Бюджетът влезе на бърза писта. В условията на закъсняла рамка за финансите на държавата и поредни политически трусове, това (на пръв поглед) би трябвало да е добра новина. Бюджетна комисия в парламента намери някакъв механизъм да прескочи опита за трупане на хиляди предложения по текстовете и успя в един работен ден да отметне трите закона, които оформят държавните финанси на второ четене. По всичко личи, че бюджетът ще бъде приет в зала през следващата седмица – тоест фискалната политика ще влезе в нормален ритъм като процедури, предвидимост и рамка за очаквания конвергентен доклад през пролетта.
Този позитивен поглед обаче само се плъзга по повърхността на събитията. Широко използваният словесен израз за „възможния бюджет“ подготви (съвсем съзнателно) почвата за тази бърза писта. Въпреки множеството критики по общата бюджетна рамка, насочени най-вече към 1) твърде оптимистичното залагане на приходи от ДДС и покачването на осигурителната тежест в идните години, 2) нуждата от преразглеждане на разходната част (с ръст от 6 пр. п. от БВП за година!) и ограничаване прекомерния ръст на средствата за персонал и 3) твърде спорната идея за създаването на „бюджет в сянка“, тоест извънредни и извънбюджетни 7,2 млрд. лв. насочени основно към Българска банка за развитие и Български енергиен холдинг, проектът на бюджет премина през второто четене в комисия без грам отстъпление.
Във „фаталния“ ден на публикуване на решението на Конституционния съд за изборите, гласуването на бюджета в комисия разкри мнозинството, което стои зад рамката на държавните финанси. Продължителното заседание се водеше от председателя Делян Добрев (ГЕРБ), в пълен синхрон с Йордан Цонев (ДПС-НН). Другите партии, които подкрепят кабинета (БСП и ИТН), имаха минимално участие. Опоненти на управляващите, изключвайки Възраждане, чийто предложения не бяха допуснати и в крайна сметка почти не правиха изказвания, бяха Асен Василев (ПП) и Мартин Димитров (ДБ). Дебатът за бюджета по същество беше дебат между четири човека, с участието на Теменужка Петкова, която взимаше отношение по направените предложения.
Пример, който да онагледи духа на обсъждането, беше идеята на Мартин Димитров и депутати от ДБ да се повиши облагането на хазарта, като мярка за свиване на дефицита и алтернатива на увеличението на осигурителната тежест. Тук трябва да отбележим, че последните промени в облагането на хазарта, макар да взеха еднократен приход от лицензионни такси, на практика ефективно намалиха (необяснимо) данъчната тежест върху сектора. Това предложение първо беше посрещнато от Йордан Цонев, който влезна в спор за осигуровките и обясни, че по принцип подкрепя дискусията за хазарта, но някога в бъдещето. След това Теменужка Петкова също каза, че идеята изисква дълго обмисляне, дискусии със сектора и т.н., тоест „хубаво, ама друг път“.
Минути след това се стигна до идеята на Делян Пеевски (ДПС-НН) за държавна верига магазини за хранителни стоки. Тук, разбира се, Йордан Цонев защити идеята и обясни, че това го има в много страни и ще даде примери в пленарна зала. След това дойде ред на Теменужка Петрова, която каза, че не е запозната с идеята, но като цяло няма лошо, защото изглежда имало проблем с веригите и цените, а и тази идея не товарила бюджета (очевидно 10-те млн. лв. капитал на новото дружество не ги броим). Контрастът в поведението на министъра по темите с хазарта и държавните хранителни магазини беше очеизваден и се случи в рамките на няколко минути.
Този сбит разказ е нужен, тъй като сме в период, в който бюджетът е изцяло заключен във вътрешно боричкане в управляващото мнозинство (вече в широк състав) и по никакъв начин не изглежда да се влияе от външни мнения и позиции. Не се допуска и грам мисъл по отношение на увеличението на заплатите в силовите ведомства. Мащабната капиталова програма през държавните дружества (новият „бюджет в сянка“ и свръх роля на ББР) също изглежда е основополагаща за това управление. Цената на тези политики и на т. нар. „възможен бюджет“, в т.ч. невъзприемането на идеите за бюджетна консолидация, ще бъде висок дефицит, при това – при предизвестена влошена траектория за години напред, а оттам – натиск за увеличение на данъците и внушителен ръст на държавния дълг.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
