Дванадесет години след онези драматични кадри от 2013 г., когато „белият автобус“ се превърна в символ на изплашената и откъснала се от народа власт, сцената се повтори. Отново протестиращи пред парламента, отново засилено полицейско присъствие и… отново бял автобус, който се позиционира като подвижна бариера между избраните и избирателите им.
Историята, изглежда, има свое чувство за хумор.
Символът, който властта не може да забрави — но и не може да избегне
Белият автобус се превърна в политически символ, роден от една криза, която остави трайни следи: протестите срещу кабинета „Орешарски“. Тогава автобусът бе използван, за да изведе депутатите от обградения парламент — и се запечата като знак за власт, която бяга от хората, вместо да ги чува.
Оттогава насам „белият автобус“ се върна – и физически, и като метафора за управлението днес. С това държавата днес отбеляза своя регрес – 12 години назад в отстояването на демократичните ценности.
Дежавю в деня на бюджета
Докато бюджетната комисия заседаваше с часове, а опозицията спореше с управляващите заради началния час и процедурните хватки, отвън протестиращи блокираха района около НС и гледаха заседанието на живо.
В най-новата ни история, и особен през последните 10 години, не е имало толкова масови протести срещу бюджета, в които недоволни да са едновременно и синдикатите, и бизнеса, и опозицията. Подобни големи протести срещу това как се харчат държавни пари имаше през 2008 – 2009 по време на големите учителски протести.
Граждански натиск, политическо напрежение, искания за повече прозрачност — днес, за съжаление, тези теми са отново на дневен ред и с много по-голяма сила. За съжаление, и отговорът на властта също е познат: демонстрация на сила, несъгласие с недоволните. Това беше много ясно демонстрирано от Йордан Цонев, който днес заяви на опозицията, че ако той и колегите му не били възпитани, досега опозиционерите са щели да бъдат изхвърлени.
Това той каза, докато зад гърба му имаше гавази от НСО. Не е ясно какво правеха там, но, както отбелязаха от опозицията – за първи път бюджет се приема в присъствието на въоръжени мъже. И за да е още по-„идилично“, днес стана ясно, че въпреки скока във възнагражденията в МВР, не само миналата, но и тази година, днес министърът на вътрешните работи Даниел Митов решил да раздаде на служителите си и по 400 лв. бонуси. На калпак.
Това прилича на умишлено и целенасочено вклиняване на разединение. Репресивният апарат започва все повече да се усеща безнаказан. Не е далеч времето от пазители на обществения ред и сигурност – за което гражданите си плащат, тези органи да се превърнат изцяло в преторианска гвардия, която пази властта. Парадоксът, а по-скоро – цинизмът, е в това, че гражданите са изправени в ъгъла, в ситуация, в която са принудени да плащат огромни и раздути заплати, за да бъдат пазени политиците.
Две Българии, разделени не само от ограждения, но и от усещането за това кому всъщност принадлежи държавата.
Паралелът с 2013 г. е неизбежен
Разликите между двете епохи са много — политическият пейзаж, партиите, обществото, контекстът.
Но една прилика изпъква болезнено ясно: властта продължава да се страхува от собствения си народ, когато той настоява да бъде чут.
През 2013 г. протестиращите бяха обвинявани, че „тероризират институциите“. Днес – че „пречат на нормалната работа на комисията“. Тогава автобусът бе уж временна мярка. Днес – знак, че политическата култура не е мръднала достатъчно напред.
Белият автобус показва моментите, в които диалогът е сменен от страх, а откритостта — от обсада.
И ако едно общество може да си позволи различни мнения за бюджета, осигуровките или социалните плащания, то не може да си позволи власт, която поставя физически бариери между себе си и гражданите.
Това са моменти, в които демокрацията показва своите слабости — и своите обрати.
Преди 12 години белият автобус стана символ на политическа криза. Днес той може да стане предупреждение, че кризата — макар и различна — отново чука на вратата.
