Австрийският неутралитет е дълбоко вкоренен в националната идентичност и остава важен елемент от политическата култура на страната, но това не означава отдръпване от международната солидарност и сътрудничество. Това каза в интервю за БТА бившият федерален канцлер на Австрия Франц Враницки по време на информационна визита на български медии в Австрия по повод на предстоящото въвеждане на еврото в България. Той припомни, че принципът на неутралитета е допринесъл за стабилността и благоденствието на Австрия след Втората световна война, но подчерта, че в съвременния свят страната трябва да бъде „активен, солидарен и отговорен партньор“.
В разговора си с пратеника на БТА Враницки разказа за политическите и икономическите предизвикателства пред Австрия по пътя към Европейския съюз и еврозоната, за трудните решения по време на въвеждането на еврото и защити въвеждането му като инструмент срещу несигурността и валутните спекулации.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н канцлер, кои според Вас бяха основните политически, икономически и социални предизвикателства пред Австрия в навечерието на присъединяването към Европейския съюз и по-късно при въвеждането на еврото?
– Австрийското федерално правителство под мое ръководство трябваше да вземе предвид множество фактори. На първо място беше икономическият аспект. Австрия е силно износоориентирана страна – две трети от външната ни търговия се осъществяваше с държави членки на ЕС. Това, че не бяхме част от съюза, ни поставяше в неравностойно положение.
Също така не трябва да забравяме, че това беше времето на Студената война. Европа беше разделена на Изток и Запад, а Австрия се намираше между тях. За нас беше от ключово значение да заявим ясно политическата си принадлежност към западните демокрации. Присъединяването към ЕС беше ясен символ на този избор.
В същото време Австрия поддържаше дългогодишни добри икономически, културни и туристически отношения с източноевропейските държави, включително страните от СИВ. Влизането в ЕС не прекъсна тези връзки – напротив, те се задълбочиха. В този контекст членството беше логична и необходима стъпка.
Изпратихте писмо до съветското ръководство и се срещнахте лично с Михаил Горбачов. Какво си спомняте, това ли беше ключовият момент?
– Да. През 1988 г. предприех официално посещение в Москва, придружен от голяма икономическа делегация. Тогавашният министър-председател Николай Рижков ми заяви, че Съветският съюз не гледа с одобрение на нашите планове за присъединяване към ЕС. Прекарах три дни в Москва, разговарях с водещи представители и подчертах, че отношенията ни със СССР няма да се променят.
Изрично посочих, че Австрия ще продължи да спазва държавния договор, за чието сключване Съветският съюз има съществен принос. В края на визитата ми Рижков каза: „Австрия е поела ангажимент да спазва международните си споразумения – въпросът е приключен“. На четвъртия ден от посещението имах едночасов разговор с Михаил Горбачов. Темата за ЕС изобщо не беше повдигната – приех това като мълчаливо съгласие.
Как го убедихте?
– Не беше нужно въобще, той не повдигна темата.
Как бихте сравнили австрийския подход към въвеждането на еврото с днешните комуникационни стратегии в страни като България или Хърватия?
– Нашето сближаване с Европа и еврозоната трябва да се разглежда от няколко ключови аспекта. Първо, като силно износоориентирана икономика, австрийските компании имаха нужда от предвидими и стабилни условия за финансови изчисления. Това беше трудно при чести девалвации и ревалвации на националните валути в други страни.
Второ, макар шилингът да беше стабилна валута с добра международна репутация, той беше изложен на колебанията на международните капиталови пазари. Глобалната финансова криза от 2008–2009 г. показа колко уязвими могат да бъдат малките валути. Еврото ни защити от спекулативни атаки – това беше огромно предимство. Валутните спекулации се отразяват пряко върху спестяванията на домакинствата и стойността на инвестициите.
Трето, за държава с развит туристически сектор като Австрия е предимство, когато милиони гости не се налага да обменят валута. Предимствата бяха ясни и многопосочни.
В Австрия беше проведен референдум за членството в ЕС. В България това не се случи. Смятате ли, че това е проблем?
– Не бих искал да давам оценка на решенията в други държави. В Австрия референдумът беше необходим поради конституционни изисквания. Когато става въпрос за международен договор от такъв мащаб, само решение на парламента не е достатъчно – нужно е и одобрението на народа. През 1994 г. близо две трети от гласоподавателите подкрепиха членството.
Как гледате на бъдещето на неутралитета в контекста на днешните геополитически напрежения?
– Напълно наясно сме, че международната обстановка днес е коренно различна от тази през 1955 г., когато Австрия прие неутралитета си. Но този принцип е дълбоко вкоренен в нашата политическа култура и е допринесъл за сигурността и благоденствието на страната след края на Втората световна война. Така че в Австрия няма настроения за премахването на принципа на неутралитета.
В същото време сме напълно наясно с нуждата от международна солидарност и подкрепата ѝ. Ние не се отдръпваме, а се стремим да бъдем активни, солидарни отговорни партньори по въпросите на сигурността – в рамките на нашия неутрален статут.
