Начало Коментар АФП: ЕС се разцепи за разширяването на Балканите

АФП: ЕС се разцепи за разширяването на Балканите

282
Сподели

Дълбоко разделение стана видно в четвъртък по плановете за разширяване на ЕС на балканските държави, като някои държави предупредиха, че Русия ще се възползва, ако блокът не ускори процеса на присъединяване, пише в свой коментар АФП.

Българският премиер Бойко Борисов предупреди, че разширяването на ЕС на Балканите ще стане или сега или никога, поради голямата загриженост от влиянието на Москва в източната част на блока. Миналата седмица ЕС огласи новата си стратегия за региона, която има за цел даването на членство на някои държави до 2025 г., но подчерта, че първо те трябва да разрешат всички спорни гранични въпроси.

Водещи за присъединяване са Черна гора и Сърбия, а Албания, Босна, Косово и Македония изостават, но всички стават нетърпеливи, след като ЕС постави разширяването в задържане преди четири години.

„Ако сега няма разширяване, няма да има друг момент за разширяването“, каза Борисов, чиято страна понастоящем държи ротационното председателство на ЕС.

„В противен случай това, което Китай, Русия и Турция планират за региона, ще започнат днес“.

Министрите на външните работи на ЕС провеждат разговори по стратегията за Западните Балкани в София, като националните лидери официално одобряват плана на специална среща на високо равнище в българската столица през май.

Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че целта за 2025 г. е „много късно“ за Черна гора и Сърбия и отразява предупреждението на Борисов за външните играчи, които предприемат своите стъпки.

„Очевидно е, че САЩ имат стратегия за Западните Балкани, Русия има стратегия за Западните Балкани, Турция има стратегия за Западните Балкани – само Европейският съюз е изключително бавен“, каза той. „Ако приемем сериозно, че ние, Европейският съюз, бихме искали да спечелим по отношение на стратегиите и по отношение на усилията на Западните Балкани, ние трябва да бъдем много по-бързи.“

Крайният срок е „нереалистичен“

Но ЕС е предпазлив да приеме нови членове, преди да разрешат различията си, особено в регион, който все още е съкрушен от последствията от кървавото разпадане на Югославия през 90-те години.

Сърбия и Косово остават в конфликт десет години, след като Прищина направи декларация за независимост, която Белград все още отхвърля, докато Македония и настоящият член на ЕС Гърция се сблъскаха с името на Македония.

ЕС също вече се опари с приемането на нови членове, когато те несъмнено все още не са готови. Блокът е въвлечен във все по-горчивия спор за морска граница между Хърватия, която се присъедини през 2014 г., и Словения.

Словенският външен министър Карл Ерявец заяви, че е „нереалистично“ да се мисли, че Сърбия и Черна гора ще бъдат готови за членство до 2025 г.

„Словения е имала 20-годишен диалог с Хърватия, за да намери решение по отношение на границата между Словения и Хърватия и същото е с Хърватия и Сърбия: 26 години“, каза той. „Мисля, че не е възможно това условие да бъде изпълнено до 2025 г. и това може да представлява проблем за разширяването на ЕС, а също и за Западните Балкани“. /АФП

Коментари