Сподели
донорство

Стават 50 години от първата успешна органна трансплантация в България, февруари 1969. Присаден е бъбрек. Операцията е извършена от екип на Александровска болница. Оттогава досега са извършени над 1 500 бъбречни трансплантации, повечето отново от специалистите на Александровска болница, която, заедно с Българското урологично дружество връчи награди на своите най-изявени специалисти за основополагане и принос към трансплантационната дейност в България.

Къде сме ние днес в Европа и света по трансплантации и донорство? Защо сме пак на опашката? И дали очакваната нова програма за обрат, възложена от парламента на здравния министър със срок м.април, ще успее? По данни на специализирана статистика, ако годишно в Испания се правят над 5 000 трансплантации, в Италия – 4 000, в България през 2018-а са били 43.

В Норвегия (население под  5 млн.души, чакането за трансплантация на бъбрек на пациент на диализа е 3 месеца, като на 52% от трансплантираните там им е била извършена трансплантацията, без да са чакали за нея въобще.  У нас болните на диализа  чакат присъждане години, по собствените им думи– безкрай.

За 50 години – 1 500 бъбречни трансплантации у нас, но към днешна дата   1 039 българи чакат бъбрек за спасение, това е най-дългата листа на чакащи в страната ни с все повече много проблемни болни в нея, дори и при възможност за трансплантация заради свръхдългото чакане и разбиване на организма. Миналата година има не повече от 25 присаждания, 20 от трупен донор и 5 от жив, което е най-ниският брой бъбречни трансплантации за последните пет години у нас, показва статистиката на ИАТ. Най-много тези операции са били през 2014 г. – 56.

В България при 7,5 млн. души има 450 сприсаден бъбрек. В Сърбия, която е приблизително с толкова население като у нас, те са 750. А в Хърватия, с население малко над 4 млн., с бъбречна трансплантация е направена на 1200. Европейският стандарт е 25 бъбречни транплантации на 1 млн.население на година.

Какви са проблемите български? Най-тежкият е, че у нас няма донори, над 80% от донорските ситуации остават нереализирани с основна причина отказ на близките да дарят органите на починалите, отговарят специалистите, които с надежда очакват обещаната нова държавна програма за трансплантациите и донорството.

Българският закон за донорството казва, че има донорство по презумпция. Ако изрично не си декларирал, че не искаш да бъдеш донор, това значи, че има съгласие да си донор, няма конфликт орган да бъде взет за трансплантиране на нуждаещ се пациент. Но същевременно законът изисква да бъдат питани за съгласие близките, уточнява отчасти проблемите проф.Петър Панчев, който е в екипите по бъбречна трансплантация от десетилетия, водещ онкоуролог от Александровска болница.

Петър Панчев
на снимката: д-р Петър Панчев

Кой точно е „близките“ обаче законът не уточнява – родителите на потенциалния донор или децата му, казва професорът и препоръчва и законодателите, и министерството да обърнат специално внимание на това недоглеждане/пропуск, ако наистина искат да бъдат отключени проблемите на трансплантациите и донорството. Имали сме и продължаваме да имаме случаи, когато примерно родителите разрешават, но децата не разрешават или обратното. И никой не се наема да каже кой е с приоритет и нямаме донор, няма и спасен пациент, конкретизира се проф.Панчев и настойчиво препоръчва отпадане на съгласието на близките, както е в много други страни по цял свят.

Според експертите, другият ключ е комбиниран, много сложен : подобряване на организацията и реда на донорството, увеличаване на донорските бази, създаване на регистър на волеизявленията и особено създаването на модерна система на мотивация на координаторите по донорство, на реаниматорите. Защото да напишеш един смъртен акт е далеч по-лесно и неангажиращо, отколкото да извършиш кондициониране – и много сложно, и много скъпо за системата. Значим тясно свързан фактор е самото качество на спешната помощ. Един от последните примери за нейната значимост, свързана с транплантациите, че съседна Румъния след впечатляващата промяна на спешната помощ последните години,  отчете много скоро рязко увеличаване на броя на трансплантациите с много добра резултатност.

