Очаква се през тази седмица правителството да внесе за разглеждане в Народното събрание проекта на държавен бюджет за догодина.
Преди дни управляващите се отказаха от идеята за по-малко увеличение на минималната работна заплата до 605 евро. Така тя от Нова година ще достигне до 620,20 евро или 1213 лева, както е записано в Кодекса на труда.
Майчинството за втората година ще бъде 460 евро или 900 лева, което е почти 15% увеличение от сегашното. Ще бъде предложено и майките, които се върнат на работа, да получават 75% от обезщетението — в момента е 50%.
Във финансовата рамка на държавата за догодина е заложено увеличение на осигуровките в бюджета на НОИ с два процентни пункта. Тоест между 10 и 13 на сто.
На този фон бизнесът ще предложи мерки за справянето с дефицита. А днес се очаква нов надзорен съвет на НОИ. На него ще бъде одобрен коригираният бюджет на Държавното обществено осигуряване.
Бюджетът за 2026 г. ще бъде балансиран и повече консервативен, отколкото реформаторски, заяви председателят на Народното събрание Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) в ефира на Българската национална телевизия (БНТ).
По-рано тази седмица Рая Назарян беше избрана за председател на 51-вото Народно събрание, след като Наталия Киселова („БСП-Обединена левица“) обяви, че е подала заявление, с което се оттегля от поста.
Според Закона за публичните финанси до 31 октомври Министерският съвет трябва да внесе в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет, но все още не е изпълнено.
Благодарение на това, че България има редовно правителство, бюджетът за 2026 г. ще бъде внесен и приет преди бюджетната година, за която се отнася. В рамките на следващите дни предстои трите бюджетни закона да бъдат разгледани от Тристранния съвет, след което Министерският съвет да ги приеме и внесе в Народното събрание, обясни Рая Назарян.
По думите ѝ от обсъжданията до момента е ясно, че няма да има съществени промени нито по отношение на приходите, нито по отношение на разходите.
Законодателството и системите в държавата са в готовност за преминаване към единната европейска валута. Бюджетът ни е в евро, което означава, че от 1 януари 2026 г. и държавата, и Българската народна банка ще могат да преминат през този процес съвсем плавно и безпроблемно, заяви председателят на парламента.
Може би до сряда ще има вече конкретни решения, които да бъдат взети, обявени, изготвени и внесени в Народното събрание, за да може да бъде защитен максимално българският интерес, каза председателят на парламента по повод бъдещето на рафинерията в Бургас и американските санкции срещу „Лукойл“. Гориво има. Хората не трябва хората да се притесняват. Гориво има, както в рафинерията, която го преработва, така и в данъчните складове, а отделно и в Държавния резерв, каза още Назарян.
Правителството успява по един много добър начин да съчетае най-доброто и от лявата, и от дясната политика и бюджетът за 2026 г. го показва, коментира от своя страна вицепремиерът Атанас Зафиров в ефира на Би Ти Ви.
По думите му бюджетът е реалистичен и не е популистки. В бюджета има много големи политики, което е добре, и по време на криза точно такъв трябва да бъде подходът – първо трябва да се помисли за хората и после за по-големите неща. Дори за физическото им оцеляване, защото в момента става въпрос за физическо оцеляване на големи групи от хора в нашето общество – уязвими общности, майки с малки деца, пенсионери, коментира вицепремиерът.
На въпрос щеше ли БСП да напусне управлението, ако минималната работна заплата беше останала 605 евро, Зафиров отговори, че „този разговор ние не сме го водили, но с голяма степен на вероятност мога да кажа, че ако част от нещата, на които настоявахме, не бяха приети, със сигурност тази дилема щеше да стои пред нас“.
Зафиров посочи, че майчинството за втората година се вдига с близо 15% от 780 лева на 900 лева.
Разглеждайте това увеличение като грижа за бъдещето и като загриженост за бъдещите пенсионери, каза вицепремиерът относно увеличението на вноската за пенсия с 2% от 2026 г. В пенсионната система средствата не достигат. Състоянието ѝ налага такава мярка, каза още той. Тази мярка е свързана с още една – вдигането на максималния осигурителен праг. Искахме това вдигане да бъде значително по-високо – то е само с 200 лева, но въпреки всичко ще донесе допълнителни средства в пенсионната система, които ще облекчат положението, обясни виципремиерът.
