Фериботната линия, която трябваше да свърже Истанбул с Бургас и да стартира през юни, не се осъществи. Въпреки това, българският поет Христо Фотев, признат от литературната критика и читателите за един от великите майстори на любовната поезия, остава дълбоко свързан с оживения Истанбул и Бургас – отличен за живот град в България.
Паметникът на поета, намиращ се в живописната морска градина на Бургас, включва в едно от неговите стихотворения следното:
“…Приемам рисковете,
да съществувам, а не просто да съм лишен
и мъртъв Христо Фотев:
Роден в Истанбул. На тридесет.
Но българин. И жител на Бургас…”
Историята на Христо Фотев в Истанбул вероятно би останала неразказана, ако не беше Хюсеин Мевсим – един от най-влиятелните популяризатори на българската литература и изкуство в Турция. Мевсим, литературен историк и преводач, е известен със свои изследвания относно културните връзки между двете нации и е професор в Анкарския университет.
Хюсеин Мевсим, който от 90-те години живее в Турция, играе важна роля в популяризирането на творби на съвременни български писатели, като Атанас Далчев и Станислав Стратиев, наред с по-стари имена като Михаил Маджаров и Константин Величков.
Автор на книги като „Земя пределна“ и „Никола Фурнаджиев и Истанбул“, професор Мевсим допринася значително за укрепване на културните връзки между България и Турция. Награден с отличието “Златно перо” за своя принос в популяризирането на българската култура в Турция, той планира откритие на изложба, посветена на български театрални произведения в Анкара на 14 юли.
Проучванията на Мевсим за живота на Христо Фотев в Истанбул разкриват интересни факти, които той сподели в интервю за БТА. Той каза:
“Изучаването на конкретното място, където е роден Христо Фотев, ме интересуваше дълго. Откритията бяха възможни благодарение на моето приятелство с Христо Копано, българин от Цариград, който е петото поколение на семейството там, също така и зам.-председател на Фондацията на православните църкви на българската екзархия в Истанбул. С негова помощ изследвах Книгата за кръщенията на българите, която се съхранява в архива на екзархията.”
Според изследователя, името на Фотев фигурира в кръщелната книга под номер 11 и той е роден в известния квартал „Бейоглу“.
“Бейоглу”, познат със своите елегантни сгради и дълга история, заема пространство пред историческата част на Истанбул, където са Топкапъ и Света София.
Старото име на квартала „Пера“ (Πέρα) значи „отвъд“ и, според легендата, „бейоглу“ е кръстено на сина на бей, който живял там.
Недалеч от централната улица „Истиклял“ днешният Бейоглу съчетава история и съвременен живот, привлекателен за туристи и предлагаща активна атмосфера почти денонощно.
“Кръщелното свидетелство показва, че поетът е роден на 25.03.1934 г. в „Бейоглу“ и е кръстен три месеца по-късно в Цариград, вероятно в Желязната църква „Свети Стефан“, където служеше протойерей Йоаким Мустрев. Баща му е Фоти Тодоров, а майка му – Руска Янакиева; според данните, името му би трябвало да бъде Христо Фотев Тодоров. Но в литературните източници той е известен като Христо Константинов Фотев.”
Мевсим изследва и семейството на поета и открива данни за сватбата на родителите му, регистрирана в книга за венчавките. Фоти Тодоров живее в Касъм паша, район с многообразно население. Бащата произхожда от Теркос, а майката – от Бургас. Те се женят на 27.10.1933 г. Вулата е издадена ден преди сватбата.
Според проучванията, Христо Фотев прекарва детството си в Истанбул до шестгодишна възраст, след което семейството му се премества в Бургас през 1940 г., оставяйки зад себе си Златния рог, известен с българските църкви и културни традиции.
На шест години Фотев напуска Истанбул и трудно е да се каже какви спомени е запазил от тези години. Следват години на образование, включително в Сливен, след което става моряк. Той умира на 27 юли 2002 г. в Бургас.
Географията е съдба, гласи заглавието на първата му стихосбирка „Баладично пътуване“ от 1961 г. Последват множество произведения, в които морето и любовта са основни теми, а стихотворението „Колко си хубава!“ заема достойно място сред шедеврите на българската лирика.
Не е установено точното местоположение на къщата в Истанбул, където е роден поетът. Възможно е тя да е заменена от нови конструкции. Допълнителни проучвания в общината биха могли да осигурят нови данни. Съществува и предложение за поставяне на паметна плоча на Христо Фотев близо до Златния рог, за да напомня на всички, че “морето и щастието съществуват!”
