Общо 89 души към края на 2023 г., са формално идентифицираните като жертви на трафик, каза в интервю за БТА Антоанета Димитрова от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), цитирайки официалните данни на прокуратурата.
Миналата година към НКБТХ са подадени общо 72 сигнала, от които 60 се отнасят до случаи на трафик на хора. Общият брой на жертвите на трафик е 63 – това са лица по всички сигнали за трафик, формално или неформално идентифицирани, включително и деца, посочи Димитрова.
Според данните, от началото на годината до 15 октомври са подадени общо 51 сигнала, общият брой на жертвите на трафик е 55. От тях 41 са жени и 14 – мъже.
За поредна година въвличането по т.нар. схема lover boy (“любовникът“) остава водеща и е в основата на много от случаите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация, каза още Антоанета Димитрова.
Следва пълният текст на интервюто:
Какво показват последните данни – колко българи годишно стават жертва на този вид престъпление?
– Общо 89 души към края на 2023 г., са формално идентифицираните като жертви на трафик, съгласно официалните данни от Върховната прокуратура. В качеството си на координатор на Националния механизъм за насочване и подкрепа на жертви на трафик, администрацията на НКБТХ приема сигнали за случаи на трафик на хора, които могат да бъдат подавани по телефона, по електронна поща или чрез интернет страниците и профилите на НКБТХ в социалните мрежи, чрез горещата телефонна линия за трафик на хора, поддържана от представители на неправителствения сектор, от други институции, международни или неправителствени организации.
За 2023 г. към НКБТХ са подадени общо 72 сигнала, от които 60 касаят случаи на трафик на хора. Общият брой лица по всички сигнали за трафик, формално или неформално идентифицирани, включително и децата, на жертвите на трафик е 63. За периода 1 януари – 15 октомври 2024 г. са подадени общо 51 сигнала, като общият брой лица по всички сигнали за трафик, формално или неформално идентифицирани, включително и децата, на жертвите на трафик е 55, от тях 41 жени и 14 мъже.
Кои случаи преобладават повече – на трудова или на сексуална експлоатация?
– Преобладаващата форма на експлоатация е сексуалната, въпреки че се наблюдава тенденция за повишаване на случаите на трафик на хора с цел трудова експлоатация. Според официалната статистика на прокуратурата, през 2023 г. 49 жени са станали жертва на сексуална експлоатация, 14 жени и 25-ма мъже са станали жертва на трудова експлоатация.
Жените или мъжете са повече?
– За 2023 г., според официалната статистика на Прокуратурата, жените, жертви на трафик са 64, като от тях 12 са непълнолетни. Формално идентифицираните жертви на трафик от мъжки пол са 25. Обичайно, младите жени и момичета са въвличани в трафик на хора с цел сексуална експлоатация, а мъжете по-често стават жертва на трудова експлоатация.
Какви прийоми използват трафикантите, за да набират жертвите си?
– За поредна година въвличането по т.нар. схема lover boy („любовникът“) остава водеща и е в основата на много от случаите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Използването на „меките методи“ е и в основата на затруднената ранна идентификация на експлоатацията, което от своя страна е предпоставка за пропуски в разпознаване на престъплението.
Използването на легален бизнес, сключването на трудови правоотношения, както и установяване на правила, сходни с тези на трудовата работна среда, често прикриват престъпната дейност. Доходите, придобити от законния бизнес и тези от експлоатацията на хора се преплитат при този вид организация на престъплението.
Сигналите, получавани в администрацията на НКБТХ сочат, че трафикантите все по-често прибягват до различни експлоатационни практики, въвличайки жертвите и в друг вид престъпления – например въвличане в измамни схеми, свързани със злоупотреба с данъчните или социални системи в държавите на дестинация.
В други случаи престъпниците често смесват формите на експлоатация и едновременно с принудителния труд, пострадалите биват експлоатирани сексуално, или чрез държане в принудително подчинение стават жертва и на сексуална и трудова експлоатация едновременно.
