Достъпът до електричество преобрази света, помагайки на страните да развият икономиките си и избави милиони от бедността. Този успех дойде с голяма цена: енергийният сектор, силно зависим от изкопаемите горива, е отговорен за около 40 на сто от емисиите на въглероден диоксид.
Но въпреки, че Организацията на обединените нации настоятелно призова за прекратяване употребата на изкопаемите горива, все още се изграждат или доизграждат електроцентрали, работещи с въглища.
Готов ли е светът за нова ера на чиста, евтина и достъпна енергия за всички?
ООН засилва натиска върху държавите да спрат да разчитат на въглищата, като генералният секретар Антонио Гутериш недвусмислено изясни позицията на Организацията в последните си декларации.
Шефът на ООН призова да бъдат поставени глоби за най-големите замърсители. Прогнозите са, че ще бъдат събрани повече от трилион долара. Гутериш искаше изграждането на електроцентралите с въглища да бъде спряно до 2020г., ако „искаме да имаме шанс да спрем климатичната криза”.
Много страни, особено развитите икономики, започнаха да взимат под внимание посланието на ООН. Въпреки това, Югоизточна Азия, един от най-бързо развиващите се икономически региони в света, изглежда ще продължи да използва изкопаеми горива за енергийните си нужди. През ноември Гутериш каза на среща на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия в Тайланд, че въглищата „остават основна заплаха за измененията в климата“, добавяйки, че страните от Югоизточна Азия са едни от най-уязвимите.
Индонезия, Виетнам и Филипините имат най-много въглищни централи от всички страни в Югоизточна Азия, но Малайзия и Тайланд не изостават.
По-заможните азиатски държави също използва въглища за своите промишлености. Държавните финансови агенции в Китай, Япония и Южна Корея са съответно най-големите източници на финансиране за въглищните централи в други страни. Последните проучвания показват, че Китай е бил най-големият международен източник на финансиране за въглища (1,7 млрд. долара през 2015-2016г.).
Независимо от това светът като цяло се движи бавно в правилната посока. Количеството разрешителни за нови въглищни централи е спаднало до рекордно ниски стойности и над хиляда са отменени. Това е отражение на по-строгия икономически климат и нарастващия консенсус за необходимостта от ограничаване на глобалното затопляне и защита на човешкото здраве.
През ноември 2019 г., четири години след Парижкото споразумение, ключова конференция на ООН за климата, на която страните се ангажираха да засилят усилията си за ограничаване на глобалното затопляне и да засилят финансирането на климатичните действия, генералният секретар на ООН свика Срещата на върха за климатичните действия в Ню Йорк, където много държави обявиха подобрени мерки за борба с климатичната криза, включително поставяне на ограничения за количеството електроенергия, произведена от въглищните централи.
Очаква се Обединеното кралство да спре изцяло използването на въглищата през следващите няколко години, Германия – един от най-големите потребители на въглища в света – се съгласи да спре до 2038 г., а осем други страни от Европейския съюз обявиха, че ще сложат край на използването на въглища до 2030 г.
Чили обеща да затвори всичките си електроцентрали, работещи на въглища до 2040 г., а Южна Корея ще затвори 10 централи до 2022 г.
В допълнение, все повече страни и фирми признават, че използването на възобновяема енергия не е само правилното нещо за планетата, но има и икономически смисъл.
Технологиите вече съществуват и позволяват на света да спре използването на въглища и други изкопаеми горива; както и да свържете 840 милиона души, които все още нямат достъп до електричество с чисти, възобновяеми енергийни източници.
Изследванията показват, че възобновяемите енергийни източници сега са най-евтината форма на ново производство на електроенергия в две трети по света – по-евтина както от новите въглища, така и от новата енергия на природен газ – и до 2030 г. вятърът и слънчевата енергия ще подбият цените на въглищата и газа почти навсякъде.
Въпреки това, дори с намаляването на използването на въглища и нарастването на използването на възобновяеми енергийни източници, преходът към чиста енергия не се осъществява достатъчно бързо и все още има голяма разлика между климатичните ангажименти на страните и планираното им производство на изкопаеми горива, както се вижда от доклад, публикуван тази година от ООН.
Страните планират да добиват 150% повече въглища пред 2030г.
Продължаващата подкрепа на правителствата за добив на въглища, нефт и газ е голяма част от проблема.
„Ние сме в дълбока дупка и трябва да спрем да копаем”, смята Манс Нилсън, изпълнителен директор на Института по околна среда в Стокхолм.
По думите му нивата на добив на изкопаеми горива са по-високи от всякога.
През 2020 г. ООН стартира „Десетилетие на действията”, за да даде началото на усилията за постигане на целите, които съставляват Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.
Що се отнася до енергетиката, целта е да се осигури достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички: предизвикателството пред ООН и света е бързото ускоряване на процеса по преминаването към възобновяеми енергийни източници и изкореняването на употребата на въглища веднъж завинаги.
