Без съгласие по размера на минималната работна заплата за догодина приключи заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Проектът на правителствено постановление предвижда от 1-ви януари догодина тя да стане 1213 лева или 620,20 евро, вместо досегашните 1077 лева.
Срещу предложението на правителството се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал и Българската стопанска камара. Тяхното мнение е, че минималната заплата не трябва да се увеличава от 1-в януари 2026 г.
За нас тя е нараснала изпреварващо през последните три години и надвишава значително обективните икономически показатели“, каза председателят на Асоциацията Румен Радев.
И четирите работодателски организации в тристранния съвет искат да се преразгледа заложения в Кодекса на труда механизъм за определяне на минималната заплата като 50 процента от средната за период от 12 месеца.
КНСБ и КТ „Подкрепа“ обаче подкрепиха новата минимална работна заплата за догодина.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров настоя занапред тя, както и всички доходи в страната, да се обвържат с друг измерител, а именно – със заплата за издръжка.
И това, което ние всъщност предлагаме настойчиво, е Националната статистика най-накрая да седне да направи методология по методологията на Международната организация на труда (МОТ), която е верифицирана на базата на дефиницията и адаптирана към нашите реалности. Ние имаме нашата заплата за издръжка, но не твърдим, че тя е най-вярната. Нека НСИ да го направи. Да направим тристранен комитет, който да наблюдава методиката, да я следи внимателно и тя да стане отправната точка, референтна стойност за доходите в България“, каза той, цитиран от БНР.
Предложението е за 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., обяви социалният министър Борислав Гуцанов, който представи проекта на постановление. Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година, подчерта той.
Още в началото на изказването си министърът обясни, че по време на разговорите преди НСТС синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ.
„Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение, каза министърът относно преговорите между социалните партньори. Министерството на труда и социалната политика е длъжно да предприеме съответните действия за спазване на разпоредбите на закона, добави той. Ръстът на МРЗ ще повиши доходите на 600 000 души, ще нараснат заплатите на близо 30 000 работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства, информира Гуцанов. Ще се постигне намаляване на бедността сред работещите и повишаването на покупателната способност“, каза Гуцанов.
Опасенията на бизнеса са свързани с това, че ръстът на заплатите може да предизвика натиск върху разходите за труд в сектори с ниска производителност, което потенциално би могло да увеличи инфлацията и да предизвика рискове за конкурентоспособността на някои браншове.
Ключов остава въпросът за механизма на определяне на минималната заплата, като експертите и социалните партньори настояват за преразглеждане и въвеждане на методологии, базирани на реални икономически показатели и заплата за издръжка, адаптирана към българските условия. Така ще се осигури по-прецизен и социално отговорен подход, който да подкрепя и икономиката, и работещите в условията на интеграция в еврозоната.
