Начало Коментар Даниел Смилов: Има 2 въпроса, по които ГЕРБ и Борисов мълчат

Даниел Смилов: Има 2 въпроса, по които ГЕРБ и Борисов мълчат

99
Даниел Смилов
Даниел Смилов
Снимка: Дойче Веле

Почти никой не забелязва, че изборите наближават. А е така, защото малцина знаят защо отново ще гласуваме. Предния път гласувахме, защото ГЕРБ бяха решили, че вместо с ПП-ДБ, ще им е по-удобно да управляват с ДПС и още някой като ИТН. Този план почти се реализира, но пропадна заради разцепването в ДПС.

Смисълът на седмите парламентарни избори

Сега обаче никой не знае защо отиваме на избори и какво да очакваме от тях. Ясно е, че Делян Пеевски цели да овладее ДПС, след като ВАС му даде по приятелски името и регистрацията на тази партия. Знае се, че ГЕРБ и ДПС-Пеевски искат да са във властта или поне никой друг да не управлява, защото, ако друг управлява, прокуроро-следственият чадър над техните лидери може и да не издържи натрупалата се корупционна шлака. ПП-ДБ пък отиват на избори с желанието, ако не друго – поне да са гаранция, че България няма да кривне от европейския си път на свободна демокрация. Благородна задача, но колко избори са спечелени с благородство у нас? „Възраждане“ пък отива на избори с цел България да кривне от евроатлантическия си път в руско-съветска посока. За БСП това са изборите на облекчението – Корнелия Нининова вече я няма и партийният актив хвърля шапки във въздуха и отваря коалиционни валенции наляво и надясно. ИТН се ослушва и се готви да поиска даже още повече власт и ресурси срещу подкрепа за правителство. След миналите избори лакомията им изглежда стресна дори Делян Пеевски, който веднага намери техни заместници в евентуален управленски формат – и то велики заместници.

Ако трябва да се обобщи, има една коалиция, която работи за държавния интерес, има и една партия, която работи открито против него, а останалите най-вече работят за себе си. С такъв материал трудно ще излезе управление в общия интерес. Вместо това, най-вероятно ще се гласи коалиция ГЕРБ, ДПС-Пеевски, БСП и ИТН (или някакви заместници). „Възраждане“ се използва за плашило, така че някаква странна коалиция да може да се продаде като евроатлантически спасител. Плашилото ще се размахва и за да се оказва натиск върху ПП-ДБ евентуално да се присъединят към правителството.

Има два въпроса, по които ГЕРБ и Борисов мълчат. Единият е Пеевски, а другият – копейките от „Възраждане“. Мълчанието е сигнал за скрито и неприлично партньорство. При някакво много злощастно разпределение на международните карти – Доналд Тръмп отново на власт, криза в ЕС, лошо развитие на войната в Украйна – не е изключено и „Възраждане“ да бъде поканено да управлява. Но като минимум те са полезни в ролята си на плашило – на техен фон кой ли няма да изглежда евроатлантик?

Иначе е доста срамно, че българският парламент разглежда в комисии законопроект на „Възраждане“ за „чуждестранните агенти“. Проблемът не е, че този закон си е руски, а не американски. Един внимателен анализ би показал, че в САЩ чуждестранни агенти са хора, които официално са приели да лобират за чужди правителства във Вашингтон и получават пари за това. По руски маниер българският законопроект цели да обяви за агенти всички, които са ползвали чуждестранно финансиране за каквато и да е цел. Че и да им наложи ред забрани – да не преподават, да не говорят публично, да не се занимават с нищо политическо и т.н.

Проблемът е, че този законопроект – бил той руски или български – си е всъщност откровено фашистки. Логиката е да се сложи една позорна значка на ревера на определени хора и да им се забрани достъп до публичната сфера. В ранните години на нацисткия режим в Германия нещата са започнали точно така – забрани за евреите да преподават, да са юристи, да се занимават с политика, да ходят на басейн, да карат кола и т.н., а после полека-лека се е стигнало до лагерите.

Мнозина се чудеха защо НПО-тата не са се явили масово на изслушването в парламента за мракобесния закон. Всъщност това изслушване не беше предназначено за тях, а за българите като цяло. Със закона „Възраждане“ пита хората искат ли да ги управляват с насилие. И си бяха завели и клакьори, които подвикваха, че искат и „страхуваха“ другите. Ще е жалко, ако тези избори се окажат легитимация на политиката на насилието поради назландисването на нормалните хора и „умората“ от гласуване.

Нещата достигнаха точката на пречупване

Накратко, тези избори почти не се забелязват и хората се държат така, сякаш не са важни. Но при едно ниско участие на „разочаровани“ избиратели на проевропейските партии, те могат да пратят страната в ръцете на много безпринципни коалиции, в които законът за т.нар. чуждестранни агенти ще е най-малката разменна монета: еврозоната и изобщо причастността на България към Европа може да се окаже под въпрос.

Това не е предизборно плашене: просто нещата са стигнали до определена точка на пречупване, което може да се случи не заради напористостта на копейките, а заради умората на мнозинството. Вярно е, че седем избора за по-малко от четири години е тъжен рекорд, но все пак е по-добре човек да се умори от избор, отколкото от това, че никой не го пита за нищо.

А и нищо не е предопределено. Както казват социолозите, ние знаем моментната снимка на разпределението на силите. Тази картина лесно може да се промени в една или друга посока – това е и смисълът на предизборните кампании. Моментът е отговорен и измамно спокоен. Всъщност обаче в българската политика в момента нищо не е спокойно и текат доста фундаментални промени. Тези, които не участват с гласа си в процеса, няма да са сред печелившите.

Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.