Сподели

Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Казват, че президентът на САЩ Линкълн обичал да си служи с този цитат от Новия завет. Имал е сериозни основания; по негово време, точно преди да встъпи в първия си президентски мандат, седем щата се отцепват и започва Гражданската война.

В „Цялото кралско войнство“, класически американски роман от Робърт Пен Уорън, цитатът от Библията е представен като автентичен на Линкълн. Цитира го губернаторът Старк със забележката – не е бил прав. Ето, нашето законодателно събрание (на щата) е разделено на подлеци и мошеници, но оцелява. И когато секретарят му Джек Бърдън го пита кои са подлеците и кои – мошениците, Старк отговаря – не съм съвсем сигурен. Непрекъснато си сменят местата.

В неделя ЦК на БКП или, както сега му викат – Националният съвет на БСП – направи пленум и определи Елена Йончева за водач на евролистата.

Бившият председател на партията и сегашен на ПЕС Сергей Станишев загуби със 75-95 гласа от бившата си конкубина.

Резултатът се интерпретира всякак. От че Нинова е удържала крехка победа срещу вътрешната опозиция до „сладко отмъщение на зарязаната Елена“ (то се не знае кой кого е зарязал).

Но има интерес, а загубилата червена опозиция вика – единството е нарушено. Победилите пък настояват за единство.

Но че има разделение – всички признават.

Технически има два основни варианта.

Първият – вътрешната опозиция бойкотира изборите, не работи и БСП губи.

Вторият – опозицията се мобилизира, за да избута Станишев начело напук на Нинова, получава се кумулативен ефект и партията триумфално печели.

Ама техни си работи, комунистически.

На мен ми се струва, че е обикновен театър, поредният епизод, в който червената върхушка, децата на номенклатурата, каквито са Йончева и Станишев, си гарантират сладкия живот, който имат по рождение.

Не съм видял някой от тези, получили високи постове в международната йерархия – не само оригинални комунисти, но и ментета такива – да са нещо направили за България и хората на България.

Ефектът ще е същият, както винаги досега. Все повече хора ще си кажат, че 30 години демокрация всъщност не са били никаква демокрация, а грозен театър с едничка цел. Да се съхрани червената върхушка.

Во веки веков, амин.

Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.

Коментари