Банките у нас са готови за еврозоната, а зад процеса по присъединяване стои много работа и инвестиции от банковия сектор. Това посочиха представители на сектора на форума „Шумът на парите“, организиран от сайта Профит.БГ. Това е 15-ото издание на икономическия и бизнес форум.
Екатерина Панайотова, заместник-директор „Банкиране на дребно“ на „УниКредит Булбанк“ и главен изпълнителен директор на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“, каза, че вижда ролята на банките и в обучението и запознаването на обществеността какво ще означава преминаването в еврозоната. Банките са готови, за да могат да приемат плащанията на каса и да правят обмен на валута, банкоматите ще бъдат подготвени, за да могат да връщат европейска валута, каза Панайотова относно процеса на трансформация при влизането ни в еврозоната. Тя добави, че по-голямата част от процеса ще се случи дигитално. Важно е парите да бъдат в банките, така много по-лесно ще се получи обмяната на левовете с евро, посъветва Панайотова.
Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор и член на УС на Българо-американска кредитна банка, апелира бизнесите да се запознаят със закона за въвеждане на еврото и изискванията, които ще има в него. Така ща могат да разберат, че например двойната визуализация на цените няма да е изискване само за банките, а ще е за всеки един бизнес. Цената трябва да се визуализира в лева и в евро, дори да отидете в кафе, в ресторант, менюто трябва да е в двете валути, даде примери той. Ние като банки се готвим за тези изисквания, но и бизнесите трябва да бъдат подготвени, каза Георгиев.
Това, което се очаква да се случи, е да насърчаваме клиентите да се освободят от левовия кеш и да го внесат в банките, за да можем при въвеждането на еврото обмяната да стане леко и без проблеми, а не да се редят след тази дата, която и да е тя, на банковите гишета за обмяна, каза още Георгиев.
Не спираме да наблюдаваме основните показатели, свързани с ипотечното кредитиране, каза по време на дискусията Асен Ягодин, заместник-главен изпълнителен директор с ресор „Корпоративно банкиране и капиталови пазари“ и член на УС на „Пощенска банка“, в коментар за въведените от БНБ към банките шест показателя за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Той добави, че БНБ допълват някои нови детайли към процес, който така или иначе банките правят.
Екатерина Панайотова също посочи, че това, на което БНБ обърна внимание по отношение на ипотечното кредитиране, е залегнало в политиката на всяка една от банките. Четирите основни играчи на пазара по отношение на ипотечното кредитиране много стриктно спазваме изискванията и стъпваме на основните параметри, защото е важно да се знае – ние носим отговорност към финансовата система на България, но и към самите клиенти, каза тя.
Според Асен Ягодин банковият сектор не прегрява с кредитирането. В последните 10 години навлизането на кредитирането в обществото у нас спрямо БВП е под 30 процента, при около 60 процента средно за ЕС, посочи той. Минималната работна заплата за този период се е увеличила 3 пъти, средната 2,7 пъти, докато в същото време ръстът на потребителски и ипотечни кредити е по-малък, посочи Ягодин и добави, че от тази гледна точка не можем да говорим за „прегряване“. Като добавим, че под 30 процента са навлезли кредитите в нашето общество, при 60 процента за ЕС, означава, че по-скоро трябва да догонваме, а не че са „прегрели“, каза той.
Ягодин обясни, че кредитите за домакинствата са движени основно от левовия ресурс, докато фирмените кредити са обвързани предимно с индекса Юрибор, като добави, че той в последните години се качи рязко, но тази година се очаква да слезе надолу. При фирмените кредити вече се върви към едно облекчение на лихвената тежест, тоест би трябвало в период от една година напред да видят лихвените си проценти с един процент надолу, поне такива са очакванията, отбеляза Ягодин. По думите му в същото време ипотечни и потребителски кредити вероятно ще пресрещнат тази тенденция – може да има някакво увеличение на лихвите по този вид кредити, но по-скоро то ще бъде незначително, поради прекалено голямата ликвидност в системата. Да не забравяме, че с влизане в еврозоната това автоматично означава освобождаване на едни близо 15 млрд. лева, които в момента държим като минимални резерви в БНБ. Това дава един комфорт на лихвените проценти в сферата на домакинствата, добави Ягодин.
Екатерина Панайотова коментира, че основна причина за ръста на ипотечното кредитиране е ръстът на доходите. Хората предпочитат и започнаха да искат да живеят в по-широки жилища, на по-хубаво място, посочи тя. Панайотова обясни, че ръстът идва и от цените на имотите. Според статистика, цитирана от нея за това колко годишни заплати са нужни на домакинство, за да си закупи имот, здравословният размер представлява сбор от заплатите за 10 години. В момента в най-скъпия град в страната София, само 20 процента от имотите са над тези 10-годишни заплати, в Европа това е между 7 до 10 заплати, посочи тя.
Ръстът на доходите е много съществен фактор, но ипотечните кредити станаха много достъпни от гледна точка на процеса, каза още Панайотова и добави, че повечето банки залагат на опростени процеси, лесно е за клиентите, едновременно с това те могат да следят дигитално целия процес на кредитиране.
