Боливийските животновъди Елизабет и Едуин Чурата се учат как да оцеляват в по-сух и горещ климат. Те възприемат нови техники за съхранение на вода, тъй като традиционните им езера пресъхват, и променят начина, по който хранят едрия рогат добитък и овцете си, пише Ройтерс.
Трябвало е да се приспособят бързо. През последните няколко години фермата на Чурата във високопланинския район на Андите Оруро е била засегната от климатичните явления Ла Ниня и наскоро Ел Ниньо (най-силният от 20 години).
Ел Ниньо се свързва с нарушаване на моделите на вятъра, което означава по-високи температури на повърхността на океана в източната и централната част на Тихия океан. Около Оруро той е довел до по-малко валежи и по-високи температури, изсушавайки фуражните култури. Вследствие на това около половината от добитъка в региона е умрял.
Тъй като местният климат се затопля в продължение на десетилетия, реките и езерата също са се свили.
„В момента няма вода, защото река Десагуадеро е спаднала много. Тя е нашият източник на вода, защото тази от изкопаните кладенци тук е солена“, обяснява Едуин Чурата, допълвайки, че живеят от водата от Десагуадеро и от дъжда.
Планините на Боливия без излаз на море са ключов регион за говеда и овце, както и култури като киноа, ечемик и картофи. Предизвикателствата му отразяват по-широките такива пред фермерите в Южна Америка, които се борят със сушата и наводненията, докато времето става все по-екстремно.
Боливия е свидетел на спадане нивата на големи езера, включително гигантското Титикака, езерото Поопо и Уру Уру, които са важни резервоари на вода за фермери като Елизабет и Едуин.
Много боливийски фермери от години се съпротивляват на промяната на практиките на отглеждане на предците. Те традиционно разчитат на диви треви, за да хранят животните си, като изгарят стъблата и се молят за подходящи валежи.
Но мнозина се адаптират под натиск, с програми за обучение на фермери от органи като Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), които ги учат как да изграждат резервоари за вода с телени рамки и водоустойчива тъкан.
Тревната тръстика, която фермерите преди са изгаряли, сега се смесва с дива слама, брашно и кафява захар, произвеждайки храна за животни, която може да се съхранява с месеци до зимата, като помага на повече добитък да оцелее.
„В Боливия и особено в този регион сме много традиционни по отношение на опазването на фуража и добитъка, но бяхме принудени да променим начина, по който се изправяме пред нещата“, казва Ефрайн Апаза, фермер в близкия Ел Чоро.
Марио Любеткин, представител на Латинска Америка във ФАО, посочва, че регионът е изправен пред съвкупност от фактори, които биха могли да направят отглеждането на храна по-трудно, с нарастващите разходи и ефектите от изменението на климата. „Това е перфектна рецепта за катастрофа“, заявява той.
