Сподели
Ваня Григорова, Подкрепа
На снимката: Ваня Григорова

Ваня Григорова е икономист. Била е изследовател в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и администратор в неправителствена организация. От 2015 г. е икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Завършила е УНСС, в момента е докторант в същия университет в катедра „Човешки ресурси и социална защита“. В последните години е една от най-активните обществени личности, които защитават правата на работниците както в работни групи, комисии, Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и в медийното пространство. Тя е и представител на синдиката в срещите с представители на Европейската комисия, в които защитава каузата за ускорено увеличаване на минималната работна заплата и създаване на условия за увеличаване на останалите доходи.  

Спадат ли доходите на работещите по време на пандемията, какво показват вашите данни?

Не може да се каже, че доходите на работещите са намалели значително, защото последните данни на НСИ от преди два месеца показваха увеличение на средната работна заплата. Това е резултат и от факта, че хората, които успяха да запазят работата си бяха подпомогнати и през мярката 60/40 така, че равнището на заплащането в момента не е основният проблем на пазара на труда. Основният проблем е безработицата. Както виждаме през последната седмица вече има значим ръст на безработицата. Първата седмица на декември бележи ръст от 126% въпреки че в началото на седмицата започна да действа поредната мярка на правителството за запазване на заетостта, която е по-популярна като 24 лева на ден, когато служителят е в неплатен отпуск, а предприятието е затворено с акт на държавен орган.Така, че въпреки мерките, които се предприемат от правителството очевидно е, че безработицата не може да бъде овладяна и че тези мерки не може да се каже, че са достатъчно ефективни.

Какво може да се направи, за да се овладее безработицата или поне да няма такъв сериозен темп на нарастване?

КТ „Подкрепа” от самото начало предлагаше съвсем различен вариант за подпомагане на работещите и той е да се изплащат директно на работниците между 60 и 100% от тяхната заплата взависимост от равнището й т.е за най-ниските заплати да се покриват 100% от трудовите възнаграждения. По този начин държавата подпомага директно и бизнеса тъй като в момента, в който той започне да работи на 100% ще има запазена работна ръка, която е обучена и която би могла да бъде максимално ефективна веднага. За съжаление правителството не се вслуша в нашите препоръки и впоследствие, когато направихме анализ на мярката 60/40, а и на другите мерки, които бяха предложени, стана ясно, че около седмица след старта на мярката 60/40 тогава имаме пик на безработицата, нещо подобно наблюдаваме и сега. Това означава, че мярката не дава достатъчно сигурност нито на работниците, нито на работодателите и работещите предпочитат да отидат в бюрото по труда и да получават обезщетенията, които им се полагат. В момента има една не малка група от работници, които вече са се възползвали от правото си да ползват обезщетения за безработица и според вече действащите ограничения, че един работещ може да получава обезщетения за безработица веднъж на три години, тези които през април, май са били в бюрата по труда сега няма да имат право на пълно обезщетение за безработица.

Помощите, които дава правителството през бизнеса за работниците достигат ли до самите работници или отиват за други разходи?

Поне по отношения на мярката 60/40 със сигурност отиват до работниците, ако не отидат там то държавните институции разбират и тези средства ще бъдат върнати от компании, които са ги получили. Това става в случай на регистрирани нередности.

Това означава ли, че контролът е сериозен?

Контролът е сериозен, когато институцията отиде на място. А в официалния правителствен анализ беше записано, че те разчитат на сигнали, подадени от работниците. Работниците не могат да пускат сигнали. Най-малкото, защото един работник не може да провери дали самият той е включен в мярката и в документите за кандидатстване на работодателите. Всеки може да погледне публикуваните данни на сайта на НОИ. Там има името на компанията, нейния БУЛСТАТ, броят на работниците, за което е взела средства и общият размер на средствата. Там няма имена на работниците, няма ЕГН-та, те не могат да погледнат и пред свой профил в НОИ или НАП дали за тях са получавани средства. Очакванията работниците да подават сигнали са неработещи.

Относно безработните. Има ли опасност да не стигнат средствата, при условие, че броят им така сериозно нараства?

Всяка година фонд „Безработица” към НОИ е на дефицит, знаем, че обезщетенията през осигурителния институт би трябвало да се покриват от осигурителните вноски, плащани от работодатели и работници. Но тези вноски никога не са достатъчни. Дефицит има както във фонд „Пенсии” така и във фонд „Безработица”, така и във фонда, от който се покрива майчинството и именно затова стремежът на десните управляващи е да орязват възможностите за достъп до такива обезщетения. Но още с въвеждането на мярката 60/40 от 31 март беше анонсирано, че 1 милиард лева ще бъдат прехвърлени във фонд „Безработица”. Те се ползват както за мярката 60/40 така и за изплащане на обезщетенията за безработица тъй като е ясно, че обезщетенията за безработица тази година ще бъдат много много повече отколкото в традиционна година. Въпреки всички ограничения, които са заложени в българското законодателство, за да може един работник да стигне до нормално обезщетение за безработица. А нормално е 60% от осигурителния му доход, ненормалното е минималното такова, което доскоро беше 9 лева, а сега е 12 лева, след лавинообразното нарастване на броя на безработните. Това е около 240 лева на месец.

Относно втората пенсия. Имате сериозни критики към Кодекса за социално осигуряване, които бяха обсъдени на тристранния съвет в понеделник. Какви са притесненията Ви?

