Георги Киряков политилог. Завършил е „Политология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира организационно развитие на партиите и изборни практики. Сътрудничи на много издания и институти.
– Г-н Киряков, през последните дни имаше динамични политически прояви – върната папка с изпълнен мандат и състав на кабинет, последваха нападки, които продължиха и в сряда сутринта. Кой всъщност е реалният препъникамък в тези разговори и в отношенията между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?
– Препъникамъкът според една от политическите сили, които участват в тези обществени препирни, са реформите.
Но неофициално става въпрос за поделяне на власт, на порции или на квоти. Защото в продължение на много години, докато управляваха ГЕРБ с Бойко Борисов като министър-председател, се установи един много особен властови ред, в който ГЕРБ имаше преимущество и в който също така ДПС участваха активно с разпределянето на този властови ресусрс.
Сега обаче има нов играч на политическата сцена – ПП-ДБ, който активно държи, иска и настоява да има ново разпределение на този огромен властови ресурс. Това е препъникамъкът и това е ябълката на раздора между тези политически фактори, които определят бъдещето на страната.
– Но това беше ли артикулирано ясно?
– Не. Срамно е по принцип да се артикулира ясно и пред хората един такъв тип разпределение на властови ресурс. То е обидно за българските избиратели и затова не го правят.
Затова го обличат в целофан, ако мога да се изразя с думите на Бойко Борисов, като желание за реформи, като желание за промяна на отношението към институциите, като желание за промяна за работата на тези институции и те наистина да станат независими.
Само че тази независимост е много условна и тя никога не се случва. Защото пак се говореше за квоти, пак се говореше за блокиращи квоти, пак се говореше за разпределение хората вътре в мнозинствата на тези независими регулаторни органи. И не само на тях, но те бях на прицел, така или иначе.
Пак казвам, зад това стои желанието да се наситят тези независими органи и тази власт с партийни кадри, независимо какво ви казват политиците – че щели да търсят почтени, убедени евроатлантици или каквито и да лица. Винаги става въпрос за партийци, за нищо друго.
– В този разговор за разпределението на властта, къде поставяте ДПС? Очевидно е, че те не са част от тези разговори, но днес чухме Пеевски да казва, че коалиционното споразумение е било консултирано с ДПС?
– ДПС участва от много години в разпределението на тази власт и ДПС трябва да отстъпи някаква част. И макар ДПС да е готово да отстъпи някаква част от този властови ресурс, по-скоро ГЕРБ не желаят да отстъпват такава част.
Всъщност предложението на „Продължаваме промяната – Демократична България“ беше да извадят ДПС изцяло от формулата за разпределение на властта и всичко да се разпредели между двете политически сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. ДПС, разбира се, не са съгласни с това нещо. ГЕРБ – също.
Разбирате, че когато говорим за квоти в „независими“ регулаторни органи, става въпрос пак и за мнозинства. Ако ГЕРБ и ДПС имат мнозинство във всеки регулаторен орган, то от тях ще зависи управлението на този регулаторен орган. Виждате за какво става въпрос и къде е препъникамъкът. ПП-ДБ не искаха разпределение на три, а искаха разпределение 50 на 50. Тоест, да имат блокираща квота във всеки един от тези регулаторни органи. Това е ключовото.
И второто голямото нещо, за което има спорове, са разпределенията на финансовите ресурси – на бюджетни ресурси и на ресурси, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, тоест, допълнителните средства от ЕС.
– В крайна сметка обаче стана ясно, че днес ще се върнат на масата на преговорите двете формации. Очаквате ли да бъде съставено правителство и дали в парламента без гласовете на ПП-ДБ би минало едно правителство?
И да се върнат на масата на преговорите, какво точно ще решат? И ще си върнат ли думите назад, които казаха от ПП-ДБ и преди това, доста често – Бойко Борисов. Да не забравяме, че и той каза доста нелицеприятни неща за своите некоалиционни партньори от ПП-ДБ.
И как ще седнат на масата на преговорите тези хора, които до вчера се наричаха „най-красивото лице на мафията“ или Пеевски как ли не са го наричали през годините? Отговорът вероятно го знаем всички.
Но не това е проблемът. Проблемът е, че отново, в цялата тази суматоха, в цялата тази формула за преговори, липсва избирателят, липсват хората. Хората за пореден път са статисти в едно ужасяващо представление, което политиците си мислят, че тези хора са длъжни да гледат, да търпят и да го понасят. Не, не го понасят и това се вижда в социологията, ясно е.
Какво ще се случи в парламента е съвсем вторичен въпрос. Там, разбира се, са възможни най-различни математически конфигурации. В това число и падане на кворум, за да може да мине правителство на ГЕРБ – това, което е предложено, без министрите на ПП-ДБ.
Възможно е, разбира се, да се търси някакъв компромис, ако седнат на масата на преговорите и договорят нещо и да се стигне до ротация и до ново правителство на тези две политически сили.
Възможно е да се търси ново мнозинство, предимно с ИТН, с БСП – малко вероятно.
Възможно е да се стигне до ситуация, в която вторият мандат се дава на ПП-ДБ и те да търсят някаква нова конфигурация… Но каква е вероятността на случване на тези конфигурации, не може да се прогнозира в момента.
По-скоро, най-голяма вероятност на случване има хипотезата, че ще се върви към предсрочни парламентарни избори.
Въпреки че моята основна хипотеза беше, че ще има гладка ротация, независимо от скандалите. Само че виждаме, че политиците ни опровергават всеки ден поведението си.
Предсрочни избори е прогноза, с много голяма вероятност на случване, но която може да бъде обърната в един момент заради тези психически нестабилности на основните политически фигури, които, между другото управляват държава. Трябва да си даваме сметка, че тези същите хора управляват държавата.