Европейският пазар на труда изпраща 2025 г. със смесени, но като цяло стабилизиращи се сигнали. Данните на Евростат за декември очертават картина на бавно, но устойчиво охлаждане на напрежението на трудовите пазари в еврозоната и ЕС, докато България продължава да се откроява с едно от най-ниските равнища на безработица в Съюза.
Еврозоната и ЕС: стабилност с леки разминавания
Сезонно коригираната безработица в еврозоната през декември 2025 г. спада до 6,2%, което е подобрение спрямо ноември и спрямо същия месец на предходната година. В ЕС като цяло равнището остава на 5,9%, без промяна както на месечна, така и на годишна база. Тези стойности потвърждават тенденцията от последните две години – пазарът на труда в Европа е далеч от кризисните нива от периода на пандемията и енергийния шок, но навлиза във фаза на по-бавна динамика.
Общият брой на безработните в ЕС през декември възлиза на 13,043 млн. души, от които 10,792 млн. са в еврозоната. На месечна база се отчита осезаем спад – с 94 000 души в ЕС и с 61 000 в еврозоната. На годишна база обаче картината се разслоява: в ЕС безработните са с 71 000 повече, докато в еврозоната има леко намаление с около 5 000 души. Това подсказва, че страните извън еврозоната носят по-голяма част от нарастващия натиск върху заетостта, докато ядката на валутния съюз запазва относителна устойчивост.
България: трайно ниска безработица и структурни дефицити
На този фон България продължава да се движи в различна орбита. Сезонно коригираната безработица през декември 2025 г. спада до 3,3% от 3,5% през ноември – ниво, което е сред най-ниските в ЕС. През последните години страната системно поддържа безработица под средноевропейските стойности, като дори в периоди на икономическо забавяне пазарът на труда остава стегнат.
Тази статистическа „сила“ обаче има и друга страна. Ниската безработица в България все по-често е резултат не толкова от бурен икономически растеж, колкото от демографския спад, емиграцията и недостига на работна сила.
Работодателите в ключови сектори – индустрия, строителство, транспорт, здравеопазване и IT – изпитват хроничен недостиг на кадри, което ограничава потенциала за разширяване на производството. В този смисъл добрите показатели за безработицата прикриват структурни проблеми, които ще се изострят през следващото десетилетие.
Младежката безработица: умерено подобрение, но с рискове
Младежката безработица остава чувствителен индикатор за дългосрочните перспективи на икономиката. През декември 2025 г. в ЕС 2,857 млн. души под 25 години са били безработни, от които 2,257 млн. – в еврозоната.
Равнището в ЕС спада до 14,7%, а в еврозоната – до 14,3%. На месечна и годишна база има ясно подобрение, което подсказва, че най-тежките последици от инфлационния шок и забавянето на растежа вече са отминали.
И тук България отчита положителна динамика – младежката безработица намалява от 12,6% през ноември до 12% през декември.
Това е по-добро представяне от средното за ЕС и еврозоната, но остава значително над общото равнище на безработица в страната. Разривът показва, че преходът от образование към заетост продължава да е проблемен, особено извън големите градове и в региони с по-слаба икономическа база.
Разлики по пол: бавна конвергенция
Данните за декември показват леко сближаване между безработицата при жените и мъжете в ЕС. Женската безработица спада до 6%, докато мъжката остава на 5,8%.
В еврозоната стойностите са по-високи – съответно 6,4% за жените и 6,1% за мъжете – но без промяна спрямо предходния месец. Тенденцията от последните години е към постепенно намаляване на разликите, но секторната сегрегация на заетостта продължава да влияе, особено в периоди на икономическо забавяне.
Гледайки напред, очакванията за 2026 г. са за по-скоро стабилни, отколкото рязко подобряващи се показатели. Забавеният икономически растеж в ЕС, геополитическата несигурност и трансформацията на индустриите – особено в контекста на зеления преход и дигитализацията – ще ограничават създаването на нови работни места.
В еврозоната безработицата вероятно ще се задържи около сегашните нива, с умерени колебания между отделните държави.
За България основното предизвикателство няма да бъде безработицата, а качеството и наличността на работната сила. Ако не бъдат адресирани демографските тенденции, образователните несъответствия и привличането на работници от трети страни, страната рискува ниската безработица да се превърне от предимство в ограничител за икономическото развитие.
В този смисъл данните за декември 2025 г. не са просто моментна снимка, а сигнал: Европа като цяло навлиза във фаза на трудова стабилност, докато България вече е изправена пред следващия етап на проблема – как да поддържа растеж при почти изчерпан вътрешен трудов ресурс.
