Към края на юни брутният външен дълг на България достига 53,030 млрд. евро, което е 47,2% от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП), според предварителни данни на Българската народна банка. В сравнение с юни 2024 г. дългът е увеличен с 8,330 млрд. евро, или 18,6%.
Според данните, краткосрочните задължения в края на юни са 10,5359 млрд. евро (19,9% от общия дълг, 9,4% от БВП) и нарастват с 1,8652 млрд. евро (21,5%) в сравнение с юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4% от дълга, 8,4% от БВП).
Дългосрочните задължения са 42,4941 млрд. евро (80,1% от общия дълг, 37,8% от БВП) и нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9%) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6% от дълга, 34,7% от БВП).
Към края на юни 33,6983 млрд. евро (63,5%) от брутните външни задължения имат остатъчен матуритет над една година. Осемдесет и един процента от брутните външни задължения са в евро, в сравнение с 80% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни възлиза на 15,460 млрд. евро (13,8% от БВП). В сравнение с юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9% от БВП) той е нараснал с 5,180 млрд. евро (50,4%). Този сектор представлява най-значителен дял от структурата на външния дълг – 29,2% към края на юни, спрямо 23% през юни 2024 г.
Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7% от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7%) в сравнение с края на юни миналата година, когато сумата е 2,0108 млрд. евро, 1,9% от БВП.
Задълженията на сектор „Други парично-финансови институции“ (включващи банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4% от БВП) и нарастват с 2,4392 млрд. евро (34,6%) спрямо юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8% от БВП).
Външните задължения на „Други сектори“ са 13,4421 млрд. евро (12% от БВП), увеличавайки се с 838,7 млн. евро (6,7%) спрямо същия месец на предходната година (12,6034 млрд. евро, 12,2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12,7291 млрд. евро (11,3% от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3%) по-малко спрямо юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3% от БВП).
През седмицата лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев влезе в задочен спор с финансовия министър Теменужка Петкова. По думите му за последните шест месеца е изтеглен по-голям като размер държавен дълг, отколкото за последните три години взети заедно. Във видео, публикувано на фейсбук страницата на ПП, той попита министър Петкова за какво са били изхарчени над 16,5 млрд. лв., изтеглени от приемането на бюджета за 2025 г. до момента.
„За тези три години беше абсолютно ясно парите къде отидоха – пенсиите се удвоиха, заплатите почти се удвоиха, данъчните облекчения за млади семейства станаха 600 лв, учебниците от 1 до 12 клас станаха безплатни, по 300 лева получава всяко дете, което тръгва на училище – първи, втори, трети, четвърти и осми клас. Пети, шести и седми щяха да получават, ако ГЕРБ, ДПС и ИТН не бяха гласували против. Другото, което се инвестира – 350 милиона лева беше бюджета на АПИ за пътища и магистрали , стана 4 милиарда. Над 1 милиард за нови влакове за БДЖ. Медицински хеликоптери – за да може сега гражданите, независимо къде се сучи инцидент, да бъдат транспортирани бързо. Над 400 нови линейки“, допълни той.
И попита:
„Къде отидоха тези 16 милиарда, които това правителство взе в последните 6 месеца? доходите са замразени, цените растат и бъркат всеки ден в джоба на гражданите. Пари няма за нищо и постоянно ни се обяснява как проблемът го бил създал някой друг. И след това Борисов се чуди защо хората протестират, докато Пеевски всеки ден се „грижи“ за тях. Как няма да протестират като за 6 месеца взеха повече дълг отколкото за последните 3 години. И този дълг, както Теменужка каза, че „било възможност“. И ние като обяснявахме, че това е възможност за крадене, казаха „не, не, ние няма да ги вземем!“. Е…взеха ги. Къде са парите, Теменужке? На кой ги даде? Защото не стигнаха до нито един български гражданин.“
Последва реакция на Теменужка Петкова, която вместо да отговори на конкретните въпроси на Василев, отправи остри критики към него:
„Асен Василев ще влезе в учебниците по публични финанси като пример за това как не трябва да се управляват парите на данъкоплатците“, обяви министърът на финансите.
