Начало България Георги Ганев: Влизането ни в ERM II е удари банките с български...

Георги Ганев: Влизането ни в ERM II е удари банките с български капитал

842
Сподели
Георги Ганев
Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 той е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател.
Има множество научни публикации в областта на икономиката и финансите, както и за обвързаността между корупционната среда и пазара на труда. 

 

 

Г-н Ганев, правителството прие План за присъединяване към ERMII – предвиждат се и законодателни промени, както и други мерки. Какво ще се промени?

Ако наистина се предприемат тези стъпки, които нашите партньори изискват за влизане на България и в ERMII и в Банковия съюз, промени ще настъпят. Българският финансов сектор ще бъде надзираван вече по две линии – не само от БНБ (съответно КФН), но и от съответните европейски институции, най-вече Европейската централна банка. Също така преглед ще се направи най-вероятно преди България да влезе в тези две общности – ERMII и Банковия съюз. Т.е. българските банки ще минат още един преглед, както и българските небанкови финансови посредници също ще минат още един преглед.

Искам да го кажа именно в светлината на случилото се със ЗК „Олимпик”, чийто бизнес модел очевидно не е печеливш. Всъщност се оказва, че застраховките „Гражданска отговорност” в България в някаква степен биват субсидирани от други застрахователни дейности, но на „Олимпик” й е разрешено да прави само такива застраховки, защото тя е в Кипър. Между другото кипърският регулатор има същия, ако не и по-голям проблем от българския, защото явно не са ги надзиравали както трябва, а това е работа на кипърските, а не на българските регулатори предимно.

След като „Олимпик” не могат да се кроссубсидират от други застраховки, за да си поддържат „Гражданската отговорност”, съответно не могат да бъдат конкурентоспособни в България и от там идва и техният фалит.

Но това кроссубсидиране само по себе си е проблем, така че предполагам, че един надзор от Европа ще окаже натиск да престане тази практика. Това означава, че едни други застраховки най-вероятно ще поспаднат, но за съжаление най-вероятно „Гражданската отговорност” ще продължи да поскъпва дори може би с темпове по-бързи от сегашните.

Придвижването към европейските правила, регламенти и строгост на надзор ще бъде забелязано както от самите посредници – банки или небанкови, така и от техните клиенти.

По какъв начин ще се отрази това на клиентите?

Примерно както ви казах – ползвателите на „Гражданска отговорност” най-вероятно ще видят малко по-скъпи премии в следващите години. Това не е непременно само лошо разбира се, защото то най-вероятно ще бъде свързано с по-голямо покритие и с по-голяма конвертируемост в останалата част на Европа.

От гледна точка примерно на банките, натискът ще бъде предполагам към намаляване на дела на банките с български капитал, или най-малкото за тях много стриктно ще се следи да нямат големи експозиции или експозиции към свързани лица. Знаем всички, публична тайна е, че някои от банките с български капитал имат такива експозиции – и твърде големи, и експозиции към свързани лица, макар и обикновено прикрити зад няколко дружества.

БНБ в някаква степен е готова да разбере отсрещната страна, но тези от Франкфурт няма да са готови да разберат, така че ще настъпят промени и по тази линия. Когато евентуално някоя от банките с български капитал се продаде най-вероятно на чужди собственици, които освен това ще подлежат на надзор и от другия национален надзорник, било то тяхната национална банка или ако имат отделен надзор, това ще промени в известен смисъл ситуацията в България.

Бизнеси, които са свикнали да имат нормално банково обслужване, но представляват големи експозиции или са свързани лица, ще трябва да получават това банково обслужване на „по-пазарни”, а не на базата на персонално-братовчедски тип отношения, което за тях ще е промяна в обстановката.

Също така най-вероятно по-тясно българските депозитни и кредитни лихви ще следват това, което се случва в еврозоната. В момента има известна разлика в нивата и отлагане във времето – когато нещо се промени в еврозоната, след колко време идва при нас. Това важи и в двете посоки – и за спад, и за увеличение на лихвите.

За съжаление най-вероятно това ще се случи точно в момент, в който много сериозно можем да очакваме ЕЦБ да започне да вдига лихвените нива – тя не може да си позволи да не последва Федералния резерв в този момент, а той вече ги вдига. И тогава изведнъж хората ще направят връзка с това, че сме се приближили към еврозоната и са се вдигнали лихвите. Това ще е случайно съвпадение, но нищо не можем да направим.

