Сподели

 Борис Бонев е сред инициаторите на „Спаси метрото” и „Спаси София”, от София. Завършил е бакалавърска степен по мениджмънт в СУ и магистратура по Иновации и технологии в Сорбоната, Париж.

Почитател на релсовия транспорт от малък, Борис е активен радетел за разширението на релсовата система на София, включваща метро, трамваи и градски влакове.
Неговата мечта е София да се превърне в модерен, зелен и иновативен град, с добре развит градски транспорт, качествена инфраструктура и пример за други градове, че конкурсното начало и строгият контрол над изпълнението водят до щастливи жители и по-малко разходи.
Днес той е кандидат за кмет на София от гражданската инициатива „Спаси София”
 

Господин Бонев, през последните години „Спаси София” е един от най-големите критици на настоящото управление на столицата. Кои са най-големите проблеми пред София, с които кметът Йорданка Фандъкова и нейният екип не можаха да се справят за последните 10 години? Кои са на най-належащите проблеми пред София?

Най-големите проблеми, които са в генезиса на всичко останало, са некомпетентността и корупцията, които са завладели цялата Столична община. През всички тези години, Йорданка Фандъкова беше една фасада на безобразни неща, които се случват зад нея и опитите й сега да се реабилитира, казвайки, че сега ще работи с нов екип и старите „муцуни” няма да ги има, са доказателство, че очевидно не тя е назначавала екипа си. Изразът й беше, че хората на Цветан Цветанов сега ще си отидат. Беше доказателство и, че тя не е контролирала екипа си, както и че очевидно е знаела какво се случва, но не е реагирала, след като на десетата година се налага да сменя хора. Корупцията и некомпетентността са основите проблеми на София.

Оттам идват проблемите с градския транспорт, презастрояването, трафика, липсата на паркоместа, детските градини – неща, които изживяваме всички ние.

Всички живеещи в София виждат, че сякаш не се мисли достатъчно за качеството на живот – няма тротоари, няма детски площадки, няма зелени площи, в много квартали няма и улици. Какви са Вашите решения и какво предлагате да се направи?

Правилно отбелязахте, че инфраструктурата по кварталите, в които Фандъкова влиза от 10 години, са в изключително трагично състояние. Докато ние ремонтираме три улици в центъра – Графа, Витошка и Дондуков – по 100 пъти, има места, в които от 40 години не е пипан тротоар, не е слаган асфалт и т.н. За да се реши проблемът с инфраструктурата в кварталите, трябва да се подходи цялостно.

В идеалния случай, би било така: започваме в някой квартал и го правим от-до: улици, тротоари, осветление, подземни комуникации, озеленяване. Ако хората са доволни и резултатът е добър, се прави график кога следват другите квартали. По този начин, хем се дава сигурност на хората кога да очакват голямата промяна и при тях, хем, когато се ремонтира всичко, гражданите ще могат да почувстват, че живеят в изцяло нова среда.

А не както е сега: тази година се ремонтира левият тротоар, след 2 години – десният, след 5 – осветлението. И на десетата година, левият тротоар вече на нищо не прилича, десният също. Никога няма един момент, в който хората да си кажат: „Ок. Всичко ми е ново, всичко е чудесно.”

Това, което ние сме заложили е специална програма за ремонт на тротоарите (ние сме първите, които заговорихме за такава програма), тъй като със сегашното темпо ще ни трябват 110 години, за да ремонтираме всички. Предвидили сме специална програма на ремонт на междублоковите пространства по примера „от-до”. Видя се, че подобно нещо може да се случи, както в Стара Загора, Пловдив, Бургас. Така че, това не е ядрена физика или нещо свръхсложно – може би е сложно за капацитета на софийската администрация, но както виждаме, на други места се случва.

Най-важното, което трябва да се гарантира е контролът при изпълнението на проекта, за да не се получава ремонт на ремонта – феномен, който ни коства време, нерви и много, много пари.

Тогава какъв е проблемът – липсата на средства или неправилно управление на тези пари?

Изключително лошо се управляват парите. Да, в София има пари – не казвам, че са достатъчно, но има пари, въпросът е, че голяма част от тях се крадат.

В момента вероятната корупция е 50-60% от цената на обществените поръчки.

Въпреки това, трябва да ни е ясно, че бюджетът на София има накъде да расте и ние не трябва да се успокояваме, че има пари. Стремежът на всеки кмет визионер, на всеки кмет, който иска и търси развитие, е да има повече пари, за да инвестира повече, за да прави повече.

