Отчетът на Служебния кабинет за здравето на гражданите за 2023 година беше представен, според информация от пресцентъра на Министерския съвет. В резултат на данни показва се леко увеличение на раждаемостта през 2023 година, като новородените бяха с 1% повече в сравнение с предходната година.
Средната продължителност на живота отново нараства след като епидемията от COVID-19 отмине, достигайки 73,5 години, въпреки че все още е по-ниска от средната за ЕС от 81,5 години. България все още има най-висока смъртност в ЕС, въпреки значителното намаляване на общата смъртност спрямо предишните години. Намаляването на смъртността е резултат от намаляването на случаите на COVID-19, отбелязва отчетът.
Най-честите причини за смърт в България са заболяванията на сърдечно-съдовата система (61.1%), следвани от ракови заболявания (16.5%) и проблеми с дихателната система (4.9%). Коронавирусът през 2023 година заема девето място сред причините за смъртност с 1.0%, сочат статистиките.
Нивото на детската смъртност (4.9%) остава почти непроменено в сравнение с 2022 година (4.8%) и е по-високо от стойността за ЕС (3.2%). Наблюдава се положителна тенденция за намаляване на перинаталната, неонаталната и постнеонаталната смъртност. Също така, майчината смъртност намалява през 2023 година, посочва докладът. Заболеваемостта от рак остава стабилна в сравнение с предишните години, но все още е значително по-ниска от нивата от 2019 година, като най-честите случаи включват рак на млечната жлеза, рак на мъжките полови органи и рак на органите на храносмилането.
През последните години в България се наблюдава стабилно намаляване на случаите на активна туберкулоза, от 39.1 на 100 000 през 2006 година до 13.5 на 100 000 през 2023 година. Най-честите причини за хоспитализация са свързани с болестите на сърдечно-съдовата система (10.0%), проблеми с храносмилателната система (7.7%), травми, отравяния и други последствия от външни причинители (6.8%), които образуват 57.9% от всички хоспитализации.
Отчетът анализира и действията за защита на общественото здраве, както и държавния контрол за здравеопазване, включително изпълнението на националния имунизационен план, програми и проекти в областта на общественото здраве. Рисковите фактори, свързани с начина на живот, като тютюнопушенето, консумацията на алкохол, нездравословното хранене и недостатъчната физическа активност, представляват заплаха за повишени нива на заболеваемост и смъртност от хронични незаразни заболявания.
Общите изводи относно състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не отговарят на необходимите стандарти в сравнение с данните от други държави. Въпреки значителните усилия и постигнатите положителни резултати, здравето на нацията все още не е на желаното ниво. Хроничните незаразни заболявания остават сериозно предизвикателство, което допринася за смъртността и намалената работоспособност.