От правителството си дадоха срок до юли 2019 г. за изпълняването на този план. Според Вас това ще се случи ли след като толкова много време ни отне да изпратим формалното писмо до финансовите министри от еврозоната?

Много зависи. Този въпрос ни праща директно в политическия анализ, който изобщо не е моето амплоа, но мога да спекулирам по тази тема.

Тук има една голяма въпросителна – дали влизането в ERMII и в Банковия съюз в рамките на следващата година или до есента на следващата година е политически приоритет на правителството и на сегашното мнозинство. Това ли ще бъде проектът, около който те планират да развиват своята кампания и за европейските избори, и евентуално после за местните избори и за парламентарните когато дойдат и това ли ще е движещият проект на тяхната политическа реч?

Ако е така, има много голяма вероятност това да бъде изпълнено, защото за тях става политически важно. Ако обаче не е така, е възможно повече да се поддадат на съществуващите в България интереси страната да не се приближава към еврозоната и към Банковия съюз. Знаем, че такива интереси съществуват.

Определен тип бизнеси, определен тип поведение на отделни банкери, в никакъв случай не всичките, които обаче така са се позиционирали, че по-стриктното приближаване на България, включително юридически и правно, към еврозоната, ще им отнеме ниши, където те в момента правят нелоши пари. Съответно тази съпротива, която неминуемо ще се случи, ако политическата воля не е много силна срещу нея, може и да успее да забави нещата.

Големият въпрос е дали за най-голямата управляваща партия това става приоритет, около който ще си гради политическите кампании оттук нататък, или просто защото има натиск откъм обществото, тя се чувства длъжна да прави нещо, но сърцето й не е в това. Аз нямам отговор на този въпрос.

Когато от ЕЦБ публикуваха съобщението за приетия План за присъединяване към ERMII от българското правителство, там беше записано, че ще се има предвид напредъкът на страната ни в правосъдната реформа. Възможно ли е накрая да ни сложат спирачка въпреки че сме изпълнили всички изисквания?

Ако не си направим правосъдната реформа, няма да ни приемат. Това е абсолютно задължително условие, защото през правосъдието, когато то не действа по европейски, когато законът не е еднакъв за всички и не се прилага в достатъчно дълги срокове, тогава се отварят огромни възможности за финансови дупки. За съжаление в България видяхме една такава дупка преди 4 години как се отвори. Тя беше огромна за България, за еврозоната разбира се е малка, но когато в рамките на еврозоната имаш една сравнително пробита правосъдна система, дупката може да стане толкова голяма, че да стане проблем за цялата еврозона.

Това означава, че е изключено да ни признаят придвижване към ERMII и към Банковия съюз без тези наши партньори да са се убедили, че и правосъдната реформа е напреднала в достатъчна степен. Няма как. Това е задължително необходимо условие, което важи не само за Банковия съюз и еврозоната, това важи и за Шенген, както много добре знаем, важи и за неща, които България поне на думи, надявам се и на дела, има аспирации.

Но нищо не се казва все пак в този план за правосъдната реформа, не се говори за това и в правосъдното министерство?

За съжаление това е един от слабите моменти в този план, защото няма как да се случи без нашите европейски партньори да са убедени в българската правосъдна система, че тя може да носи теглото, което никак не е малко, на членството в еврозоната. Наистина огромно тегло пада върху правораздавателната система, когато искаш да носиш това огромно богатство, което идва с членството.

Докато те не са убедени, че ние можем да носим тази тежест, няма да има придвижване дори при изпълнението на формалните критерии, както се случи с Шенген. Всички формални са изпълнени, всички кутийки са отбелязани, но не става, защото виждат как цялата система за прилагане на правила не се спазва. Поне два самолета без да бъдат проверени кацнаха и излетяха от България. Няма как да те приемат в Шенген, когато подобни неща могат да се случват.

Същото ще бъде и с еврозоната. Докато не докажем, че българският съд е в приемлива доза независим, никой не иска съвършенство, и решава спорове и проблеми по начин, който прилага закона еднакво за всички и в достатъчно срокове, няма да имаме придвижване на пред.

Коментари