ДПС винаги се е определяло като евроатлантическа партия, но нито веднъж не е изразявало критични възгледи към Путиновия режим. Още през 2016 година Ахмед Доган нарича Русия „Алтернатива за гарантиране на сигурността и мира в планетарен мащаб“. Тези подобни изказвания към Изтока поддържат теорията, че ДПС (замесената с ДС) е балансираща партия, създадена от КГБ с цел руска намеса във вътрешната политика на други държави. В политиката не се критикува гъвкавостта на човека, който иска да се добре и с едните, и с другите. Именно тези качества са определили Доган като големия политик на прехода, а ДПС – като незабравим фактор в политиката.
Доган помогна на Пеевски
Изглеждаше странно, че Делян Пеевски заплашва евроатлантизма. Достатъчно беше само веднага след като предложи на Владимир Зеленски подкрепа, и лично да поговори с Митрофанов от БНР. Въпросът дали Пеевски се опитва да подобри репутацията си или да увеличи властта си, не е от значение. Очевидно стана ясно след като той последно стана „естествен лидер“ на ДПС, че Доган ще поеме ролята си на балансьор и ще въведе реда.
По своя специфичен начин той първо ограничи връзката на Пеевски с ДПС. По-важно обаче, той изпрати послание на Москва, което не беше явно, но също така и да не остави място за колебание: „На прага сме на дългосрочно противопоставяне на глобализма с очакванията на националните държави и на националните идентичности. Вероятно тази тенденция ще бъде съчетана с опити за възстановяване сферите на влияние на бившите империи и ще „приключи“ едва с преобразуването на политическия ни свят в легитимно многополюсен и, разбира се, след намирането на контролиран баланс между „старите“ и „новите“ велики сили“.
Путин и Доган
Това изказване на Доган най-вече показва приемането на една неприемлива ситуация – отстъпването на демокрациите пред диктаторските режими. Това е в същността си подчиняване на руското влияние. Прокситата на Русия съобразно усетиха, че казаното от Доган е в съответствие с твърденията на Путин, който едва ли се бори за „преобразуването на политическия ни свят в легитимно многополюсен“. Многополюсен означава загуба на „колективния Запад“ в войната срещу него. Тази война вече има горещи и студени фронтове, тъй като подклещена е в Украйна и Газа, както и в Африка и на Балканите.
Война между диктатурите и демокрацията
От една страна в тази война, започнала като терористична след атентатите в Ню Йорк и Европа, Русия е заедно с ислямските фундаменталисти. Митрополит Антоний от РПЦ признава, че намират „повече разбирателство с мюсюлманите в страните от Изтока, отколкото с християните от Запада“. Това „разбирателство“ намери политически отражение в русляма – струпване на диктаторства, водещи необявени войни срещу демокрациите.
Лидерството в тази битка без съмнение е на Русия като тя се стреми да възвърне позициите от времето на СССР. Според Путин разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век. Неговата мечта е да преговаря с Запада като равен с равен. Преговорите са между диктатура и демокрация. За разлика от преговорите след Втората световна война, когато сталинска Русия беше съюзник, сега е обявена за враг №1.
Отводките на проруската пропаганда в България
След края на комунизма, Русия вижда шанс единствено в заплашването на демокрациите. Настоящата опорка на руската пропаганда е, че това е неизбежно и вече се е случило. Така на Запада остава само предаването си. Това виртуално победата може да бъде извоювана единствено с обратната медийна перспектива: ако пропагандата убеди избирателите в демокрациите, че са загубили войната с Русия, те да гласуват за политици, готови за компромиси с победилите диктатури, по този начин тази победа да се осъществи.
Най-силното оръжие за защита на демокрациите е естественият интелект на гражданите им.
*Оригиналът на текста е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
