В края на годината българското правителство започна спешни финансови действия в сферата на отбраната, след като стана очевидно, че страната изостава с модернизацията на военновъздушните си сили. Военното ведомство предприе мерки за закупуване на седем нови трикоординатни (3D) радара на стойност над 195 милиона евро, които са ключови за бъдещата експлоатация на изтребителите F-16. Решението на кабинета беше внесено незабавно за одобрение в Народното събрание.
Според обясненията на Министерския съвет, проектът цели да създаде и поддържа способности за наблюдение на въздушното пространство, съгласно стандартите на НАТО. Новите радари ще бъдат част от Интегрираната система за ПВО и ПРО на Алианса и са необходими за осигуряване на „основно радарно покритие“ над 3000 м, а също и за предоставяне на пълна информация за мисии по Air Policing.
Проектът е реализиран чрез междудържавно споразумение с Франция, подписано от министъра на отбраната Атанас Запрянов и тогавашния френски министър на отбраната, сега премиер, Себастиен Лекорню, по време на авиосалона в Бурже.
Финансовите механизми – компромис с други капиталови разходи
Първото плащане от 92,7 милиона евро ще бъде осъществено през текущата година. Средствата ще се осигурят чрез отлагане на част от капиталовите разходи на Министерството на отбраната за 2025 г., използвайки част от вече получените 348,5 милиона лв. от Дания, предоставени като компенсация за българската военна помощ на Украйна.
Отложените разходи ще бъдат пренасочени за 2026 г. чрез европейския инструмент SAFE за финансиране на европейската сигурност.
Въпреки че процедурата сега се развива „на бързи обороти“, експерти отбелязват, че проектът е забавен с поне пет години.
Модернизационните програми у нас често напредват „постепенно“, в зависимост от политическите обстоятелства. Радари винаги са били включени в плана за интеграция на F-16, но дълго време липсваше яснота в планирането.
Без актуализирано радарно покритие новите самолети не могат да функционират напълно – това беше известно още при одобряването на първите F-16.
Преходни правителства, изборна несигурност и промени в Министерството на отбраната затрудниха проекти, които са рутинни за страните от НАТО. Всеки нов министр започваше процеса отначало – анализ на договори, нови оценки, актуализации.
Първоначално имаше планове за участие на няколко компании, включително американски и израелски производители. Преговорите продължаваха дълго, докато накрая България не избра междуправителствения вариант с Франция – по-сигурен, но осъществен след години на несигурност.
С всяка изминала година България беше задължена да отчита на НАТО все по-голям недостиг на средства за наблюдение на въздушното пространство. След рязкото влошаване на сигурността след 2022 г. това стана неизбежен приоритет.
Първите F-16 вече са в България, но пълната им оперативна готовност е невъзможна без надеждно радарно покритие. Това поставя въпроса за незабавни действия, тъй като изтребителите още не са ефективно интегрирани в охраната на въздушното пространство – както поради дефицит на обучени пилоти, така и заради недостатъчна инфраструктура.
Неотдавна стана ясно, че страната ще поиска разсрочване на плащането за покупката на американските изтребители, поради недостиг на средства.
Закъсняла модернизация, увеличен риск
Забавянето на радарния проект не е просто административен проблем. То доведе до години на по-ниска осведоменост за ситуацията, зависимост от съюзниците и затруднения при Air Policing мисии.
Докато съседни страни – Румъния, Гърция, Турция – обновяваха своята техника, България остава с остаряла и частично ремонтирана радарна мрежа, технологично изостанала.
С ускоряване на проекта, България най-сетне предприема необходимата стъпка. Закупуването на новите радари не само ще изпълни нашите задължения към НАТО, но и ще осигури свързаност с F-16, по-добро наблюдение на въздушната обстановка и повишена регионална роля.
Но основният въпрос остава – ако сме знаели, че радарите са наистина важни още преди закупуването на самолетите, защо сега е необходимо да действаме „незабавно“?
Този проект показва по-дълбок проблем: модернизацията на армията все още зависи повече от политическите обстоятелства, отколкото от стратегическите нужди на отбраната.
