![Проф. Хофман и др. от кръга в Мюнхен, сред които състудентката на Бистра Винарова. Зошка (жената с китарата). Б.м. [1916 – 1917] г.ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 244, л. 15](https://ekipnews.com/wp-content/uploads/2025/08/1755412126_В-сърцето-на-модерното-европейско-изкуство-1916-1923-г-–-най-значимият.jpg "В сърцето на модерното европейско изкуство: 1916-1923 г. – най-значимият")
ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 244, л. 15
На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
След т. нар. „мюнхенски период“ в своето творческо развитие, Бистра Винарова заминава за кратко в Берлин, което още по-силно я свързва с немския модернизъм.
По време на специализацията си в немската столица тя контактува с големия немски скулптор проф. Георг Колбе, който държи на мнението на младата художничка. Съществува разказ за едно нейно посещение в ателието на Колбе – той я попитал какво е мнението ѝ за завършената от него скулптура на Адам при сътворението му. Б. Винарова погледнала произведението и деликатно казала, че в едната ръка на фигурата не вижда животворящата енергия. Професорът се вгледал внимателно, взел чука и счупил ръката на произведението си. След време преработил ръката, скулптурата била излята в бронз и високо оценена като произведение на изкуството.
Бистра Винарова пътува до Париж и други европейски културни центрове. От записките на нейния син Траян Радев научаваме, че в Париж тя се запознава с Пабло Пикасо и Жул Паскин, посещава изложби и ателиетата на известни художници.
Духовното общуване с представителите на модерното изкуство в Париж определят нейните творчески търсения в тази посока. Запазените етюди, актови рисунки, ескизи от този период, макар и не всички датирани, разкриват нови насоки в нейните естетическите и художествени търсения.
През началото на 1920-те Б. Винарова не само много пътува, но и създава и задълбочава връзките и контактите си. Към старите приятелства от обучението в Дрезден и Мюнхен се добавят и нови.
Тя е в контакт със своите съученички от школите на проф. Ф. Дорш и проф. Х. Хофман. Свидетелство за тези приятелски отношения са десетките общи снимки с Вера Фарнер, Ани Шрьодер, Хилда Дьорнер и Зошка, полска художничка от еврейски произход, загинала на телените мрежа между Германия и Полша в годините на Втората световна война, за което разбираме от по-късен надпис на гърба на снимка.
![Проф. Хофман и др. от кръга в Мюнхен, сред които състудентката на Бистра Винарова. Зошка (жената с китарата). Б.м. [1916 – 1917] г.ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 244, л. 15](https://debati.bg/wp-content/uploads/2025/08/77k_5_244_015-scaled.jpg)
Много са и запазените писма, разменени между Бистра Винарова и забавната и жизнерадостна Вера Фарнер (Vera Fahrner-Joho), дъщеря на известен германски дизайнер на бижута, художничка и преподавател в Академията за изкуство и занаяти в Пфорцхайм, Германия и съпруга ѝ художника Алберт (Берт), Йохо (Albert Joho).
Многогодишна е и кореспонденцията с Ани Шрьодер-Еренфест (Anny Schröder-Ehrenfest), австрийска художничка, график и живописец, която се изявява в декоративно-приложните изкуства, а по-късно и в дизайна и изкуството в печата.
Непрекъсната през годините е връзката ѝ с Хилда Дьорнер (Hildi Dörner), немска художничка, сестра на художника Макс Дьорнер (Max Dörner), утвърден и известен и с изследванията си върху материалите и техниките за живопис, и семейството.
С някои от тях Бистра Винарова има съвместни изяви, с Ани Шрьодер-Еренфест участват в изложба в Лемберг (Лвов) през 1922 г.
В 20-те години на ХХ век Бистра Винарова се утвърждава като първата българска художничка, която представя в българското изкуство неореализма като едно от водещите европейски направления. Създава портрети, живописни композиции, графики и рисунки в собствен, органичен експресионистичен стил, в които изразява дълбоката душевност на твореца. Основни елементи в нейната живопис са динамиката, богатата колористика и силната емоционалност.
Изкуството на Винарова остава в жива връзка с авангардните европейски течения в живописта и графиката. Това е оценено от Андрей Протич, който в публикацията „Новото българско изкуство“ (1935 г.) пише:
„…До преди Световната война за експресионизъм в България – с изключение на новоимпресионизма на Никола Петров и на неговите подражатели – и дума не можеше да става. През голямата война всички млади художници от България, които следваха в академиите в чужбина, трябваше да се завърнат и да заминат на фронта. Единствено експресионистични произведения по това време даде младата художничка Бистра Винарова, ученичка на Ханс Хофман в Мюнхен, а посредством него – на учителя му Матис в Париж. Със свои портрети и скици в София (1919 г.), в срещите си с млади художници, тя стана „апостолка“ на новия стил в България…“
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