По отношение на втория стълб проблемите са хиляди, без да преувеличавам. Направените предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, които бяха направени ще си бъдат приети, защото тези управляващи решават какво да правят и  си го правят без значение какво казват други експерти, извън техните. Основното е, че се предвижда един вариант, в който парите ще се изплащат еднократно, но това не пенсионно изплащане, това е тип влог. Така се оказва, че тези хора са спестявали в частни пенсионни фондове, те са работили с тях и сега се оказва, че тези пари не са достатъчни, за да се изплаща добавка към пенсията и пенсионерът ще си ги изтегли накуп. В общия случай това са най-много 1000 лева, ще има естествено и хора с много по-малко. Оказва се ,че тези хора са направили един доста неудачен влог, при това задължително, защото осигуряването в тези фондове е задължително. Друго, което се вижда е, че се въвежда още една такса за управляване на средствата и за изплащане на пенсиите. Такива разходи има и НОИ, няколко милиона лева на година НОИ изплаща под формата на такси за преводи на пенсии. И до момента нито едно пенсионирано лице не е поемало такса, за да му се превежда пенсията. Това са само част от безбройните дефицити, които подкрепят съществуването на частните пенсионни фондове, но най-големият проблем е, че вече бяха направени две ключови промени в Закона на ДОО. Знаете, че тези бюджети се обсъждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Когато бюджетът беше подложен на обсъждане в НСТС тези текстове ги нямаше. Появиха се впоследствие по пътя между Министерски съвет и Народното събрание, това означава, че изобщо не са обсъждани със социалните партньори. Именно и поради това не се породи широк дебат по темата. След което се оказа, че държавата е решила, най-вероятно в лицето на министъра на труда и социалната политика, да направи един подарък на частните пенсионни фондове като зачетат като вноска един 15-процентов трансфер, който държавният бюджет е правил към НОИ в периода 2009-2015 година. Това е подарък, защото добавяйки тези проценти към  съществуващата пенсионна вноска делът на вноската към универсалните пенсионни фондове (УПФ-тата) e много по-нисък от целия размер на пенсионната вноска т.е и ангажиментите на частните пенсионни фондове са по-ниски.

Доколкото разбирам по този начин на тях им се спестяват сериозни средства?

Точно така. Те и без това нямаше да могат да ги изплатят. Щяха да пострадат не малко хора и първите щяха да са жените, които следващата година трябва да се пенсионират. Сега те изобщо няма да разберат, че осигуряването им във втория стълб е било причината да се увеличат разходите на НОИ. Оказва се, че това, че те се осигуряват в УПФ води до по-големи разходи на НОИ, което означава, че НОИ и ние като данъкоплатци плащаме допълнителни тежести.

Казахте и за таксите, които при нормалната пенсия се поемат от НОИ, но в случая с добавката с пенсията ще се поемат от пенсиониращите се, така ли?

През целия си трудов живот, при който тези хора са се осигурявали в УПФ, тези хора са плащали и една друга такса, начална такса, срещу която не са получавали никаква услуга. Ако се осигурявате в УПФ  и осигурителния ви доход е 1000 лева вие ще дължите 50 лева към частния пенсионен фонд всеки месец. От тези 50 лева 3,75% се взимат от фонда, но не получавате нищо т.е вие давате пари и ви вземат пари, защото давате пари. Те дори бяха 5%, но след серия промени, предприети от бившия финансов министър Владислав Горанов, те бяха намалени. И сега, когато се пенсионира ще трябва да плаща, за да му бъде изплащана пенсията т.е внасяш- плащаш, изнасящ-пак плащаш. Това меко казано е нелогично.

Напоследък синдикатите са обвинявани в съглашателство с правителството, особено след като не подкрепихте официално протестите. Какво бихте предложили в този момент на правителството, за да се подобри положението на работещите?

От момента на започването на извънредното положение аз бях тази, която обикаляше Народното събрание, провеждах срещи с министри, заедно с други хора от синдиката, ние първи предлагахме мерки, настоявахме за тях. В момента, в който стана ясно, че правителството не приема абсолютно никакви предложения се опитах включително да направя протест в коли, за да спазваме наложените ограничителни мерки, но все пак да има някакъв протест. За да може управляващите да разберат, че  не може по този начин да заключват хора и да не им осигуряват елементарното препитание, но този протест не се състоя, заплашиха ме с 50 000 лева глоба, с три до пет години затвор, нещо такова. До този момент ”Триото” не съм ги чула да обелят и дума, Мая Манолова също. В един момент те си намериха друга причина за протестиране, само, че техните други причини за протестиране не са синдикални. Синдикално е това, за което говорих до момента. Как хората ще се препитават, какви ще бъдат техните заплати, защо предприеманите мерки не са достатъчно ефективни така, че стигнахме до огромен ръст на безработицата? Ако на някой му се протестира по други причини, които всъщност аз припознавам и затова бях на протеста , може да си протестира. Но не може да има претенции към синдикати, когато един протест няма нито синдикални, нито социални искания.

Извън мерките, за които казахте в началото, които са свързани с пандемията, какво трябва да се направи в България, за да се подобри положението на работещите?

Ако ме питате за генерално решение трябва да си изберем правителство, което е проработническо, което е ако щете пронародно. Трябва да се върне държавата в икономиката, да се укрепят публичните услуги- здравеопазване, образование, инфраструктура, но строеж на инфраструктура не като източник на приходи към близки фирми, а като възможност за развитие на икономиката и на откъснатите региони и разбира се едно просиндикално законодателство. Преди малко споменахте протеста. Още в самото начало синдикатите бяха призовавани да направят национална стачка. Трябва да е ясно, че по българското законодателство национална стачка няма. Това означава, че тези, които си позволят на излязат в работно време на площада да протестират рискуват работодателя им да ги уволни, защото няма механизъм за извинение за отсъствие от работното място. Това е първото нещо, според мен, което трябва да бъде извоювано от следващото правителство, което и да е то, иначе всеки път ще бъде призовавани да правим национална стачка, каквато ние не можем да направим.

Коментари