Заплащаме тежка цена за началото на посткомунистическия преход, защото не осъзнахме важността на демократизацията като революция за национална еманципация и независимост от имперското владичество.
Ние предоставихме контрола върху идеите за националната демокрация на защитници националисти с агентурен произход и лица, маскирани като „национално мислещи“, които служат на великодържавни интереси на Москва.
Другите страни в бивша Източна Европа не допуснаха такъв пропуск. Те проведоха национални демократични революции за възраждане на националния суверенитет, отчужден от имперското владичество.
Те поискаха членство в ЕС и НАТО като гаранции за новопридобитата им национална самостоятелност.
Затова сега ние не можем да постигнем национална еманципация, без да бъдем обвинявани от нашите адепти като „предатели на историята“, „национални предатели“, „служители на чужди интереси“.
Ако унгарци, чехи и поляци са успели в демократичния си преход, е защото те представиха това като революция против имперското владичество на Кремъл.
Най-популярния плакат на първите демократични унгарски избори викаше „Товарищи – край“.
Твърденията, че българите са русофили, не могат да обяснят реалността. Великодържавната пропаганда не рекламира Русия като мечтана цел за българското развитие – в посока Евразия.
Хибридните стратези не правят нищо подобно – те мълчат за това какво е днес Русия. Вместо това те яростно бичуват „цивилизационния разпад“ на Запада, към който голямото мнозинство българи избра свободно да принадлежи.
Западът jдразва и олемизираната от руско-българската олигархия маса е наранена. Та оттук се идвало с липсата на справедливост, корупция и грабеж на високите етажи на властта – не на Запад, а на Изток.
Разрушаването на българската история и ценности не се счита за предателство, а убедените във великодържавния проект политици и общественици са част от проблема.
Някои от нас са неуспешни в обясняването на важни исторически и културни аспекти на българската идентичност. За да не изтърпим промените, трябва да бъдем убедителни в демонстрирането на реалността.
Един народ е нация, когато споделя важни ценности и перспективи. Вместо това, ние се движим към разделение и поляризация. Трябва ли ни „трето освобождение“?
Коментарът на политолога Огнян Минчев е публикуван в профила му във Фейсбук.
