В седмиците преди и след старта на предизборната кампания, освен компромати, с висока интензивност циркулират и откровени лъжи. Това не е иновация в българския (и световен) предизборен ландшафт и е утвърден начин за набиране на политическа популярност.
През последните дни отново се налага една отдавна оборена лъжа – че страната се подготвя за мобилизация. Внушението е, че
българи ще бъдат мобилизирани, за да бъдат пратени на фронта в Украйна,
за да се сражават срещу руската армия.
Темата бе „завъртяна“ в обращение отново миналата седмица. На пресконференция на 16 април 2024 година Илияна Беновска от К2 задава два въпроса на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, свързани с войната в Украйна:
„Имате ли политически тестостерон, потенция, да можете да устоите България да не влезе във война с Украйна (именно „с“ Украйна, бел.ред.). Говори се усилено, че се подготвя мобилизация. Това го знаете, ходите по военните бази“.
И уточняващ въпрос:
Готви ли се мобилизация на българските мъже да бъдат пратени в Украйна, и ако да, или не – как бихте се противопоставили, защото вие сте малцинство в парламента“.
Отговорът на лидера на „Възраждане“ се концентрира върху темата за изпращане на т.нар. повиквателни заповеди от военните окръжия. Според него това било „особено активно в последните 12 месеца“ и дава пример с активиста на партията Деян Иванов, който понастоящем е кмет на Шивачево, община Твърдица.
„Изпращат се повиквателни заповеди в момента и те се изпращат особено активно в последните 12 месеца“, заявява Костадинов, допълвайки, че неговите приятели, които са получили подобни повиквателни, само чакат да им дадат оръжие.
Не е ясно какво точно искат да правят с него, но от други изяви на „Възраждане“, се разбира, че оръжието ще бъде използвано срещу украински граждани.
Няколко дни след това, на 22 април 2024 г., в интервю за bTV и по повод войната в Украйна, президентът Георги Първанов казва:
„Аз смятам, че тази солидарност (с Украйна, бел. ред.) може да бъде изразена по различни начини. Не, във всеки случай, с изпращане на оръжието, което ще съберем по нашите складове до последната шушка, а още по-малко с войници, каквато приказка…, каквото нещо витае във въздуха“.
След като водещите го репликират, че такива твърдения категорично са отречени от властите, той продължава, но вече говори за връщането на наборната служба, което няма връзка с изпращането на войници на фронта.
Лъжите „Изпращаме войници в Украйна“ и „Въвличаме страната във война“: Две години по-късно
Тезата, че ще готвим връщането на наборната армия, е теза, с която аз съм готов да споря по всяко време, тъй като аз съм този, който я наложи“.
Темата за мобилизацията е активна не в последните 12 месеца, както твърди Костадинов, а в последните няколко (близо десет) години. Тя се повдига периодично именно с политическа цел.
Така например, докато още беше активен на политическата сцена, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров повдига темата в парламента с изказване, в което твърди, че мъже в различни части на страната са получили повиквателни.
През февруари 2015 г. пред bTV Волен Сидеров заявява, че „целта е да ги пратят в Украйна, за да убиват рускоговорящи граждани“.
Военният министър по това време (а и тези след него) Николай Ненчев оборва подобно твърдение, уточнявайки че всяка година се прави подобна актуализация на списъците с хора, които подлежат на мобилизация.
Твърденията на Сидеров са опровергани и от тогавашното военно ръководство във Въоръжените сили. Разказът се повтаря почти всяка следваща година с известни затихвания и всеки път твърденията са едни и същи, но до момента очевидно е, че нито едно от тези „предсказания“ не са се сбъднали.
Защо мобилизация не е възможна?
Ето какво казва българското законодателство по темата мобилизация.
Мобилизация започва с обявяването на военно положение (Наредба за условията и реда за провеждане на мобилизация, чл. 4).
Обявяването му става след процедура, която ангажира повечето от институциите в страната – от президента, през парламента, правителството и лично министъра на отбраната и началника на отбраната.
За да бъде задействана такава процедура – по обявяване на военно положение и респективно – последваща го мобилизация, е необходимо най-вече:
-
внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната (Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 129, ал. 2, т. 1).
Още по-просто казано: преди да има каквито и да е действия от страна на държавата – обявяване на военно положение или мобилизация, преди всичко трябва да е налице
въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на наша територия.
Или още по-просто казано – военно положение и мобилизация не предполагат изпращане на български войски зад граница. Това са инструменти на нормативно ниво, които са предвидени при хипотеза на отбрана на територията на държавата.
Обща или частична мобилизация се обявява с акт на президента по предложение на правителството (ЗОВСРБ, чл. 19, чл. 22, ал. 2, т. 13), като преди това такова предложение трябва да бъде направено от началника на отбраната (чл.85, ал. 1, т. 5) до министъра на отбраната, който пък го отправя към правителството (чл. 27).
Както посочихме по-горе, преди да се стигне до свикване на мобилизация, трябва да бъдат обявени
положение на война или военно положение –
актове, които се издават от Народното събрание или ако то не е действащо – от президента (чл. 108, ал. 1).
За да се „говори“ за мобилизация на „български мъже“, трябва на първо място да има пряка заплаха за сигурността на страната. Именно за това военният закон в България се нарича „за отбраната„, а не „за нападението“ или „за войната„, защото и самата доктрина за сигурност предполага отбранителни, а не нападателни действия.
С други думи – България не е страна агресор и изгражда силите си за сигурност на основата на отбранителните способности.
На второ място – „български мъже“ не могат да бъдат изпратени в Украйна по силата на мобилизацията. Мобилизацията се извършва на територията на страната и не е свързана с изпращането на сили зад граница.
Не на последно място, за да бъдат изпратени български военни зад граница, за да се бият срещу Русия, това ще бъде равносилно на обявяване на война. Което пък е равносилно на обявяване на война на държавите членки от НАТО.
С други думи се предпоставя това, че българските управленци – от правителство, през парламент и президент (които и да са те) искат да въвлекат България във война, от което пък ще бъде въвлечено и цялото НАТО.
Всъщност това по-скоро е един анти-НАТО разказ, който би трябвало да е подкрепен от тези, които по-скоро подкрепят руската страна във войната в Украйна.
Относно т.нар. повиквателни, те се изпращат от органите, отговорни за воденето на военния отчет.
Последните имат задълженията в мирно време
да поддържат и проверяват мобилизационния ресурс на страната.
Това означава да бъдат проверени хората, които са преминали военна подготовка и биха подлежали на мобилизация (според всичките изброени по-горе условия), да се провери тяхното здравословно състояние, да се провери техният адрес и дали те пребивават в страната или са извън нея.
Такава регулярна проверка се прави от военните окръжия по места ежегодно, не спорадично и не „особено активно през последните 12 месеца“. Това е утвърдено в годишните им планове.
Очевидно е с каква цел се използват подобни внушения – за да бъдат породени страх и омраза. Очевидно е защо се премълчават всички останали подробности около темата, очевидно е и че се играе по „емоционалната“ струна.
Поради подобни изказвания много българи са настроени срещу собствената си държава, само защото са убедени, че всъщност тя е агресорът.