Дочух наскоро едно сравнение, че бюджетът на София е колкото на Брюксел. Мисля, че на всички ни е ясно, че това е абсолютно невярно. Брюксел е разделен на няколко района и тези 1,7 млн. лева е само на централната зона, в която живеят 170 000 човека. Бюджетът на целия Брюксел доближава 10 милиарда.

Ако можем да сравним София с някой град, това е Белград, който наистина е сходен и като население, и като бюджет. Всеки, който е бил в Белград може да установи, че поддръжката на инфраструктурата там е далеч по-добра, отколкото в София.

Ще дам пример: миналата година нашият екип беше на посещение там, по покана на една партньорска организация. Попаднахме случайно на ремонт на павирана улица в центъра на Белград. Заговорихме се с майсторите, защото видимо изглеждаха по-старателни. Те ни казаха: „Община Белград ни е казала да наредим така паветата, че 100 години да не мръднат”. И всеки ден – сутрин и вечер – пристига контрол от общината, проверява всичко, което са свършили през деня и ги връща, докато не го направят перфектно. И примерът, който ни дадоха е една шахта, която са преправяли 6 пъти, защото била по-висока с 5 мм.

Когато тук имаме подобно старание и контрол, по отношение разходването на обществените средства, тогава няма да говорим за ремонт на ремонта или контрол на контрола… А ще имаме една качествена инфраструктура, построена с нормално изхрачени пари, а не с такива, които са отишли в този или онзи джоб.

Градският транспорт засяга голяма част от столичани. Често той е нередовен, мръсен, не спазва разписанията си. Какви решения предлагате Вие в тази посока?

Тук проблемите са наистина много, като противно на общото впечатление, което се създава заради активната пропаганда, но защото хората много често не се замислят, че градският транспорт се развива добре. Но това, че има нови автобуси, няколко нови трамвая и че се развива метрото, не означава, че градският транспорт се развива. Защо? Защото дори официалната статистика на Центъра за градска мобилност показва, че има спад на пътниците. Между 2011-2014г. с 40 млн. средно годишно са намалели пътниците в градския транспорт, като в този период се пусна цялата втора линия на метрото.

При внимателен анализ на тези данни се оказва, че метрото не свали хората от автомобилите, а свали хората от наземния градски транспорт под земята. Взаимната канибализация на градския транспорт ни струва изключително скъпо, защото ние инвестираме в него, а той не върши основното си задължение – да свали хората от колите, да даде алтернатива на придвижването с автомобил.

Всеки ден, около 500 нови коли се регистрират в КАТ София, населението на града расте, а пътниците в градския транспорт намаляват. По-ясно доказателство, че политиката на Йорданка Фандъкова, в областта на градския транспорт, е провал няма.

Достатъчно много научни изследвания са направени, доказващи, че основните критерии за това човек да избере градския транспорт пред автомобила, не е дали ще се вози в чисто нов автобус, а дали градският транспорт е бърз и редовен. В момента това са двете неща, от които най-много страда градският транспорт.

Винаги, когато се пусне метро, наземните градски линии се режат. Вече има коментари, които са достигали до нас, че след като метрото е дошло в някой квартал, транспортното обслужване се е влошило.

Сред нашите приоритети е умното продължаване на метрото, а не до квартали, при които няма пътникопоток. Освен това трябва да се върне фокуса върху трамвайния транспорт. София вече има добре изградена трамвайна мрежа, която има нужда от сериозна рехабилитация, разширение и модернизация. Когато датският архитект Ян Гел беше тук, посочи две неща и отбеляза, че те са богатствата на София – Витоша и трамваите. И по двете теми сегашното управление е кръгла нула. Доказателството, освен недостъпната Витоша с унищожени лифтове, невъзможност за туризъм, са и премахнатите над 10км. трамвайни трасета в София за последните 10 години.

Така че, развитие на метрото, закупуване на 400 нови автобуса, на 100 нови трамвая, интелигентна система за управление на градския транспорт, на депата, въвеждане на дългоочакваната електронна билетна система (чакаме я 12-13 години, а цената й се увеличи десетократно за този период) и инвестициите в градския транспорт да се случват по начин, по който целта да бъде повече пътници. Трябва да има повече пътници, по-бърз и по-редовен градски транспорт. Няма значение дали ще се возите в нов автобус, ако го чакате 30 минути на спирката, която може и да няма навес дори.

Бездомните кучета са един от най-проблеми в столицата, особено в крайните квартали като Витоша, например. Редовно идват новини за тежко наранени деца и възрастни хора. Нормално ли е в една европейска столица да продължаваме да говорим за бездомните кучета? И какво бихте направили вие по този въпрос?

За много от европейските градове, това не беше нормално и през 20 век. Аз лично не се сещам за друг град, друга столица, в която да има толкова сериозен проблем с бездомните кучета. Факт е, че през последните години, като че ли, спряхме да говорим толкова за този проблем.

