Президентът Илияна Йотова даде начало на консултациите за назначаването на служебен министър-председател – първото голямо политическо действие на новия държавен глава след встъпването ѝ в длъжност. В следващите дни тя ще проведе индивидуални разговори с всички лица от т.нар. „домова книга“ – ограничен кръг висши държавни длъжности, от които по Конституция може да бъде излъчен служебен премиер.
Срещите започнаха днес на „Дондуков“ 2, а първият поканен беше председателят на 51-вото Народно събрание Рая Назарян. Президентът лично посрещна Назарян на парадния вход на президентството, а разговорът между двете продължи около 45 минути.
Категоричен отказ от Рая Назарян
Още преди срещата Назарян неколкократно заяви публично, че няма да приеме поста служебен министър-председател. Днес тя потвърди отказа си и пред президента, като изложи аргументите си както в разговора, така и пред медиите след това.
„Едно политическо лице не бива да бъде служебен премиер, защото трябва да има усещане за безпристрастност. Иначе ще има очаквания за намеса в изборния процес“, заяви Назарян. По думите ѝ всеки от 240-те народни представители принадлежи към конкретна политическа формация, включително и председателят на парламента, което неминуемо поставя под съмнение неутралността на служебния кабинет.
Тя подчерта, че дори служебният премиер да не участва в предстоящите избори – което по закон е задължително – усещането за политическа обвързаност би останало и би подкопало доверието в честността на вота.
Изборите: март отпада, април става по-вероятен
Една от важните теми в разговора е била и датата на предсрочните парламентарни избори. По думите на Назарян вече е ясно, че първоначално обсъжданата дата 29 март е нереалистична.
„Най-вероятно няма да бъде в края на март. Възможно е да се отиде към края на април“, посочи тя, като уточни, че към момента няма окончателна яснота. Това означава, че процедурата по назначаването на служебен кабинет и подготовката на изборите вероятно ще се удължи във времето.
Снощи президентът Илияна Йотова обясни защо именно с председателя на Народното събрание започват консултациите.
„Приемете това като жест и израз на голямото ми уважение към Народното събрание като институция в една парламентарна република“, заяви тя. Йотова подчерта, че държи на задълбочен разговор с всеки от потенциалните кандидати, включително за мотивите им да откажат.
Президентът постави и чувствителен политически въпрос – защо част от лицата, които днес отказват да бъдат служебен премиер, преди това са подкрепили конституционните промени, въвели именно този ограничен кръг от възможни кандидати.
Ключовият пост: вътрешният министър
Освен фигурата на служебния премиер, централно място в разговора е заел и въпросът за вътрешния министър – ресор, който традиционно е във фокуса на политическите спорове около изборите.
„Вътрешният министър също трябва да бъде максимално безпристрастен и отдалечен от политическите формации и кандидатите за народни представители“, подчерта Назарян.
С това председателката на парламента, която е представител на ГЕРБ, индиректно даде да се разбере, че партията ѝ не би приела отново политически натоварена фигура начело на МВР.
В политическите среди това беше разчетено като намек, че депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Бойко Рашков не бива да заема отново поста служебен вътрешен министър – позиция, която ГЕРБ отдавна оспорва.
Министърът а вътрешните работи е натоварен пряко с логистиката и осигуряването на безпроблемното протичане на изборите. Очакванията към МВР са за пресичане на практики, свързани с купуване на гласове и манипулации на изборите.
След срещата с Рая Назарян консултациите продължават с останалите членове на „домовата книга“ – управителя и подуправителите на БНБ, омбудсмана и заместник-омбудсмана, председателя на Сметната палата и неговите заместници. Очаква се президентството да обяви официалния график на разговорите още през тази седмица.
Процесът ясно показва, че изборът на служебен премиер няма да бъде формален, а политически натоварен – със сериозни спорове около неутралността на изпълнителната власт и ролята на МВР в организацията на вота. За ГЕРБ именно вътрешният министър се очертава като ключова фигура за гарантиране на честни избори, а за президента Йотова – като тест за баланса между институциите в условията на поредна предизборна криза.
