Начало Водещи Георги Лозанов: Телевизията ще понесе удара от появата на новите медии

Георги Лозанов: Телевизията ще понесе удара от появата на новите медии

333
Сподели
Георги Лозанов
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет.
Работи в списание „Българско фото“, а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“. Главен редактор на списание „Пет звезди“ .
Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет.
От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член, а по-късно и председател.

Господин Лозанов, преди около 5 години бяхме свидетели как доста внезапно и на пръв поглед неочаквано приключи ерата на вестниците. Моля Ви да коментирате защо това се случи?

Това се случи по чисто технологични причини, защото вестниците вече не се вписват в модерното общество – те са много по-бавни в сравнение с новите медии. Появата на новите медии беше отдавна заложена тенденция, която нямаше как да не доведе до този финален резултат.

Има още една причина, специално за България – вестниците все повече се чувстват заплашени от новите медии и по мое мнение тръгнаха в грешната посока. Те опитаха да задържат тираж като ставаха все по-жълти и като задоволяваха все по-масова аудитория. А шансът на хартиената преса да оцелее в бъдещето е насочен в друга посока. Ако предлага не толкова много информационен поток и не толкова забавление за масовия читател, а да заложи на този качествен анализ, който общо взето интернет пространството, повече или по-малко, не може да предложи.

Те имаха шанс, не знам дали още го имат, ако вървяха в тази посока. По начало пресата се ражда и става значима, защото предлага журналистика на по-високо ниво. Самата привилегия да има свободна журналистика беше свързана с пресата и ако тя си върне тази начална слава, то тя тогава би имала някакъв шанс да оцелее.

Иначе, ако потъне в общия поток на полуистини и фалшиви новини, и жълти назначения, тя там няма как да се конкурира с интернет.

А вие споделяте ли мнението, че вестниците загинаха под тежестта на а собствените си грехове? Тогава, когато започнаха да служат повече на политиката и бизнеса и по-малко на читателите си? Моето усещане е, че точно тогава читателите загубиха доверие и спряха да ги купуват?

Разбира се, това е характерно не само за вестника, а за медийната среда като цяло. То произтича от това, че медиите, когато започнаха да се издържат трудно при този малък пазар в България, бяха и заплашени технологично от новите медии, тогава в тях започнаха да влизат капитали, които да ги поддържат. Те в замяна на това обаче искат медиите, така да се каже, да има служат. И вестниците станаха много пряко свързани с различни групи и бизнес интереси. Това се оказа един икономически модел за оцеляване, а не съдържателен. Това е физическо оцеляване, но не и ценностно.

Според агенциите „ГАРБ“ и „Нилсен” за последните пет години телевизионната аудитория е намаляла с около 25%, като тук не става въпрос за една или друга телевизия, а за намаляване броя на хората, които изобщо гледат телевизия. Как ще коментирате отдръпването на зрителите от телевизиите? 

След пресата, телевизията е следващата, която ще понесе „удара” на новите медии, на онлайн медиите. Това е естествено, защото като тип комуникация те отговарят много повече на съвременния начин на живот в глобалния свят.

Тук не говорим за телевизията като съдържание, а за телевизията като екран. Той се намира в центъра на дома, който, както знаем е по аналогия с огнището в миналото, който създава около себе си социална среда. Този екран е заплашен.

Телевизионно съдържание вече се разпространява много и онлайн. От тази гледна точка не е много ясно, когато казваме, че телевизията е претърпяла щети, какво имаме предвид.

Аз съм сигурен, че аудиторията на телевизиите ще продължи да се стапя, но телевизионният екран няма да изчезне напълно, защото той е един екран за забавление. А на монитора на компютъра също можеш да приемаш съдържание, но нямаш тази атмосфера, тази комуникативна среда, която се получава, когато застанеш пред телевизора.

Има един тип преживяване при гледането на телевизия, от който съвременният зрител няма да се откаже.

Бихте ли се наели да прогнозирате колко още телевизията ще бъде най-предпочитаната медия от българите?

Това е демографски въпрос. Просто в момента в България има няколко по-възрастни поколения, които с формирани комуникативни нагласи да гледат телевизия. Тези поколения са много по-голяма аудитория, отколкото младите. Да не говорим, че активните млади много често напускат страната.

Така че тези по-възрастните поколения създават усещането и показателите, според които телевизията все още е водеща медия.

Виждам,  например, че рекламният интерес вече е по-голям по отношение на онлайн платформите, отколкото по отношение на традиционната медия. Това показва, че има остатъчни нагласи за гледане на телевизия, което е поколенчески проблем, но вече бизнес моделът започва да се променя в полза на онлайн медиите.

Можете ли да формулирате най-големият недостатък на интернет медиите?

Той е известен най-големият недостатък на интернет медиите – слабото доверие в информационния поток, защото това е огромна „шведска маса”, на която има най-разнообразни продукти и е трудно да се определи кое е ценно и кое не, кое ти се „яде” и кое не.

Заради това най-големият проблем на интернет е, че той стана основната сцена, на която се родиха фалшивите новини. Интернет медии постепенно трябва да трупат доверие, каквото имат офлайн медиите, като нагласи на аудиториите.

Едно време като се кажеше: „Казаха по телевизията”, това значеше, че информацията е вярна. А сега, когато кажеш: „Четох в интернет”, по-скоро се съмняваш дали това е истината.

Най-големият проблем е интернет да изгради авторитет, аудиторията вече я създаде.

Коментари