Начало Водещи Бъдещето на въглищните райони. Какво може да се направи

Бъдещето на въглищните райони. Какво може да се направи

144
Замърсяване
Снимка: Pixabay

Анализът е препубликуван от „Свободна Европа„.

„В дъното на всички тоталитарни учения лежи убеждението, че управляващите са по-мъдри и по-почтени от поданиците си и затова знаят по-добре от самите управлявани какво им е от полза.“

Лудвиг фон Мизес, „Всесилната държава“, 1944 г.

Зелената сделка е етап в промяната на функционирането на Европейския съюз (ЕС), останала незабелязана и неизучена.

Политиците използват по-често житейските предизвикателства (здраве, продължителност на живота и околна среда), за да печелят одобрение и избори, да запазят или разширят собствената си намеса в живота на хората.

Какво обаче обещават политиците конкретно със Зелената сделка? И какво значи тя за България и българските въглищни региони?

Знанието за „справедливия преход“

Европейската зелена сделка, която беше приета през 2019 г., представлява политическа рамка за „преобразуване на ЕС в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика“. Тя цели да постигне „никакви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.“ и „икономически растеж, разкачен от използването на ресурсите“.

Обещанието е при това „нито един човек и място не ще бъдат изоставени“ – третата цел на Зелената сделка. Записано е, че Европейската комисия създава механизъм, който „е ключов инструмент за гарантиране, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се извършва по справедлив начин, без никой да бъде изоставен“.

„Никой“ обаче е утопично обещание. Първо се изпълняват намеренията за „неутралност спрямо климата“, след това се възстановява справедливостта. Правителствата се съревновават да получат част от 55-те милиарда евро, които предстои да бъдат събрани във „фондовете за справедлив преход“ до 2027 г.

Тази сума не изглежда значителна – около 0,34% от БВП на ЕС за 2022 г. Ако се разпредели на всички 55 хиляди замърсители и 10 хиляди предприятия от енергийния сектор, сумата е безсмислено малка за изпълнение на такава амбициозна задача за пет години.

Правителствата са в центъра на Механизма: те планират прехода, налагат ограниченията и съчувстват в покриването на разходите. Но те не знаят повече от онези, които биват ограничавани и „справедливо“ компенсирани. Затова е създадена „Платформата за справедлив преход“, която „предоставя единна точка за достъп до подкрепа и знания за прехода на Европа“. Всеки човек може да попита какво и как да прави.

Обаче индивидуалните разходи по прехода не могат да бъдат предвидени поради неизбежния елемент на невежество и неопределеност за всяко бъдещо състояние на нещата. Но схемата предполага, че правителствата знаят почти всичко, не ще злоупотребяват с публично-частни партньорства, а експертите зад Платформата са дори по-съвършени.

Тревогата за плановете

През септември се блокираха пътищата именно поради „неяснота“ на „териториалните планове за справедлив преход“. От тях най-важен е този за Стара Загора. Той бе достъпен от април до септември за сведение и коментари на всички заинтересовани на портала на правителството за консултации.

Изказани са осем мнения: три свързани с ТЕЦ „Брикел“, две от „зелени“ организации и по едно от „Възраждане“, Старозагорската агенция за развитие и Община Сливен. Всички те са обективни, смислени и добронамерени.

Планът за Стара Загора е най-научно издържаният правителствен документ, с който аз съм се запознавал пред последните 40 години. Той показва най-важното.

Пряко изложените на риск работни места там са съответно шест и единадесет пъти повече от тези в Кюстендил и Перник, където след 2015 г. работещите в енергетиката са намалели с 29 и 13%.

Предвид средната численост на семействата става дума 28-29 хиляди души, от тях 23,5 хиляди в Стара Загора.

Напълно уместно, споменаването на бъдеща заетост е само индикативно: пряко и непряко заетите в енергетиката ще намаляват на година с 8-10% до 2030 г. Надеждата е, че до затварянето на ТЕЦ и мините (2038 г.) другаде ще бъдат открити 15 хиляди нови работни места.

Планът е за 15 години напред, неизбежно почти половината от неговия обем е разписан в условно наклонение, за стратегии, фондове, комисии и консултации.

При мултипликатор 0,3 т.нар. предизвикана заетост (хората обслужващи работещите в енергетиката) засегнатите работни места са 15 хиляди (в Стара Загора и съседните области). Заедно със семействата – около 32 хиляди души.

Всеки от тези хора да иска да получи по-точна представа за онова, което предстои. Но промяната не се случва вследствие на свободния избор на предприятията и работещите в тях, а се налага отгоре.

Колко все пак замърсяват въглищните региони

Според обема на замърсяванията (инсталирания и реално използван капацитет на конкретната ТЕЦ, сезонните промени и променливото участие в електроенергийния „микс“), най-значим за България замърсител е регион Стара Загора.

В него (ако вземем за пример въглеродния диоксид) различните тецове имат различен дял в националните емисии.

За годините от 2007 до 2021-ва обемът въглероден диоксид на „Марица Изток 2“ намалява от 9,6 млн. тона до 6,7 тона, поради спиране на част от мощностите.

За същия период „Марица Изток 3″(първата ТЕЦ инсталирала преди 20 години подходящи филтри) в началото на периода изхвърля в атмосферата 4.8 млн. тона, сега – 4,4 тона.

Веднага след като започва експлоатацията през 2011 г. „Марица Изток 1“ е най-чистият ТЕЦ в България с 2,4 млн. тона въглероден диоксид. През 2021 г. емисиите са 4,4 млн. тона.

ТЕЦ „Бобов Дол“ намалява обемът въглероден диоксид от 2,9 млн. тона през 2007 г. до 0,88 през 2019 г., когато спира производство.

ТЕЦ „Република“ Перник в началото на периода има дял в това замърсяване 0,65 млн. тона, а в края – 0,16; подобна е динамиката на замърсяванията на повечето топлоцентрали, макар и не навсякъде подобряването на показателя да е толкова съществено.

При „заводските“ тецове (каквито имат различните предприятия, например НЕОХИМ) тенденцията е към намаляване на замърсяванията.

Емисиите на въглероден диоксид са най-лесно наблюдаемите емисии на парникови газове. Статистиката позволява да се сравнят показателите за България и Съюза. България има предимство в обема на емитираните парникови газове (общо и от енергийния сектор), новозалесените гори и горски площи, площта на защитените територии и значително по-ниски нива на първично потребление на енергия и на енергия от домакинствата, и повече приходи от данъци за опазване на околната среда (като процент от общите бюджетни приходи).

Но се представя по-лошо от ЕС – с три пъти повече използвани суровини, четири пъти по-ниска енергийната производителност (количеството продукция, добито от единица брутна налична енергия) и по-ниска дори в сравнение с потенциалните нови страни членки, три пъти по-висока преждевременна смърт от вдишване на фини прахови частици, значително по-малко площи за органично земеделие и други.

Икон

предишна статияМВР се готви да щракне повече нарушители на пътя, но не и да събере парите им
следваща статияСлед призивите на Денков, Борисов и Иванов ръководството на НЗОК депозира оставки