Германия вчера въведе проверки на всичките си сухопътни граници заради големия брой нелегално влизащи мигранти.
По този начин страната наложи мащабни мерки срещу свободното движение в Шенгенската зона и предизвика гнева на европейските си съседи.
До момента на проверки подлежаха само пътниците, влизащи в страната през източната и южната граница с Австрия, Полша и Чехия, като контролът по границата с Австрия беше въведен още през 2015 г.
През следващите шест месеца северната и западната граница също ще бъдат подложени на наблюдение. Под засилен контрол са поставени граничните пунктове с Дания, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Франция.
Как ще се осъществяват проверките
Вътрешният министър на провинция Бавария, която граничи с Австрия – Йоахим Херман, обясни, че контролът между южногерманските провинции и Австрия е ограничен до визуално наблюдение и случайни проверки на магистралите край граничните пунктове, пише БТА.
Това означава, че не всички пътници трябва да показват паспортите си, пресичайки границата. Само превозни средства, които изглеждат подозрителни, се спират за проверка, добави той.
Един oт германските полицейски синдикати обаче предупреди, че новите мерки ще натоварят работата на органите на реда, тъй като полицията не разполага с достатъчно служители, за да извършва постоянни проверки.
По изчисленията на синдикатите са необходими 5000 допълнителни служители
за изпълнение на задълженията по контрола на границите.
Ръководството на федералната полиция не се съгласи с това, а германското Министерство на вътрешните работи настоя, че са налични достатъчно служители.
От друга страна министърът на вътрешните работи на Люксембург Леон Глоден каза пред „Дойче веле“, че е получил уверението на германската министърка на вътрешните работи Нанси Фезер, че контролът няма да повлияе на трафика и всекидневния живот, нито ще бъде извършван на места, където лесно се образуват задръствания.
Каква е целта на мерките
Новите мерки показват колко далеч е стигнала Германия през последните години по въпроса за ограничаване на миграцията, посочва CNN.
При обявяването им Фезер посочи, че Германия „укрепва вътрешната си сигурност чрез конкретни действия“ и продължава да заема „твърда позиция срещу нелегалната миграция“.
Тя сигнализира, че целта на германското правителство е да „защити германските граждани от опасностите, които крие ислямският тероризъм, както и от тежката трансгранична престъпност”.
Новият пакет от мерки бе изготвен след нападението в западния град Солинген на 23 август, когато трима души бяха смъртоносно намушкани с нож.
Заподозреният за атаката беше идентифициран като 26-годишен сириец с предполагаеми връзки с “Ислямска държава“, който преди това е трябвало да бъде депортиран в България.
Критиките след нападението, че кабинетът на канцлера Олаф Шолц не прави достатъчно за решаване на проблема на фона на рязкото увеличаване на броя на пристигащите – особено от Близкия изток и Украйна – както и на терористичните атаки, мотивирани от ислямския тероризъм, подтикнаха властите към действия за справяне с неконтролираната миграция.
В продължение на години Германия бе особено щедра към чужденците, като по време на миграционната криза през 2015-2016 г. кабинетът на канцлера Ангела Меркел отвори широко вратите си за повече от един милион бежанци, главно от Сирия, а след това наследникът ѝ Шолц прие повече от един милион бежанци, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г., напомня Франс прес.
Под вътрешнополитически натиск сега Берлин отстъпва от тези политики, коментира агенцията.
Нито една страна в света не може да приема бежанци до безкрай“, обясни Фезер, въпреки че общият брой на молбите за убежище през първите осем месеца на годината (160 000) е намалял с 21,7% на годишна база.
Германското вътрешно министерство иска да използва новия контрол, за да задържи извън страната хора, които се опитват да влязат в Германия без да имат право на това.
На границата може да им бъде отказано влизане, ако все още не са подали молба
за убежище и те трябва да останат в страната, от която идват.
Според правилата на ЕС в тези случаи не е необходим официален отказ за влизане в Германия, обясни баварският министър на вътрешните работи Йоахим Херман.
Федералната полиция съобщи, че от началото на годината до края на юли 34 хиляди души са се опитали да влязат в Германия, а на около половината от тях е отказан достъп още на границата.
С новите мерки коалиционното правителство се стреми да се противопостави и на набиращата мощ в страната крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която е известна с ясно изразената си антиимигрантска и антиислямска програма, коментира Си Ен Ен, но от друга страна германският Съвет по миграцията предупреди, че планът на кабинета рискува да наруши правото на ЕС.
„Настоящата политическа цел за връщане обратно на мигрантите, търсещи закрила на границите на Германия, представлява опасна форма на популизъм в дебата за миграционната политика“, се казва в негово изявление, което призовава за „основан на доказателства дебат за миграционната политика в Европа“.
Германия е разположена в центъра на Шенгенската зона,
която включва 29 европейски страни, които са премахнали вътрешния граничен контрол, а паспортни проверки се извършват само на външните граници на зоната и по летищата.
Нововъведените проверки сега могат да доведат до нарушаването на свободното движение на хора и стоки, пише „Дойче веле“.
Мярката на кабинета на Олаф Шолц е „несъвместима с правото на ЕС“ и е мотивирана повече от политика, отколкото от стратегия, коментира пред английското издание на испанския вестник „Паис“ Алберто Алемано, професор по европейско право и политика в Парижкото училище за бизнес изследвания.
Възстановяването на граничния контрол е предвидено само като изключение в случай на заплаха за обществения ред или националната сигурност. То следва да бъде крайна мярка и трябва да бъде обосновано и пропорционално, но мотивите на Германия не отговарят на тези изисквания, смята Алемано.
Реакции от европейските партньори
Първите, които реагираха на решението на Берлин, бяха държавите, които имат обща граница с Германия, пише „Паис“.
Либерално-консервативният премиер на Полша Доналд Туск определи заповедта като „фактическо спиране на Шенгенското споразумение в голям мащаб“ и обяви, че ще започне „спешни консултации“ с останалите осем пряко засегнати държави.
Австрия посочи, че няма да приема хора, които Германия е решила да върне на границата си, а Нидерландия предупреди за въздействието върху трансграничните работници. По данни на ЕС всеки ден 1,7 млн. души пресичат вътрешните граници на ЕС, за да работят в друга държава.
Решението на Берлин ще има и последици, които далеч надхвърлят неговата територия, отбелязва изданието и цитира гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис, според когото германското правителство се опитва „едностранно да премахне Шенген“.
Унгарският премиер – популистът Виктор Орбан – който подкрепя антиимиграционните политики, от своя страна приветства Шолц в „клуба на страните от ЕС, които искат граничен контрол“.
Европейската комисия също реагира, като изтъкна, че „подобни мерки трябва да останат строго изключителни“, и призова те да бъдат „пропорционални“, съобщи Франс прес.
