В съвременния свят, където геополитическите интереси се преплитат все по-сложно, политическите лидери търсят нови стратегии за баланс между основните глобални сили. Едни от най-интересните примери за такава политическа маневреност са подходите на сръбския президент Александър Вучич и на китайския лидер Си Дзинпин, които се опитват да играят умело на няколко фронта. Те се опитват да поддържат близки отношения както с Русия, така и със Запада. И тук възниква въпросът: възможна ли е тази форма на „политическа полигамия“ да се окаже успешна в дългосрочен план?
Геополитическият контекст
Посещението на световни лидери в Москва по повод Денят на победата 9 май служи като индикатор за геополитическите нагласи и партньорства. В последните години се забелязва оформянето на кръг от държави, които демонстрират подкрепа към Русия, дори на фона на международните санкции и политическа изолация на страната от Запада, особено след руската инвазия в Украйна. В този контекст Сърбия и Китай поддържат топли отношения с Москва, но същевременно търсят партньорство с Европейския съюз и Съединените щати. Това поведение поставя въпроса доколко е устойчиво лавирането между конфликтните интереси на Изтока и Запада.
Спад на международното присъствие
През 2005 г. Москва посрещна представители на повече от 50 държави по повод официалните чествания на Червения площад за 9 май. Оттогава насам обаче броят на международните делегации постепенно намалява. Причините за това са ясни – засиленото геополитическо напрежение, войната в Украйна и наложените международни санкции срещу Русия.
Тази година, която е юбилейна – 80 години от края на Втората Световната война, Кремъл не успя да осигури пълния състав на представителството дори на страните от БРИКС – група, която традиционно демонстрира солидарност с Русия. Индийският премиер Нарендра Моди обяви, че няма да присъства, а Южна Африка ще бъде представена само от министъра на отбраната. Тези липси са индикатор за изолацията на Русия на международната сцена.
Въпреки това, на Червения площад ще присъстват представители на държави, които или поддържат близки отношения с Москва, или самите те са подложени на международни санкции. Сред тях са Китай, Бразилия, Сърбия, Венецуела, Куба, Северна Корея и Мианмар. Тяхното присъствие подчертава оформящия се блок от страни, които се противопоставят на западния натиск и търсят алтернативни дипломатически и икономически съюзи.
Присъствието на тези държави в Москва не е просто протоколен жест, а ясен политически сигнал за лоялност и съпротива срещу Запада. Дали тази своеобразна „ос“ ще продължи да се затвърждава в бъдеще, остава да видим, но е очевидно, че Русия търси нови геополитически формати, с които да противодейства на западната изолация.
Политическата стратегия на Вучич
Сърбия, под ръководството на Александър Вучич, успява да поддържа сложен дипломатически баланс. От една страна, Белград има дългогодишни връзки с Русия – исторически, икономически и военни. От друга страна, Сърбия продължава да бъде официален кандидат за членство в Европейския съюз. Вучич често демонстрира умението да се движи между тези два свята, без да затваря врати нито към Москва, нито към Брюксел. Въпросът е колко дълго този подход може да бъде ефективен. Сърбия вече беше силно скастрена от представители на Европейския съюз, които дори заплашиха, че сближаването на Белград с Москва може да коства на страната членството й в ЕС.
„Всяко участие в паради или тържества на 9 май в Москва няма да бъде прието с добро око от европейска страна, като се има предвид, че Русия води истинска, тотална война в Европа“, каза Европейският върховен представител по външната политика и сигурността Кая Калас.
„Сърбия е най-влиятелната сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз, но не е реалистично да влезе в ЕС със сегашното си ръководство, което седи на четири стола“, беше казано на пресконференция на евродепутати от политическа група Прогресивният алианс на социалистите и демократите.
Политическата стратегия на Си Дзинпин
Китай, под ръководството на Си Дзинпин, също демонстрира умела политическа гъвкавост. Пекин поддържа стратегическо партньорство с Москва, но в същото време разширява икономическите си връзки с Европейския съюз. Китайският лидер успява да създаде мрежа от търговски партньорства по целия свят чрез инициативи като „Един пояс, един път“, без да се отказва от близките си отношения с Кремъл. Това лавиране между икономическа зависимост и геополитически съюзи е изключително предизвикателство, но досега Пекин успява да го изпълнява без сериозни сътресения.
Политическа полигамия или дипломатически баланс?
Интересно е да се проследи дали подобна стратегия може да се окаже успешна в дългосрочен план. Може ли един лидер да поддържа стабилни отношения едновременно с Путин, Тръмп и Урсула фон дер Лайен?
Вучич и Си Дзинпин показват, че засега това е възможно. Но историята вече е доказала, че политическата „полигамия“ носи своите рискове. Тя е поставена пред множество изпитания. В условията на засилено геополитическо напрежение, балансът между Русия, САЩ и Европейския съюз може да се окаже крехък и труден за поддържане в дългосрочен план. Успехът на тази стратегия ще зависи от способността им да лавират умело между противоречивите интереси на великите сили, без да загубят доверието на основните си партньори.
