През 2024 г. Европейският съюз е насочил рекордните 403,1 млрд. евро към научноизследователска и развойна дейност – увеличение от 3,6% спрямо 2023 г., съобщава Евростат. Данните очертават стабилен възход: за десет години научните разходи в ЕС са нараснали с над 62%, достигайки устойчив интензитет от 2,2% от БВП.
Шест държави членки – сред които Швеция, Белгия, Австрия и Финландия – вече надхвърлят стратегическата цел на Европейския съвет от 3% на научни разходи спрямо БВП.
В другия край на скалата остават седем страни, включително България, която с едва 0,8% от БВП продължава да бъде сред изоставащите в ЕС.
Европа инвестира, но България остава под линията
Около две трети от всички европейски разходи за научна дейност – 66,5%, или 268,1 млрд. евро – идват от бизнеса. Висшето образование формира над 21%, а държавният сектор – близо 11%.
Тази структура показва силно взаимодействие между индустрия, университети и държавни институции, което е ключово за бързото развитие на научния капацитет на Европа.
Същевременно различията вътре в Съюза се изострят: докато Белгия например увеличава интензитета си с 1 процентен пункт за десетилетие, България остава сред държавите с най-ниски нива на научни разходи и ограничени възможности за модернизация.
БАН: недофинансирането подкопава научния капацитет на страната
На този фон Общото събрание на Българската академия на науките публикува декларация, в която настоява за адекватно финансиране през 2026 г. Академията подчертава, че генерира близо 40% от националната научна продукция и остава ключов фактор за развитието на българската наука.
Въпреки това, според документа, трайното недофинансиране води до неконкурентни възнаграждения, отлив на млади специалисти и липса на средства за обновяване на изследователската инфраструктура.
БАН определя ситуацията като заплаха за най-продуктивната част от научната общност, която все по-трудно може да се конкурира с европейските партньори.
Академията очаква увеличение на държавния трансфер за 2026 г., което да позволи изпълнение на задължителните увеличения на възнагражденията по Закона за висшето образование, 10% повишение на заплатите на всички учени и администрация, осигуряване на 4,09 млн. евро за спешни ремонти на две от емблематичните ѝ сгради на ул. „Московска“ в София.
Контрастът: ЕС ускорява, България изостава
Данните на Евростат ясно показват, че Европа усилено инвестира в знания, иновации и научен потенциал – области, които са двигател на конкурентоспособността.
В същото време декларацията на БАН напомня, че България продължава да изостава от европейските си партньори по ключови показатели, а поддръжката на научните институции остава недофинансирана.
Докато големите икономики на ЕС превръщат науката в стратегически приоритет, българската научна общност предупреждава за рисковете от по-нататъшно отслабване – загуба на кадри, невъзможност за модернизация и ограничена роля в европейските научни процеси.
Европейските данни и българските реалности очертават обща картина: ако България иска да се доближи до европейските стандарти и да задържи научния си потенциал, са нужни не само по-високи инвестиции, но и дългосрочна държавна политика в подкрепа на науката.
БАН заявява готовност да участва в този процес с експертна подкрепа — въпросът е дали националните приоритети ще се подредят така, че българската наука да не остане в периферията на европейското развитие.
