Най-влиятелният евангелист от 20-ти век, Били Греъм, почина на 21 февруари в дома си в Северна Каролина. Той беше на 99 години.
Уилям Мартин е автор на най-добрата биографична книга за Били Греъм, „Пророк с чест: Били Греъм” (1991), написана по искане на самият Греъм. През март книгата ще бъде преиздадена от Zondervan с четири нови глави, които ще разказват за последните години от живота му.
Мартин понастоящем служи като старши сътрудник по религия и обществена политика в института „Бейкър” на университета „Райс”. Интервюто е за Thegospelcoalition.
Защо Били Греъм беше толкова широко известен и човек, на когото мнозина се възхищават?
Греъм, разбира се, постигна много повече от това, което редица хора изобщо могат да си представят, че ще постигнат в живота си. Той вероятно е доминиращият религиозен водач на своята епоха. Той беше ключовият лидер и главен говорител на евангелското движение през последната половина на 20-ти век. Това движение се превърна в едно от най-силните в света на християнството и световната религия, и той играе главната роля, макар и не единствената важна роля в това.
Как се случи така, че Греъм достигна това ниво на влияние?
- Кръстоносните походи
Той го направил чрез своите кръстоносни походи, проведени по целия свят в повече от 80 страни; проповядвал е лично на повече от 80 милиона души и буквало „живееше по телевизията”, посланията му достигнаха повече от 200 милиона души. Само по себе си, това беше важно, тъй като за първи път доведе много хора директно в християнските църкви.
- Конференции
Той организира конференции, които доведоха евангелистични лидери от цял свят – хора, които смятаха, че са почти сами – и ги накара да се почувстват, че са част от голямо движение. Тези конференции ги научиха и им показаха как да си сътрудничат помежду си, за да могат да постигнат много повече.
- Обучение на евангелисти
Греъм спонсорира конференции в Амстердам през 1983, 1986 и 2000 година, когато неговата организация лично обучи десетки хиляди евангелизатори как да вършат ежедневната работа на лично евангелизиране. И в други страни имаше по-малки версии на тези конференции. Това са хората, които ще бъдат истинските наследници на Били Греъм. Често ме питат: „Кой ще бъде следващият Били Греъм?” Мисля, че това не е нито един човек, а тези десетки хиляди проповедници, обучени от неговата организация.
- Медии
Греъм беше един от истинските пионери в използването на радиото и телевизията, включително сателитна телевизия, по начини, които надхвърлиха това, което ние често мислим за „телевизионни евангелисти”. Той наистина подхождаше като творчец в това. Той основава списание „Християнство днес”, което стана водещо издание на евангелското християнство.
- Политически
Той беше приятел и съветник на почти всички президенти от Хари Труман насам. Това даде основание на много евангелисти да мислят: Това е нашият човек и нашият човек е добре дошъл в залите на властта.
Разкажете ни малко за сложните отношения на Греъм с президентите и за това как се развиваха те през годините?
През 50-те години на миналия век, Греъм със сигурност е един от малкото известни религиозни хора в света. Това беше предимство за него. Това говореше добре за евангелистите, че главният им говорител трябва да ходи в залите на властта в тази страна и на други места.
Президенти като Айзенхауер, Джонсън, Никсън, Рейгън, Клинтън и Буш бяха приятели на Били Греъм. Хората биха могли да видят и да кажат: „Този човек трябва да е добър човек, може би дори християнин. Следователно, тъй като той е приятел на Били Греъм, политиката му трябва да бъде добра политика, може би дори християнска политика”.
Така че Били Греъм даде всичко, което имаше в тези обмени, и понякога, разбира се, беше манипулиран, особено в отношенията му с Ричард Никсън. И в един момент той го призна. След Уотъргейт той разбрал, че е бил свикнал да подкрепя политиките на Никсън, когато те наистина се интересували повече от неговата подкрепа, отколкото от любовта му. И когато консервативните християни се включиха в политиката през втората половина на 70-те години, той предупреди да не се включваме в това, което той описа като религиозно право или християнско право. Той каза: „Приятели, лесно е е бъдете манипулирани. Те имат информация, която не притежавате, и вие можете да бъдете използвани по значими начини, които няма да се отразят добре на бъдещето ви”.
След това той играе предимно приятелска роля в работата с президентите. Той е бил дългогодишен приятел на Роналд Рейгън и много пъти посетил Белия дом по време на управлението на Рейгън, но винаги е казвал: „Ние никога не сме говорили за политика. Той наистина искаше да говори за старите дни в Холивуд”.
И той беше дългогодишен приятел, много преди да са били въвлечени в политиката, както на старши, така и на младши Буш.