Перфектна организираност в това отношение има една от най-добрите в трансплантациите и донорството в Европа – Испания. Ключов „испански фактор“ за успеха е моделът за спешна реакция при случаи на инциденти с потенциален, вкл. с цел „спасяване“ на потенциален донор. До десетата минута при катастрофа, където и да се случи на територията на тази страна, има покритие от спешен екип – медицински, от пожарната или от полицията, за оказване на първа помощ. Много висок е шансът за спасяване на ранени и същевременно, при пострадал с мозъчна смърт – възможността запазените органи да бъдат взети навреме и трансплантирани.

В полза на донорството и трансплантации в тази страна работят още специалните закони, стриктното изпълнение, високото доверие в системата, спечеленото обществено мнение, активността на медицианската гилдия, подпомогната наред с другото от активността навсички власти и служби, вкл. местни. Благодарение на всичко това в Испания са ставали възможни дни с направени над 40 трансплантации на органи в едно денонощие.

Все успешни в трансплантациите в света стават още в Норвегия, Хърватия, Румъния, последното десетилетие нарежда и Турция сред най-добрите.

България продължава да стои по трансплантации на опашката и проблемите са комплексни. Продължава да стои проблемът с недофинансирането. То години наред поставяше болниците дори в положение да работят за трансплантации с тежки загуби, принудени да кондиционират пациентите със собствени средства. Макар и сериозно коригирано преди два кабинета, заплащането на трансплантациите остава ниско, до около 20 000 лв., реално двойно увеличено, но при същевременно рязко сваляне на цената на труда на лекарите от някогашните 40%, на 25% сега. Тренд, обратен на нормалния по света.

Специално при бъбречните трансплантации специалистите обръщат специално внимание и на нова и все по-голяма трудност – със състоянието на пациентите на продължителна диализа, нуждаещи се от донорски бъбрек. Дългото чакане за орган, съответно продължителната диализа, направо разбиват болния, намаляват шансовете донорският органът да бъде приет успешно и операцията да даде желания резултат. Има болни в много добро състояние, но и пацииенти, които, макар и подходящи за трансплантация, се оказват при прием в направо ужасяващо състояние, което вече не позволява присаждане, алармират лекари.

Като европейска държава и цивилизация България трябва чувствително да повиши трансплантациите на органи. Това в значителна степен зависи както от развитието, така и от осъзнаването от обществото, от всеки отделен гражданин на значимостта на ролята на донорството, съветват и от СЗО.

Според актуални анализи у нас е възможно и добре да се стигне показател 5-6 донора на 1 млн. население, което ще позволи чакащите за трансплантация тук да получат своевременно нов орган.

Основание за конкретизиране на тази цел дава самата статистика. Според регистрите у нас само в катастрофи умират около 600 души на място и поне още 600 в болниците, като сериозна част от тях със сигурност са с черепно-мозъчни травми. По данни на РЗИ 65 хил. души постъпват в здравни заведения с мозъчни инсулти и половината от тях не излизат от това състояние. До 1% да са подходящи за донори е достатъчно, за да се помогне на болните, чийто живот днес вече зависи от присаждането на един или друг орган.

Извън числата и процентите остава много тежкият, оказва се, за българите проблем с отношението към донорството. Без съмнение, трудно, много трудно е да бъдат обърнати нагласите, но целта си струва. Чрез информиране и постигане на информираност, чрез убеждаване и доказателсва, макар и с доста усилие в много общества огромната част от хората успяват да  осъзнаят донорството като изключителен, високохуманен акт на висша човешка солидарност.

Няма по-благородна кауза от донорството, казват не само спасените, благодарение на присаден нов орган. Казват го и хората, които извършват тежките животоспасяващи операции, за които, убедено, няма по-благороден жест от това „да имаш силата в момент на мъка, на загуба на близък човек да дариш неговите органи“, да подадеш ръка на други живи хора и семейства в нужда, а и на тях медиците, за да могат да помогнат за още едно спасение.

 

Заб: Заглавието е на „Екип нюз“.

Коментари