През последните месеци някои от най-големите ядрени държави — Русия, САЩ и в известна степен Китай — публично започнаха да говорят за възможността за възобновяване на ядрените изпитания, въпреки че от 90-те години на миналия век е в сила глобален мораториум за такива изпитания, отбелязва агенция Ройтерс.
Това предизвиква сериозни опасения в световната общност, тъй като поставя под въпрос продължаващия от десетилетия режим на контрол върху ядрените оръжия и стратегическа стабилност. Анализатори предупреждават, че това развитие може да доведе до началото на нова ядрена надпревара, съпътствана от геополитическо напрежение и ерозия на международните договори за контрол над оръжията.
Една от причините за възобновяването на дебата е реален технологичен застой, или поне възприятието за неговото съществуване, в арсеналите на водещите ядрени държави, коментира Ройтерс. Изпитанията са разглеждани не само като начин за разработване на нови оръжия, но и като метод за проверка на правилното сработване на модернизирани или усъвършенствани ядрени системи, които не са били тествани достатъчно в реални условия. Някои военни и политици смятат, че новите поколения носители (например хиперзвуковите бойни глави), които Русия и Китай развиват, трябва да бъдат изпитани в реални условия, за да се гарантира надеждността им.
Друга съществена причина е свързана с геополитическата конкуренция между великите сили, пише в. „Вашингтон Пост“. В контекста на продължаващия конфликт в Украйна, напрежението в Източна Европа и нарастващото съперничество между САЩ и Китай, някои стратегически анализатори в Москва и в Пекин смятат, че демонстрирането на ядрен потенциал ще им даде политическо предимство или възможност за изнудване на международната общност, посочва изданието. То цитира високопоставени експерти, според които Русия може да използва въпроса за изпитанията като инструмент за вътрешнополитическа мобилизация или външнополитически натиск.
Контекстът в Азия също е от ключово значение, посочва „Саут Чайна Морнинг Пост“. Китай се усеща под все по-силен натиск от засиленото военно присъствие на САЩ и техните съюзници в региона, особено във връзка с Тайван и Южнокитайско море. Пекин притежава най-големия арсенал от термоядрени бойни глави след САЩ и Русия и изглежда, че евентуални нови изпитания могат да бъдат разглеждани като сигнал за готовност от страна на Пекин да развива още по-авангардни технологии — включително потенциални многофункционални носители или миниатюризирани термоядрени бойни глави.
Действията на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп също дават отражение върху този дебат, отбелязва в. „Ню Йорк Таймс“. Част от аргументите на американски военни и стратегически анализатори за възобновяване на ядрените изпитания включват опасения относно надеждността и поддръжката на остаряващия ядрен арсенал на САЩ. Вестникът цитира бивш военен, според когото евентуално възобновяване на изпитанията би могло да помогне за потвърждаване на работоспособността на ключови компоненти от американското ядрено възпиране, някои от които не са били изпитвани с десетилетия.
Редица експерти обаче предупреждават, че зад подобни аргументи често се крият и други политически интереси, пише сп. „Форин Полиси“. Желанието за възобновяване на изпитанията би могло да бъде използвано като политически инструмент за оказване натиск върху опоненти, както вътре в страната, така и на международната сцена. Възможно е държавни институции и военни елити да изразяват подкрепа за възобновяване на ядрените изпитания не толкова защото наистина смятат, че е наложително да бъдат събрани нови научни данни, колкото като начин да демонстрират сила и да засилят позициите си в преговори и пред съюзниците си.
Активисти за ядрено разоръжаване предупреждават, че възобновяването на ядрените изпитания ще осуети дългогодишните усилия за ограничаване на ядрените оръжия, отбелязва в. „Гардиън“. Изданието припомня, че подписаният през 1996 година Договор за всеобхватна забрана на ядрените опити установява глобален мораториум, който досега е спазван дори в напрегнати периоди на международните отношения. Договорът е едно от последните все още действащи споразумения, които напоследък изглеждат все по-крехки, особено след едностранното изтегляне на САЩ от някои ключови договори през последното десетилетие.
Реакцията на международната общност на евентуално възобновяване на ядрените изпитания също е източник на напрежение, посочва „Ал Джазира“. Страни, които не притежават ядрено оръжие, гледат на подобни ходове с особена тревога, тъй като те подкопават глобалните усилия за неразпространение на оръжията за масово поразяване и ядрената стабилност. Това би могло допълнително да подкопае доверието в институциите като Международната агенция за атомна енергия и да даде аргументи на трети страни за разработване на свои собствени военни ядрени програми.
Все по-чести са и предупрежденията на научни институти, че едно възобновяване на ядрените опити носи със себе си реални екологични и здравни рискове, пише в. „Монд“. Исторически данни от изпитанията през първата и втората половина на миналия век показват, че последствията за околната среда и за човешкото здраве са били значителни и продължителни, включително повишени нива на радиация далеч от тестовите полигони.
Същевременно обаче има и геостратегически аргументи, според които евентуални нови ядрени изпитания биха могли да бъдат част от механизми за възпиране, коментира „Блумбърг“. Някои експерти твърдят, че демонстрацията на работещо и модерно ядрено оръжие би могла да бъде използвана като средство за укрепване на позициите пред потенциални противници или съюзници, особено на фона на обстановката на повишена несигурност в света.
Анализатори все пак предупреждават, че ако една от ядрените сили започне изпитания, това може да предизвика ефект на доминото, при който останалите ядрени страни да повторят същия сценарий — подобно на класическата надпревара във въоръжаването от Студената война, отбелязва американското сп. „Атлантик“. Такава динамика би могла да доведе до крах на стабилността на международната система и да затрудни потенциални мирни инициативи.
Ключов остава въпросът доколко настоящата система на международните отношения ще бъде способна да предотврати ескалация от подобен тип — дали чрез дипломатически механизми, стриктно прилагане на международните договори или чрез нови договори за стратегически контрол — преди да сме станали свидетели на първите ядрени опити след продължил почти три десетилетия мораториум, заключава изданието.
Източник БТА