Ще бъдат увеличени хазартни данъци с 5%, а данък „дивидент“ от 5 на 10%, каза още Атанас Зафиров.
Според вицепремиера смяната на председателя на парламента беше политически обоснован ход. Аз го наричам по-скоро една техническа смяна, но обаче със силен политически заряд.
Очаква се бюджетът за 2026 г. да бъде внесен тази седмица в Народното събрание, съобщи в интервю за БНР в предаването „Неделя 150“ депутатът от „Има такъв народ“ (ИТН) Павела Митова, председател на енергийната комисия в парламента.
По думите ѝ, след проведен Съвет за съвместно управление са постигнати договорености между трите формации, участващи в управляващата коалиция. „Бюджетът беше гласуван с 9 гласа единодушно в този му вид. Тази седмица трябва да бъде факт в Народното събрание“, посочи Митова.
Тя отбеляза, че вероятно ще има увеличение от 2 процента на осигурителните вноски, като добави, че от ИТН са „успели да възпрат амбицията за повишаване на здравните вноски“.
На въпрос за високия бюджетен дефицит на страната ни Митова коментира, че „постоянно се говори за тежката финансова ситуация, в която страната се намира от няколко години. Бюджетът, който представяме, е балансиран, с дефицит от 3 процента“, което е горната граница на допустимото. Тя уточни, че бюджетът включва всички социални искания на партньорите и гарантира инвестиционната програма.
„С десните ми разбирания смятам, че една финансово отговорна държава трябва да се стреми към нулев дефицит, но когато си в дългова спирала, е трудно… Последните години видяхме социални плащания, изпреварващи икономическия растеж“, добави тя.
Митова подчерта, че е трудно без дългове да се покрият социалните очаквания на гражданите, и отбеляза, че при управление с коалиционни партньори всяка формация прави компромиси.
„Исканията на младите лекари ще бъдат удовлетворени. Стремим се всички заето в сектор здравеопазване да получават справедливо и достойно заплащане“, каза Митова. По думите й, за младите лекари решение ще бъде намерено през бюджета на Националната здравнаосигурителна каса (НЗОК), посредством трансфер от централния бюджет от 260 млн. лв. Заплатите ще бъдат са фиксирани на 1860 евро, което е 150 процента от средната работна заплата, и това ще бъде записано в закона за лечебните заведения“, уточни тя.
Митова добави, че медицинските сестри и акушерките ще получават 1550 евро (125 процента от средната брутна заплата), а минималната заплата остава 620 евро. Майчинството през втората година ще е 460 евро (900 лв.), а тези, които се върнат на работа, ще получават 75 процента от обезщетението.
Тя посочи, че капиталовата програма се разширява с включени инвестиции от 5 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
„Всички заплати ще бъдат с ръст над инфлацията в Бюджет 2026.“ Това заяви председателят на парламентарната група на БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Драгомир Стойнев пред БНР.
По думите му се запазват възнагражденията, обвързани със средната работна заплата, като от следващата година към тях се добавят и тези на здравните работници.
„Швейцарското правило остава, така че и пенсионерите да очакват значително повишаване на доходите си в средата на годината“, допълни Стойнев.
Социалистът подчерта, че с увеличаването на осигурителната вноска с 2% се избягва повишаването на пенсионната възраст. „Така се гарантира стабилността на системата и се покрива дефицитът в НОИ, който всички ние плащаме чрез данъците си“, обясни той.
Стойнев допълни, че в Съвета за съвместно управление е постигнато съгласие за увеличаване на данъка върху дивидента до 10%, което има за цел ограничаване на сивия сектор.
„БСП-ОЛ е доволна от този бюджет. Важното е, че в него няма намаление на доходите – напротив, правителството провежда последователна и сериозна политика за тяхното увеличение. Прави се сериозна крачка към възстановяване на социалната справедливост“, каза още по темата Драгомир Стойнев.
Председателят на парламентарната група на левицата коментира и решението на Народното събрание за ограничаване на износа на горива. „Ограниченията са само за дизел и за авиационно гориво. Не са за бензин, защото имаме достатъчно количество“, подчерта той.
По думите му мярката има за цел да защити вътрешния пазар и да предотврати рязкото нарастване на износа към съседни държави. „Видяхме, че за два-три дни износът на дизел нарасна в пъти – конкретно към някои съседни страни, които се възползват от по-ниските цени у нас, за да напълнят своите складове. Нямаше как правителството да не предприеме нужните мерки“, посочи социалистът.
