Сподели
Иван Костов
На снимката: бившият премиер Иван Костов

Купих си книгата на Иван Костов. „Свидетелства за прехода“. 22 лева с меки корици. Вече нямаше с твърди, 27 лева. Питах момичето в книжарницата как се продава, то се усмихна уморено и рече – свършиха твърдите корици.

Спомних си Люба Русева навремето разказваше как покупката на книга на Георги Първанов (15 лв.) се оказала добра инвестиция. Вика – разборът роди десетки статии, всичко е платено и надплатено.

Не съм такъв случай. Не съм изкарал пари от Костов когато беше на власт, камо ли сега.

Всъщност имам, но от по-късния период. Бях главен редактор на „Демокрация“ по време на президентските избори 2006. Неделчо Беронов. Костов в битността си на лидер на ДСБ го номинира, СДС трябваше да подкрепи. Нямаше избор.

Съответно вестникът, ако и да се управляваше от частни акционери, а не от СДС – също. И правехме нещо, г-н Беронов лично на мен ми беше много симпатичен. Знаех, че е неизбираем. Даже, че не може да иде на втори тур. Писал съм още тогава, има следа.

Та тогава издателите викат – Жоро, ние даваме пари и искаме СДС и общият кандидат да успеят, но те си плащат по другите медии. Искай и ти, макар да няма случай да е дал.

Дигнах се и отидох на „Балша“, където беше щабът на кандидата. Бяха Васил Гарнизов, Албена Ивайлова, Бог да я прости, Румяна Коларова и още няколко души. Почти не ми обърнаха внимание, а накрая Румяна Коларова рече – Жоро, излез, че имаме да се говорим важни работи. Не се стърпях и отговорих – какви – че до изборите има една седмица, нашият кандидат изостава с 300 000 гласа от Волен и няма как да ги навакса.

И си тръгнах.

Гарнизов ме настигна да се извинява.

Но все пак платиха. 1 100 лева. Издателите рекоха – за първи път в историята.

А го познаваха.

Да кажа все пак за книгата.

Почти 450 страници, фактите са общоизвестни. Интерпретацията е отделна работа, имам какво да кажа, но по-нататък.

При претенцията, която г-н Костов има, би трябвало да е по-прецизен по отношение на изказа.

Например. „В 2018 похарчихме US$ пет пъти повече – над US$ 25 млрд. И се намират хора да твърдят, че сега България е по-бедна“ – на стр. 62.

На стр. 91 пише: „В 2018 държавата ще похарчи US$ пет пъти повече – над US$ 25 млрд. И се намират хора да твърдят, че сега България е по-бедна“.

Има и още такива повторения, наслагвания, недоглеждания, поток.

Дребни работи. Показателни.

Съдържателното:

1. Костов е свършил страшно много работа, но обществото не е било готово да приеме, защото е комунизирано.

Ако е чел Захарий Стоянов, „Записките“, оттам щеше да види, че и през 1876 българите не са горещо желали да се освободят от османците. Но са се намерили хора, направили така, че Освобождението да е абсолютна ценност. И са ги повели. Същото се отнася и за Стамболов и Русия, може да се види при Симеон Радев.

2. „Напълно невежи в публичното управление и в макроикономиката – журналисти, философи, патонатоми и политици без какъвто и да е само житейски опит, ни обвиняваха в бездействие, вреди и некадърност“ – стр. 123.

Удивително изречение, стилистично неиздържано.

Съдържателно – това е демокрацията. Когато управляваш в демокрация, всяка критика – на журналисти, философи, патоанатоми, говедари, рибари, овчари – и, разбира се, на опозиционни политици – е легитимна. Просто трябва да убедиш хората, че си прав. Лесно е – ако не животът им да стане по-добър веднага, да повярват, че ще стане скоро.

3. „Желанието на Петър Стоянов и на Георги Първанов е да покажат, че те са преоделели най-голямата политическа опасност“.

Не било вярно. Тази опасност са я преодолелели Иван Костов и Николай Добрев – „Николай Добрев няма как да получи заслужената политическа оценка на своята роля, защото не я е търсил“… (стр.248).

И още – „…Петър Стоянов. Предполагам, че е искал да успокои хората… Но начинът, по който го направи, доведе до лоши последици… Изгубих от погледа си новоизбрания президент…“ (стр.245-247).

Да кажеш, че Николай Добрев е свършил работата и да туриш на едно ниво Петър Стоянов и Георги Първанов – какво има да се коментира.

И този човек, Иван Костов, твърди, че демократите се провалили при образуването на партии, понеже се мразели помежду си.

Не.

Не се мразехме. Ние бяхме там, 2 милиона и бяхме зад вас, до вас.

Тази книга заслужава по-дълбок анализ.

Няма да ми стигне мястото, оставям нещо и за нататък, предимно фактологично.

Видно – Иван Костов не се е променил. Той все така е в числата и все така презира хората.

„Сон Шон Жмо“. Sans changement.

Разбира се, свърши много работа.

И пропиля цялата енергия.

Което е главното.

За другото – прочетете книгата.

 

Заб: Заглавието е на „Екип нюз“.

Коментари