Общинското дружество, което се занимава с бездомните животни – „Екоравновесие” е една черна дупка. Имаше безброй скандали, които не доведоха до никакви реформи или концепции. Това е прекрасен пример за дружество, което няма никакъв интерес да реши проблема с бездомните кучета, защото, ако го реши, означава, че вече няма да има смисъл от неговата работа. И както се казва: кой е толкова луд, че сам да се лиши от заплатата си. В „Екоравновесие” имат интерес нещата да се случват хаотично, без трайно решаване на проблема.

За целта – едно от най-важните неща е това дружество да бъде разформировано и да спре да съществува в този си вид, както и да се предприеме една изцяло нова концепция за справяне с бездомните животни. Съществуващите приюти трябва да бъдат ремонтирани и трябва да се осигурят нормални, хуманни условия за живот, защото информацията, с която ние разполагаме, говори за едно ужасяващо отношение към животните. Трябва да се ремонтират и да се построи поне още един нов приют.

По отношение на кастрацията – тя трябва да се извършва наистина. Имаше достатъчно на брой сигнали, които показаха маркирани с чип кучета, тоест – кастрирани, току що родили малки кученца. Очевидно кастрацията често се извършва проформа, което говори за липса на контрол.

Това, което не се прави в София и общината няма никаква амбиция да направи осиновяването на животни своя кауза. Общината трябва да започне масирана пропаганда, че животното си е животно, не е нужно да бъде специална порода, да струва 1 000-2 000-10 000 лева. По целия свят това се случва.

Контролът при собствениците също е изключително важен. Чипирането също често се случва проформа. Контролът върху чипирането на домашните любимци и плащането на данъка към общината, си е задължение на общината и тя трябва да го контролира и изпълнява.

На финала искам да Ви попитам за вчерашното предизвикателство, което беше отправено към Вас – да седнете в инвалиден стол и да преминете едно кратко разстояние, за да проверите инфраструктурата, която е изградена за хората с увреждания. Бяхте нападнат изключително остро в социалните мрежи. Разкажете ни за тази инициатива?

 Това беше едно предизвикателство, което беше отправено към всички кандидати за кмет на София от две сдружения – „Хора с увреждания” и „Родители на деца с увреждания”. Целта беше тези, които имаме претенцията да управляваме София, да се поставим поне за час на мястото на хора, които ежедневно се сблъскват с безобразната градска среда в София и да преминем маршрута от Съдебната палата до Банята.

Оказа се, че това не само е трудно, а е невъзможно човек, който е със затруднено придвижване. На нас ни се налагаше да ставаме, да вървим, за да преминем от някои от препятствията. Аз прочетох официозите на властта, коментарите и атаките как това било цинично и евтин ПР. За мен, циничността е да не се появиш на такова събитие, когато си поканен.

Целта на хората, които го организираха, не беше това да е цирк. Защото през цялото време на това изпитание, те изключително подробно и ясно ни посочваха къде са проблемите.

Аз смятам, че като човек, който иска да поеме отговорност за управлението на този град, трябва да мога да се поставя на мястото на всеки един от неговите жители.

Контрааргументът срещу това събитие беше, че не трябва да се вдига шум, че това било ПР или някой се е сетил преди изборите. Откакто съществува „Спаси София”, многократно сме повдигали въпроса за достъпна градска среда.

За мен  е изключително важно за хората със затруднено придвижване да се говори, обществото да разбере, че тези хора са тук, те са наши съграждани и че заслужават да живеят нормално, да се придвижват самостоятелно и да не се чувстват като втора или трета класа хора в града, в който и те плащат данъци.

В този смисъл, да откликна на такова предизвикателство, беше най-естественото нещо, което можех да направя. Не тези, които отидохме там трябва да се срамуваме, а онези, които 10 години управляват и направиха така, че дори в центъра на София да не можеш да минеш 100 метра, без да се налага петима яки мъже да те хванат и да те пренесат. Тях трябва да ги е срам и нищо чудно, че не се появиха на такова събитие.

Аз призовавам моите съграждани, да се замислят дали наистина градската среда е пригодена за хората с увреждания.

Всяка година, служителите на общината, особено тези, които отговарят за проектирането на градската среда, минават обучение, което включва сядане на инвалидна количка и минаване по определен маршрут и минаване по същия път с очила, симулиращи слепота. Само тогава, човек може ясно да се даде сметка, че дори 2 см. крив бордюр могат да се окажат непреодолимо препятствие. Така че, това е начинът, така трябва да се случват нещата.

Коментари