Размяната на реплики между Бойко Борисов, Асен Василев и Ивайло Мирчев в кулоарите на парламента е само поредният епизод от една по-дълбока институционална криза. Бюджетът – най-важният финансов документ на държавата – вместо да бъде обсъждан в зала, по правила и с анализи, отново се превърна в повод за политически театър, импровизации и показни конфликти. А когато бюджетът се прави на крак, неизбежно идва съмнението, че се управлява „на мускули“, а не с визия и разум.
Поведението на политическите лидери ясно показва, че липсва не само консенсус, но и елементарна стабилност в процеса. Оттеглянето на проектобюджета след улични протести и остра реакция на бизнеса беше очаквано, но не и добре управлявано.
Вместо да се води открит и прозрачен дебат, темите бяха изнесени в коридорите – буквално и политически. Диалогът с работодатели и синдикати се използва повече като аргумент за забавяне, отколкото като реален инструмент за реформиране на спорните текстове.
В репликите между Борисов, Василев и Мирчев ясно личи умора и раздразнение. Едните обвиняват в хаотично управление, другите – в популизъм и блокиране. И всички са прави в някаква степен, което е най-големият проблем: политическата нестабилност вече е така дълбоко вплетена в процесите, че се възприема като нормална. Но тя не е нормална. И не е безобидна.
Бюджет, който трябва да зададе рамки за инвестиции, социална политика, пенсии и сигурност, не може да бъде съставян под натиск – нито от улицата, нито от партийни нерви.
Всяко зрелищно прехвърляне на отговорност, всяко бързо отстъпление след шумен натиск, всяко закъсняло действие увеличава усещането, че системата е нестабилна. В крайна сметка, това усещане плаши не само гражданите, а и бизнеса, а най-много – инвеститорите. Една държава, в която бюджетът е заложник на политически импровизации, трудно може да вдъхва доверие.
Размяната на реплики между лидерите не е просто личен конфликт – тя е симптом на разпадналия се модел на политически разговор. Вместо аргументи – реплики. Вместо комисии – коридори. Вместо правила – импровизации. Вместо реформаторски хоризонт – пожарно управление на кризи.
Това не е начин да се прави държавност.
Бюджетът трябва да бъде изведен от сферата на политическите шоута и върнат там, където му е мястото: в публичен, експертен, спокоен и прозрачен процес. Държавата не може да си позволи още един бюджет, роден в напрежение и хаос. Защото хаосът, в крайна сметка, винаги се плаща от едни и същи – хората, които очакват предвидимост, стабилност и минимална институционална нормалност.
