След месеци на закъснение, изгубено време и кухи обещания, България отново подава коригирано искане за второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Вместо амбициозни проекти, които да трансформират икономиката, властта кръпва дупки и отстранява всичко, което няма шанс да се реализира до догодина. Над 1 милиард лева инвестиции изчезват без много шум, а това, което остава, е предимно „възможно за изпълнение“, а не „необходимо за промяна“. Преговорите с Европейската комисия се водят така, сякаш ПВУ е списък със задачи, а не възможност за реален напредък.
След три месеца усилия съществуват всички предпоставки България да подаде отново искане за второ плащане и да получи средствата по ПВУ в рамките на тази година. Досега не е текъл инвестиционен процес и няма обществени поръчки, затова от ПВУ отпаднаха 6 ключови инвестиции на стойност 1 млрд. и 20 млн. лв. Това заяви днес вицепремиерът Томислав Дончев.
„Договорката с ЕК е от ПВУ да отпадне всичко, което няма шанс да бъде реализирано до август следващата година. По 11 проекта имаме редуциране на финансирането, тези проекти остават, но финансирането е намалено, защото анализът на експертите е, че няма време инвестицията да се изпълни до август месец. Става дума за програмата за младежки центрове, за ускоряване на иновации и научни изследвания, програма за публична подкрепа за развитие на публични паркове. В същото време ние увеличаваме бюджета на някои инвестиции, които вървят добре и създаваме нови на обща стойност 485 млн. лв. например. жп подвижен състав, линия номер 3 на метрото ще има увеличение също, нови 8 метро влака, модернизация на психиатричната помощ, създаване на система за спешна помощ по въздуха“, изброи Дончев.
„Увеличените средства по тези проекти са 485 млн. лв., тече процес по намаляване на бюджета на инвестиции, които нямат шанс да се реализират в срок и насочване към инвестиции, които имат шансове да се реализират в тези екстремни кратки срокове. От два месеца текат преговори с ЕК по някои промени в ПВУ“, добави Дончев.
Българското правителство е предложило да отпадне ангажиментът на страната ни за либерализация на пазара на дребно за битовите потребители и да бъде въведен на по-късен етап, когато има адекватни механизми за защита на българските потребители, без каквито те ще бъдат изложени на цялата нестабилност на пазара.
„Изпълнили сме изискването за пътната карта за климатична неутралност. Трябва да отпадне задължението за забрана на производството на ток от въглища от 2038 и запазване само на ангажимента за общо годишно ограничение на въглеродните емисии“, заяви вицепремиерът.
„Предлагаме алтернативна реформа в корпоративното управление на БЕХ, цели се избягване на кръстосано инвестиране. Предлагаме реформата там да се случи по друг начин. На база на тези промени вчера излезе, че България иска промяна в ПВУ, всички тези промени предлагат ново искане за второ плащане, различно от първото. Ние ще оттеглим искането за второ плащане, ще ни трябва известен период да приключи ЕК с промените до момента, ще го подадем наново, отразявайки всички промени, които коментирах и се надявам, ако до края на сесията на този парламент бъдат приети всички закони, България да получи второ плащане в ранната есен на тази година, заяви още Дончев. За да можем да се фокусираме върху трето плащане, за да може да бъде изпратено и прието в рамките на годината и България да получи плащането до края на 2025 г.“, уточни Дончев.
Припомняме, че правителството одобри и изпрати вчера на Европейската комисия искането за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и проекта на съдържание на главата REPowerEU в него. Изменението е на основание чл. 21(1) от Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, предоставящ възможност за промени поради настъпили обективни обстоятелства, съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Картината е повече от показателна: България не просто не може да усвои парите, а не знае какво да прави с тях. Липсата на дългосрочна визия, експертност и политическа воля обрича страната на постоянна „поправителна сесия“. Докато други държави трансформират икономиките си с тези средства, ние се опитваме да спасим каквото може, за да не изгубим всичко. И ако не настъпи рязка промяна в начина, по който се управляват реформите и публичните ресурси, България рискува не просто да не получи плащанията, а да загуби доверието на партньорите си – и най-важното, на собствените си граждани.
Източник: БГНЕС; БТА
