Сподели
Антоний Гълъбов
Доц. Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е научен сътрудник ІІ степен в Института по социология към Българската академия на науките в периода 2005–2008 г. Доцент в Департамент Политически науки на Нов български университет.
Ръководител е на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет в периода 1997-2001г. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). 
Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004) Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006). Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008). 

 

 

Доцент Гълъбов, днес президентът Румен Радев направи силни изказвания, чрез които отново фронтално атакува управляващите и правителството, по повод втората годишнина от встъпването си в длъжност. За пореден път той критикува управляващите за липса на демокрация, за натиск над медиите, което от своя страна води до отлив на инвестиции, не само на чуждестранни, но и български. Как ще коментирате този аспект?

Преди всичко, нека да кажем, че това трябваше да е отчет. Мандатът беше получен на 22 януари, а тогава видяхме само вицепрезидента. Днес аз очаквах наистина отчет за двете години работа на администрацията на президента, което не чух.

Президентската администрация и лично президентът назначава свои представители във важни държавни институции. Много важно беше да чуем днес за тези две години, какво от неговите лични назначения, някои от които бяха обвинени в непрозрачност. Какво от неговите лични идеи и назначения, персонална защита на неговите разбирания, е изпълнено или не.

Това не беше представено. С други думи това не беше отчет, а по-скоро изказване по повод някаква политическа ситуация, извън президентската администрация. Можем само да съжаляваме, че президентът, по духа на българската Конституция, има изключителната възможност да осигурява ефективното взаимодействие между разделените власти. Българските президенти винаги са били силни, когато са успявали да постигнат съгласие между властите – не да бъдат техен коректив, не да бъдат  техен ментор, критик или конкурент.

А да способства за по-добър диалог между институциите. За съжаление, очевидно представата на президента Радев не е такава и в това отношение, лансирания експертен съвет за ускорено развитие, е просто една от формата на експертните съвети, които всеки президент създава, но те нямат други функции освен да бъдат експертен съвет на самия президент.

Затварянето на институцията, заемането на страна в политическия дебат, ощетява президентската институция.

Стана ясно, че само през януари тази година две големи западни фирми, както и десетки български изнесоха капиталите си в Западна Европа. Повечето от тях не приемат натиска от данъчни, полиция, политици и съдебна власт. Какво трябва да се направи по този въпрос?

Със сигурност президентът има сравнително малко правомощия в сферата на външните инвестиции, да не кажа, че почти няма такива. Разбира се, много дълги години български президенти са насърчавали инвестициите, имали са сериозни бизнес форуми, водили са сериозни бизнес делегации в чужбина. През изминалата година аз не мога да си спомня за сериозно усилие на президентската администрация в тази посока.

От друга страна, очевидно е, че се преструктурира инвестиционният интерес към България. Това изглежда по-мащабен процес – не е въпрос само на доверие или недоверие, на ефективна администрация или не. Явно е, че и обемът от инвестиции, но и характерът им се променя. В това отношение преките чуждестранни инвестиции са много важни са всяка икономика, но не смятам, че това е точно мястото и времето, за да бъдат коментирани тези въпроси. Още повече на фона на изразено недоверие към държавни институции, от страна на самия държавен глава (имам предвид доста непремерените твърдения по отношение на Народното събрание).

Така че, когато човек не следва добрия тон на уважение към институциите, не би следвало да се изненадва от това, че българските граждани имат ниско доверие към тях.

Да се върнем на президента: Сякаш г-н Радев никога до сега не застана ясно зад евроатлантическото бъдеще на България. Затова пък много пъти и на български, и на международни форуми лобираше в полза на Русия. Подходящо ли е такъв тип поведение за български държавен глава?

Краткият отговор е не. Първо, защото ако се опитаме да се вгледаме внимателно в официалните изявления на държавния глава през тези две години, ще видим, че европейската тематика е много слабо присъстваща. Освен всичко останало, самият начин, по който президентът говори за ЕС, говори за едно доста разколебано разбиране за смисъла на европейската интеграция.

По отношение на НАТО, нещата изглеждат още по-проблематични, още повече в контекста на днешното му изявление за това, че елиминираме страна член на ЕС в полза на САЩ. За никого не е тайна, че Швеция не е член на НАТО.

В това отношение, която и да е друга страна член на ЕС, не я прави предпочитан партньор на България. Така че, там има дълбоко разколебаване – както по отношение на това какво означава европейската интеграция, така и отношението към НАТО.

По отношение на Руската Федерация има доста странни изявления, особено изявлението в Катовице – може би на последния му международен форум, на който участва, на който се обърна безадресно към ЕС с искане да не пречи на руските доставки на газ за България, забравяйки, че Европейският съюз е и България.

България е Европейският съюз. Така че, в това отношение, всякакъв опит да се мисли Изток-Запад по този начин, настина внася усещането, че става дума за лобиране в полза на чуждестранни и то корпоративни интереси.

В този контекст битката на президента Радев срещу закупуването на американски самолети дали е битка за принципи и прозрачни процедури, или по-скоро е битка да бъде провалена сделката с американците, за да продължим ежегодно да заплащаме стотици милиони за поддръжката на старите руски самолети?

Аз се опасявам, че това става все по-безинтересно на българските граждани. Вече като че ли, за много хора появата на президента е свързана с темата за закупуването на изтребител. Това е президентът на Република България, това е държавен глава. Неговата тема не може да бъде само закупуването на боен самолет. За съжаление, тази монотонност, повтарянето на едно и също нещо непрекъснато, прави все по-малко чуваеми и все по-безинтересни аргументите, които са използвани, освен това те са едни и същи.

Очевидно е, че става дума за процедура, която е променена от самото Народно събрание, тук не става дума за волята на Народното събрание, а за волята на мнозинството. Така че, тази тема, начинът, по който тя се коментира, по-скоро внася шум, отколкото да формира ясни позиции „за” и „против”.

Днес Радев призова прокуратурата и КПКОНПИ да „навлязат в старателно избягвания периметър на властта” и да проверят за скрито придобиване на фирми от свързани с властта лица. Имате ли чувството, че президентът е справедлив в това искане, или по-скоро става въпрос за политическа игра?

Известно противоречие – малко по-рано президентът казва, че страната е потънала в корупция, че никой не се бори с корупцията, след което се обръща към институцията, която беше изградена именно с тази цел. Изглежда малко непоследователно и противоречиво изказването, че от една страна тази институция действа, от друга страна – че не действа по отношение на управляващите.

Всяко внасяне на съмнение срещу органите на съдебната власт е посегателство срещу държавността. Между другото, съвсем наскоро имахме решението, окончателното решение на ВАС, което призна основанията на еколозите срещу промяната в застрояването на Банско и евентуалната промяна в Пирин.

Съдът е последната защита на демокрацията. Всяко усилие ролята на прокуратурата или съда да бъде направлявана от политически позиции е действие срещу българската държавност.

Така че, добре е по-скоро да отдадем това на някакви политически страсти, отколкото на промислена, цялостна, държавна политика от страна на президента Радев.

Коментари