До 41 милиарда долара от средствата от Световната банка, предназначени за финансиране на борбата с климатичните промени, или 40 процента от цялото климатично финансиране, изплатено от банката през последните седем години, не са отчетени поради лоши практики по отношение на отчетността. Това се посочва в най-новия доклад на организацията за борба с бедността „Оксфам“ (Oxfam), заключенията от който са получени в БТА.
Докладът се публикува преди началото на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон, които започват в понеделник, 21 октомври.
Преглед на „Оксфам“ на портфолиото на Световната банка, насочено към финансиране на климатичните цели за периода 2017-2023 г., установи, че между 24 и 41 милиарда долара са изчезнали между момента на одобрение на проектите, за които са били предназначени, и момента на приключването им.
Няма ясен публичен регистър, който да показва къде са отишли тези средства или как са били изразходвани, което прави невъзможна всяка оценка на тяхното въздействие, обясняват експертите.
Също така остава неясно дали тези средства са били изразходвани изобщо за инициативи, свързани с климата, предназначени да помогнат на по-слабо развитите страни и тези със средно ниво на развитие, за да могат да защитят населението си от въздействието на климатичната криза и да инвестират в чиста енергия.
„Банката бърза да се похвали с милиардите си за финансиране на климата, но тези суми се основават на базата на това, което се планира да се похарчи, а не на това, което действително се харчи, след като даден проект започне да се изпълнява“, каза Кейт Доналд, ръководител на офиса на „Оксфам“ във Вашингтон.
„Това е все едно да помолите лекаря си да прецени диетата ви само като погледне списъка ви с хранителни стоки, без изобщо да провери какво всъщност се озовава в хладилника ви“, коментира Доналд.
Световната банка е най-големият многостранен кредитор на усилията за смекчаване на изменението на климата, като отпуснатото от нея финансиране представлява 52 процента от общия паричен поток от всички многостранни банки за развитие по света взети заедно.
Въпросът за климатичното финансиране ще заеме централно място на тазгодишната Среща на върха на ООН по въпросите на климата КОП29 (COP29) в Азербайджан. Страните са готови да преговарят за нова глобална цел за финансиране на климата и Нова колективна количествена цел.
Климатични активисти настояват страните от Глобалния Север да предоставя най-малко 5 трилиона долара годишно като публични финанси на страните от Глобалния Юг „като първоначална вноска за техния климатичен дълг“ към страните, хората и общностите там, които са най-малко отговорни за климатичната криза, но са най-засегнати от нея.
„Оксфам“ предупреждава, че липсата на проследимост на разходите може да подкопае доверието в глобалните усилия за финансиране на борбата с климатичните промени.
