Непосредствени представители на съдебната власт и специалисти участваха в дебат, посветен на върховенството на закона в Европейския съюз и състоянието на българската съдебна система. Публичното мероприятие се проведе в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и беше организирано от катедра „Международно право и международни отношения“ и Българския институт за правни инициативи.
Според председателя на Народното събрание Наталия Киселова, е необходимо да се извършат промени в състава на Инспектората и Висшия съдебен съвет, следвани от изменения в законодателството, касаещо съдебната власт. Процедурата по избор не бива да бъде променяна, тъй като това ще забави цялостния процес с минимум шест месеца.
Според Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи, в съдебната система се взимат решения фрагментарно и системни политики не се формулират. За съжаление, във властта на съда присъства политика, но не и политики, които да се отнасят до самата съдебна система. Един от значимите аспекти е финансирането – как се разходват ресурсите и дали те са адекватни.
Двойните стандарти и тяхната проява са особено очевидни в дейността на Висшия съдебен съвет, особено когато става въпрос за кадровата политика и развитието на съдиите, отбеляза Биляна Гяурова-Вегертседер.
Директорът на Българския институт за правни инициативи изрази своите съмнения относно измененията в Конституцията след промените от декември 2023 г.
Доц. д-р Христо Христев от катедра „Международно право и международни отношения“ подчерта факта, че в момента действат органи с изтекъл мандат и най-доброто решение би било законодателят да работи върху нова структура на Висшия съдебен съвет.
В същото време, доц. Христев предполага, че биха били нужни добре обмислени изменения в Конституцията и законодателството, касаещо съдебната власт.
Съдия Атанас Атанасов изрази позицията на Съюза на съдиите, подчертавайки, че е необходимо да се направи реформа в първоначалния процес на назначаване и селекция на съдиите. Освен проверката на професионалните им способности, следва да се оценят и личните качества и интегритет на кандидатите, тъй като не всеки, завършил правораздаваща специалност, притежава задължителните качества за съдия.
Нов подход е нужен за конкурсите, с цел гарантиране на тяхната честност. Забавянето и отлагането на конкурси в последно време е създало сериозен проблем в множество съдилища. Според съдия Атанасов, важно е в законодателството за съдебната власт да се установят ясни критерии за подбор при командироване.
Д-р Иван Брегов от Института за пазарна икономика отбеляза, че независимостта на съдебната власт не е абстрактен термин, а включва конкретни конституционни и правни характеристики. Главната от тях е, че съдиите трябва да взимат решения въз основа на вътрешно убеждение. Правният статут на съдиите, прокурорите и следователите, определен от Конституцията, гарантира тяхната независимост.
Член 117, ал. 2 от Конституцията потвърджава, че съдебната власт разполага със самостоятелен бюджет. Тази лаконична формулировка е довела до 16 решения на Конституционния съд, от които девет за противоконституционност и пет тълкувателни, подчертавайки значението на финансовите потоци за независимостта, добави д-р Брегов.
Атанаска Дишева от Висшия съдебен съвет подчертава рисковете, които могат да произтекат от възможни изменения в Конституцията, които биха повлияли на функционирането на съдебната система.
На първо място, необходимо е да се осигурят законодателни промени за навременно обявяване и провеждане на конкурсите. Според Дишева, в момента има голям дефицит в прозрачността на тези конкурси.
Тя добави и необходимостта от ефективна система за разследване на случаи на влияние в съдебната система.
Народният представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Атанас Славов сподели, че решението на Конституционния съд от миналата година относно част от измененията в основния закон е „концептуално погрешно“. Той акцентира, че определени аргументи могат да бъдат приети, но политическото влияние и съдебният активизъм са довели до грешни преценки.
В заключение, Радомир Чолаков, заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията, заяви, че съдебната реформа ще отнеме поне още 35 години. Според него, това, което наричаме съдебна реформа, всъщност е борба за контрол – стремеж за отнемане на власт от парламента и прехвърляне на правомощия, предвидени от Конституцията, на независимата съдебна власт. Той подчерта, че в последно време дискусиите са насочени към дискредитиране на парламента и очерняне на народните представители, за да се обоснове необходимостта от предаване на управлението в съдебната система на външни влияния.
Състоянието на правосъдните системи в ЕС
Европейската комисия оповести вчера информация относно състоянието на правосъдните системи в Европейския съюз. Според мнението на гражданите в повечето държави от ЕС, независимостта на съдебната власт е положително изменена или останала без промяна в сравнение с предходната година.
С 63% от българите, които изразяват съмнения относно независимостта на правосъдието (57% в ЕС). 93% от нашите граждани и 92% от ЕС заявяват, че през последните две години не са участвали в съдебен спор.
Според 3% от българите, независимостта на правосъдието в България е много добра (13% в ЕС), 24% я оценяват като добра (41% в ЕС), докато 33% я смятат за лоша (23% в ЕС) и 30% отговорят, че е много лоша (в ЕС 13%).
