Начало Анализ Армения все повече напуска руската геополитическа орбита. Ще се примири ли Москва?

Армения все повече напуска руската геополитическа орбита. Ще се примири ли Москва?

74
Арменският министър-председател Никол Пашинян (вдясно) и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбер
Арменският министър-председател Никол Пашинян (вдясно) и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг / Снимка: БТА

Армения все по-осезаемо започва да напуска руската геополитическа орбита. Напоследък в двустранните отношения се случиха важни събития, подчертаващи стремежа на сегашното политическо ръководство в Ереван да направи сериозен завой и да премине от тесни връзки с Москва към по-голямо сближаване със Запада.

През последните няколко седмици в традиционно съюзническите и близки арменско-руски дипломатически отношения настъпи сериозна динамика, даваща индикации, че Ереван все повече плава извън фарватера на политиката на Русия.

Тази тенденция беше ясно онагледена от две знакови събития – първо, арменският външен министър обяви, че страната му ще обмисли възможността да подаде кандидатурата си за членство в ЕС, а след това в Ереван като част от регионална обиколка на посещение пристигна генералният секретар на НАТО.

Цялостният ход на събитията говори за сериозен поврат в досегашния курс на Армения спрямо Кремъл, отбелязва „Политико“.

ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ

На 9 март арменският външен министър Арарат Мирзоян съобщи новината, че страната му обмисля възможността да се присъедини към ЕС. Това стана в момент, когато Армения се стреми да изгради по-тесни връзки със Запада с оглед на напрежението в отношенията с Русия, посочва Ройтерс.

„В момента се обсъждат много възможности. Няма да бъде тайна, ако кажа, че те включват и членство в ЕС“, каза Мирзоян в интервю за турския телевизионен канал „ТРТ Уърлд“, дадено от него в кулоарите на дипломатически форум в Анталия.

Казаното от дипломата не остана само изолирана реплика и имаше своето продължение, след като около седмица по-късно арменският премиер Никол Пашинян открито призова за иницииране на обществен дебат по въпроса.

Възможността Армения да се присъедини към ЕС „трябва да стане широко обсъждана тема в обществото“, каза министър-председателят, цитиран от Франс прес. „Става дума за възможност да обсъдим нашето виждане за бъдещето на Армения.“

Пашинян добави, че кабинетът му има „политическата воля да продължи да работи за максимално задълбочаване на връзките с ЕС“.

Заявката на Ереван за сближаване намери положителен отзвук в Евросъюза. Европейският парламент прие в дните между изказването на Мирзоян и това на Пашинян резолюция, в която подкрепи „укрепването на връзките между ЕС и Армения“.

След като дойде на власт в резултат на революция през 2018 г., правителството на Пашинян пое курс към по-тясно сближаване с Европа и САЩ, с което в годините след това нееднократно предизвикваше раздразнението на Русия, отбелязва Ройтерс.

Ереван неведнъж е изтъквал, че съюзническите отношения с Москва не се отнасят до войната в Украйна, а Пашинян пряко обвини Русия, че се опитва да подкопае управлението му.

Но в ролята на катализатор за все по-ясно очертаващия се разрив в двустранните отношения се оказа военният конфликт за контрола над сепаратисткия регион Нагорни Карабах, който Азербайджан успя да си върне през септември миналата година от силите на местните етнически арменци, след като ги победи на бойното поле.

Военните действия обтегнаха сериозно руско-арменските връзки, защото Ереван обвини миротворческите сили, разположени от Москва след предишната карабахска война между Армения и Азербайджан през 2020 г., че не са направили нищо, за да предотвратят успешното септемврийско настъпление на войските на Баку.

Русия, която има военна база в Армения, отхвърли обвиненията и посочи, че силите ѝ е нямало как да се намесят, защото нямат такъв мандат.

ДИАЛОГ С НАТО

Миналата седмица желанието на Армения да затвърди сближаването със Запада получи ново изражение, след като в Ереван на посещение пристигна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

„Искаме да засилим съществуващия политически диалог и да разширим сътрудничеството си с алианса и с някои от членовете му“, каза Пашинян след срещата с норвежеца.

По думите на арменския премиер Ереван ще приветства всяко усилие от страна на НАТО да съдейства за нормализиране на отношенията с Азербайджан.

„Очакваме енергична подкрепа от страна на международната общност, включително от НАТО, за мирния процес между Армения и Азербайджан“, заяви Пашинян.

Столтенберг, който пристигна в Ереван в края на тридневна обиколка в региона на Южен Кавказ, включила спирки още в Азербайджан и Грузия, похвали Армения за участието ѝ в мироопазващите операции на алианса, включително в тази в Косово. „НАТО подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Армения и вашите мирни аспирации“, заяви ръководителят на алианса.

Столтенберг посочи необходимостта от постигане на споразумение между Армения и Азербайджан за нормализиране на връзките, подчертавайки, че „това е важно за евро-атлантическата сигурност с оглед на все по-опасния свят, в който живеем“.

Преди това в Азербайджан шефът на НАТО призова Баку „да се възползва от възможността да постигне траен мир с Армения“.

ЧАСТ ОТ ПО-ШИРОК ПРОЦЕС

Желанието на Ереван за по-голяма интеграция в западните структури е част от по-широк процес, наблюдаван в бившите съветски републики, намиращи се в европейската периферия.

Освен Армения по този път поеха и Украйна, Молдова и Грузия, но разликата с арменския случай е, че Ереван реши да тръгне по него чак сега, докато другите три страни го направиха още през 2013 г.

В онзи момент Армения реши да не следва примера им и избра да се присъедини към зараждащия се тогава под егидата на Москва Евразийски икономически съюз. Ереван смяташе, че това ще ѝ осигури защитата на Русия срещу всякакви опити на Азербайджан да си върне отцепилия се в началото на 90-те години Нагорни Карабах, но в крайна сметка тези надежди бяха попарени, отбелязва „Политико“.

Според анализатори в основата на дрейфа на Армения към Запада стои не толкова идеология, колкото съображения за националната сигурност.

Все още неуреденият конфликт с Азербайджан, въпреки започналите през декември мирни преговори, поражда опасения в управляващите среди в Ереван, че може да се стигне до ново изостряне на военното противопоставяне с Баку и нови поражения за Армения. „Правителството отправя поглед към страни като Индия и Франция и може би смята, че спасението за Армения е в присъединяването към ЕС“, каза пред „Политико“ Бенямин Погосян, експерт от арменския Институт за приложни политически изследвания.

Но независимо от всичко остава отворен въпросът дали Москва е готова да се примири със загуба на влиянието си в Армения, страна, разположена на стратегическия кръстопът между Иран и Турция, отбелязва изданието.

*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът е на БТА (Владимир Сахатчиев).

Още анализи – четете тук