След като работодателските организации днес напуснаха разговорите в с правителството по бюджета за следващата година, от Българската стопанска камара (БСК) публикуваха своето становище по законопроекта. Очаквано – основните критики са насочени към увеличаването на осигуровките, както и драстичното завишаване на държавния дълг.
Според Камарата държавният дълг ще се увеличи от 24,2% през 2024 г. до 35,6% през 2028 г., което представлява нарастване от 11,4 процентни пункта в рамките на четири години. Тази тенденция показва експанзия на дълга, а не консолидация, като се очаква дългът да нарасне с близо 39 млрд. лева от 48,8 млрд. лева в края на 2025 г. до 87,8 млрд. лева през 2028 г. БСК
БСК настоява за запазване на данъчно-осигурителния модел и размера на преките и косвените данъци върху бизнеса и гражданите, с цел осигуряване на предвидимост за предприятията, висока събираемост на приходите и запазване на покупателната способност на доходите.
Камарата категорично не подкрепя предложението за двукратно увеличение на данъчната ставка на данъка при източника върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5% на 10%, като го определя като нереалистично и потенциално водещо до увеличаване на данъчните укривания.
Относно измененията в Закона за ДДС, БСК възразява срещу задължителното изискване търговците, използващи софтуер за управление на продажби (СУПТО), да ползват само софтуер, включен в регистъра на НАП, като напомня, че подобна мярка е била отхвърлена след протестите на бизнеса и съдебно решение.
Въвеждането на стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T) от 2026 г. се счита за административна тежест, особено за малките и микро предприятия.
БСК изразява също така загриженост относно планираното увеличение на постъпленията от косвени данъци, и потенциален риск за изпълнението на приходната част на бюджета, както и за рязкото увеличение на общите разходи в проекта за бюджет за 2026 г., което не е подкрепено от устойчиви дългосрочни приходи.
През настоящия период БСК подкрепя предложението за равнопоставено данъчно третиране на доходите от сделки с финансови инструменти и стимули за инвестиране, като ускорена амортизация на електрически автомобили, но изтъква липсата на мерки за стимулиране на иновациите и високотехнологичното производство.
Камарата възразява срещу увеличението на осигурителната тежест за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта от 2026 г., което би увеличило разходите за работодателите и би намалило доходите на работещите, без гаранция за дългосрочна устойчивост на пенсионната система.
БСК не подкрепя планираното увеличение на максималния осигурителен доход, тъй като то надвишава очакванията на бизнеса и не е обвързано с дългосрочна пенсионна политика. Възражения има и срещу предложението за задължително GPS/мобилно проследяване на превоза на стоки с висок фискален риск, което се счита за нова тежест за бизнеса, особено малките и средни предприятия.
Относно разходите, БСК възразява срещу увеличението на разходите за персонал в публичния сектор без поставяне на ясни критерии, като подчертава необходимостта от административна реформа, обвързана с подобряване качеството на публичните услуги и ефективността на разходите.