Друга тенденция през последната година, е че жертвите на трафик на хора все по-често биват „продадени“ от членове на семейството им.
За кои държави заминават жертвите на трафик на хора?
– Крайна дестинация на трафика на хора с цел сексуална експлоатация обичайно са европейските страни, в които проституцията е законово регламентирана. Трафикантите се насочват именно към тези държави, в които жертвите им легално могат да работят в сферата на предоставянето на сексуални услуги, като използват различна форма на принуда, за да ги заставят да вършат това и същевременно заобикалят законите и правилата за тази дейност, проявяват гъвкавост и трупат печалби, използвайки жертвите си.
През последните години се увеличава броят на мъжете, подали сигнал за трудова експлоатация. Не само мъжете обаче биват въвличани в схеми на принудителен труд и трудова експлоатация. Особено рискови са секторите в държави от Западна Европа, свързани със сезонна или временна заетост.
Съгласно данните от МВР, информационните и комуникационни технологии, интернет пространството и социалните мрежи играят все по-голяма роля в процеса на набиране, рекламиране на сексуални услуги, както и при упражняването на контрол над жертвите на трафик. Трафикантите все по-често използват социалните мрежи и мобилните приложения като Facebook, Skype, Viber и други при набирането и контрола на жертви на трафик на хора с цел сексуална експлоатация.
Също така интернет се използва активно за предлагане и рекламиране на сексуални услуги сред широк кръг клиенти – обявите се публикуват в определени сайтове или се създават целенасочено. Освен това за принуждаване на жертвите могат да се използват различни публикации в социалните мрежи или лична кореспонденция с извършителите. Същите, както и предварително създадени порнографски материали, могат да се използват за склоняване на жертвите към проституция. Изборът на интернет комуникация (включително Viber, WhatsApp) често се прави от извършителите от съображения за сигурност.
По-трудно ли е идентифицирането им?
– Идентификацията на жертвите на трафик на хора е един от ключовите аспекти на противодействието на престъплението, свързан в определена степен и с неговата превенция. От една страна – администрацията на НКБТХ, институциите и организациите, които имат отношение към проблема, ежегодно полагат усилия за повишаване на капацитета на различни професионалисти, които биха могли да се сблъскат с този проблем, да го разпознаят и да сигнализират. Тези дейности включват специалисти от сферата на образованието, социалните услуги и др. специалисти, които работят с уязвими групи. Тези усилия се допълват от работата по целенасочена превенция и информираност сред различни общности, които са изложени на висок риск от въвличане в трафик на хора.
Друг фактор, който е от значение, е склонността на жертвите да не се самоопределят като такива, особено, когато става дума за трафик на хора с цел трудова експлоатация. Това поставя много от реалните случаи извън статистиката и лишава пострадалите от достъпа им до права като жертви на трафик.
С оглед на променящата се обстановка, става ли разкриването на този вид престъпление все по-трудно?
– Данните сочат, че през последните години се наблюдава леко завишаване на образуваните досъдебни производства по случаи на трафик на хора.
Има ли достатъчно приюти, в които да бъдат настанени жертвите?
– Към момента, към НКБТХ функционират седем специализирани услуги за жертви на трафик на хора: четири услуги от резидентен тип и три консултативни услуги – във Варна, Бургас и София, които се финансират изцяло от бюджета на НКБТХ.
Услугите се ръководят от неправителствени организации с многогодишен опит в предоставянето на подкрепа и закрила на жертви на трафик и насилие – фондация „SOS – семейства в риск“ и асоциация „Деметра“, съгласно сключени договори за предоставяне на услугите и приети Минимални стандарти на работа на Приюти за временно настаняване и Центрове за закрила и помощ на жертви на трафик на хора към НКБТХ.
Общо 45 лица са получили подкрепа в специализираните услуги към 31 декември 2023 година. При част от случаите е предприето и настаняване на пострадали жени заедно с децата им (13 обгрижени деца), с оглед необходимостта от защита.
