Сподели
САЩ, военен бюджет

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа военния бюджет за 2020 г., предвиждащ увеличение на разходите за отбрана до 738 млрд. долара.

Окончателният вариант на военния бюджет на САЩ предвижда увеличение на разходите за отбрана с 20 млрд. долара повече в сравнение с миналата година. За обезпечаване сигурността на страната – военна и енергийна, Пентагонът може да похарчи 658,4 млрд. долара. За военни операции в чужбина са предвидени 71,5 млрд, долара, а за борба със стихийните бедствия – 5,3 млрд. долара.

Нов елемент от пакета за военни разходи представлява финансирането на военно-космическите сили на Съединените щати, подчертава в свой анализ руското издание „Комерсант”.

Тяхното създаване американският президент обяви още през 2017 г., а сумата, предвидена за тях е относително малка – 40 млн. долара.

Онова, което забави сериозно приемането на документа (съгласуването отне няколко месеца – бел.ред.), беше борбата между демократи и републиканци относно финансирането на проекта за изграждане на стена по границата с Мексико, за който са предвидени 1,375 млрд. долара – почти три пъти по-малко от исканата от Доналд Тръмп сума.

Част от документа отделя специално внимание на „мерките, насочени към сдържането на Русия”, в това число санкции срещу газопроводите „Северен поток – 2” и „Турски поток”.

Ограничителните мерки могат да засегнат компаниите, свързани с осъществяването на тези два проекта.

Компанията, която полага тръбите за „Северен поток-2” „Allseas” вече преустанови работата си.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган определи решението на Вашингтон като „насилие срещу турския народ” и обеща на свой ред да въведе санкции.

Срещу въвеждането на санкции от страна на САЩ се обяви и Германия, която е крайната точка на „Северен поток – 2”.

Сред основните тезиси, включени в бюджета, са безпокойството на САЩ във връзка с дейността на Русия в Африка, активността на Русия и Китай в региона на Арктика, както и опасността от „военна агресия” от страна на Русия по отношение на държавите-членки на НАТО.

300 млн. долара се предвижда да бъдат предоставени на Украйна във вид на военна помощ, в това число за смъртоносни оръжия, което е с 50 млн. долара повече, отколкото през 2019 г. Споменава се забрана за военно сътрудничество с Русия. Подчертава се, че САЩ не трябва да признават Крим за руска територия.

Сумата от 734,3 млн. долара е предвидена за развитие на „инициативи по обезпечаване на европейската сигурност”, предвиждащи нарастване на военното присъствие на САЩ в Европа. Парите ще бъдат изразходени за строителството на военни обекти и заплахи от подводници, както и за „изпълнение на други спешни приоритетни проекти, насочени към сдържане на Русия и на работата с партньорите и съюзниците на САЩ”.

Министърът на отбраната на САЩ се задължава да изготви доклад с подробен анализ дали Русия спазва условията на Договора за открито небе. Той позволява на САЩ, Русия и още 32 държави да осъществяват разузнавателни полети над териториите на другите страни.

Друга мярка за противодействие на Русия е въвеждането на санкции спрямо компании, заети с изграждането на газопроводите „Северен поток – 2” и „Турски поток”.

Ограничението е насочено към „защита на европейската енергийна сигурност”.

В документа се казва, че на лица, участващи в проектите, могат да им бъдат анулирани американските визи и срещу тях могат да бъдат въведени финансови ограничения. Подобни мерки биха имали по-скоро политически, а не икономически последствия.

Морската част на „Турски поток” вече е положена и на практика не е застрашена от санкции.

Приемането на бюджета, обаче, може да усложни още повече американско – турските отношения, в които настъпи криза след закупуването на руските системи за противоракетна отбрана С-400. Като ответна мярка САЩ изключиха Турция от програмата по създаване на изтребители F-35. В новия военен бюджет изрично е посочено, че турската страна не бива да бъде допускана до тази програма.

В петък президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обяви, че това решение няма да остане без отговор от турска страна.

По отношение на санкциите срещу „Северен поток – 2”, чието пускане беше планирано за средата на 2020 г., прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че подобни действия не се харесват нито на Москва, нито на европейските столици, не харесват и на Берлин и Париж. Те са взети в нарушение на международното право и са идеален пример за нелоялна конкуренция и разпространение на своето „изкуствено влияние на европейския пазар”.

Крайната цел е на европейските потребители да бъде наложена скъпа и неконкурентноспособна продукция, по-скъпа от природния газ.

Германското министерство на икономиката и енергетиката очаква строителството на газопровода да завърши до един месец, за да бъдат избегнати американските санкции. Подобно на Москва, Берлин също се обяви против екстериториалните ограничителни мерки от страна на САЩ. Според правителството на Германия, е важно да се изясни начинът, по който ще бъдат прилагани санкциите, като основна роля по този въпрос ще имат сроковете.

Швейцарско-холандската компания „Allseas”, която полага тръбите за газопровода, съобщи, че прекратява работата си върху проекта заради американските санкции и очакват американските власти да дадат разяснения, как тези санкции ще бъдат прилагани.

Коментари