Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите. Това е записано в Закона за МВР. Едва после следват дейностите по противодействие на престъпността, защита на националната сигурност и т.н.
Преди дни станахме свидетели на поредния случай, при който полицията превишава правата си. 19-годишен младеж едва не загуби живота си, след като полицай стрелял по колата, в която се намирало момчето заедно с трима други свои приятели.
Причината да избягат – младежите не разбрали, че имат работа с полицията и помислили, че към тях идват мутри – цивилни бабаити, в необозначена кола, които по никакъв начин не можеш да приемеш за полицаи.
Особено в малките часове на нощта и в тъмницата.
Момчетата застанаха с лицата си пред камерите и разказаха за случая. За разлика от полицаите. За тях не чухме нищо. Освен няколко постни реда от прессъобщение на Областната дирекция на МВР-Плевен.
От разказите на момчетата разбираме, че „легитимацията“ на полицаите била: „Момчета, някакъв проблем ли имате? Отбийте вдясно да се разберем“.
Дали български полицай е способен да каже подобни думи? Сами си отговорете.
От разказите на младежите разбираме и друго – шофьорът на „полицейския“ автомобил постоянно провокирал водача на другата кола зад него, в която били и младежите. Първо намалявал скорост, а когато имало възможност да бъде изпреварен, давал газ.
Шофьорът от младежката компания казал, че нямат никакъв проблем, но че другата кола постоянно ги засичала. Отговорът бил да отбият, за да се разберат. Вероятно като мъже.
Защото в държавата, както стана ясно и от думите на президента, се делим на такива, които са държали детски пистолетчета и такива, които са държали истински.
След като отбили встрани, младежите видели бабаитите, които наизлизали от автомобила и се уплашили. Те не били униформени, нито колата им била обозначена като полицейска. Затова и избягали, защото се уплашили.
Но тези, които вместо с пистолетчета си играят с истински пистолети, решили да ги използват.
Ако отново се зачетем в Закона за МВР, ще видим случаите, при които полицаите имат право да ползват оръжие. Този случай в Плевен определено не е сред хипотезите, предвидени от законодателя – при абсолютна необходимост.
Абсолютна необходимост е когато:
- има въоръжено нападение или заплаха с оръжие;
- при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
- след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;
- след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер;
- при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.
Последното е при налагане на полицейска мярка за задържане и при проверка на съответното лице, което трябва да бъде задържано, за наличието на опасни за здравето и живота предмети.
Очевидно не е имало никаква проверка, защото полицаите просто не са стигнали до нея и не е имало задържани – това е изискване според конкретните текстове, защото всички са във връзка с извършването на арест.
Очевидно е и че полицаите не са били заплашени с въоръжено нападение или оръжие. Останалите хипотези няма смисъл да бъдат коментирани, защото няма данни „заподозрените“ младежи да са извършили каквото и да било престъпление.
Но въпреки това полицаите искали да се „разберат“ с тях. Това разбиране едва не коства живота на едно 19-годишно момче.
Което трябваше да бъде респектирано от блюстител на реда. И да получи урока си. Защото като дете си е играл единствено с пластмасово пистолетче.
Радев не изключи възможност държава член на НАТО да провокира „пряк сблъсък с Русия“
От прокуратурата вече определиха поведението на полицая като некомпетентно и неадекватно. На всичко отгоре той е стрелял с личното си оръжие. Какво се оказва – нощно време полицаи шетат из улиците с личното си оръжие, което нямат право да използват по време на служба.
Тук възниква въпросът на служба ли е бил наистина този полицай с останалите му колеги?
Но като при случая с побоя над протестиращи пред вратите на властта – Министерския съвет в София преди години, както и полицейските своеволия по време на протеста на запалянковци в центъра на столицата, вероятно справедливостта ще се възроди с много родилни мъки, бабувания и наричания.
Преди дни един адвокат, представляващ пострадало от полицията бито момиче буквално пред масивните основи на властта, обяви, че осъденото МВР вече втори месец отказва да изплати присъденото от съда обезщетение на пострадалата.
Но пари за високоскоростни БВМ-та се намериха.
Тук можем да продължим списъка само с още два примера: полицаи охранявали „Осемте джуджета“ на Пепи Еврото, полицаи се навъртали и често край кръчмата на Нотариуса.
Разбира се, тези случаи не обобщават състоянието на МВР. Там има и много, много добри служители.
Само че…
В МВР има хроничен недостиг на кадри. Има много случаи, при които, именно заради този недостиг и заради крещящата нужда от пазители на обществения ред, по малките населени места се назначава „куцо“ и „кьораво“, като се пренебрегват основни законови изисквания.
Министерството е огледало на държавността. В нея ролите много често са обърнати и вместо на първо място за властта като задължение да е посоченото „защита на правата и свободите на гражданите“, се преминава направо към второто – противодействие на престъпността.
За жалост, за МВР по презумпция всеки е виновен до доказване на противното.
