Президентът Румен Радев обяви, че сваля доверието си от правителството. Какво означава това в политически и институционален смисъл?
Засега не е ясно дали президентът е готов да започне институционален сблъсък с правителството. Това би могло да има неблагоприятни последствия, защото може да наруши нормалното функциониране на институциите.
Досегашният ни опит с фигурата на президента и по-специално с Росен Плевнелиев, показа, че може да не се влиза в институционална конфронтация и отношенията да останат в рамките на политическото недоверие. Със сигурност има неща, които трябва да се отбележат.
Само преди една седмица, в отчета си, президентът получи точно такъв въпрос от журналистите, на който отговори доста уклончиво. Но за всеки случай, през тази една седмица се случи само едно нещо. Промяната на позицията на президента изглежда като усещане за лично орезиляване, а не толкова като принципна позиция.
Тоест, не се случва за първи път президент да свали доверието си от правителството?
Не. Спомняте си добре, че президентът Плевнелиев обяви, че снема доверието си от правителството след назначаването на г-н Пеевски за председател на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Това не доведе до блокиране на взаимодействието на държавните институции.
Работата на администрацията на президента и на Министерския съвет продължи сравнително нормално и коректно. Точно затова е важно да се разбере дали президентът Радев е готов да започне институционална война, тоест, да блокира всички взаимодействия между собствената си администрация и тази на МС.
Това не би се отразило съществено на управлението, доколкото и досега приносът на президентската администрация е силно ограничен. Това не би се отразило сериозно и на международните ни отношения, тъй като до голяма степен президентът Радев, извън протоколните си пътувания, няма натоварена международна програма, но така или иначе ще създаде напрежение в тази година, в която имаме най-малко нужда от това.
Прилича ли този случай на т.нар. случай „Боянски ливади”?
Не, не смятам, защото тогава ставаше дума по-скоро за противопоставяне на една и съща част на политическия спектър. В настоящия случай дори не става дума за политика. Тук, като че ли, става дума за повтаряне на пропагандни клишета, които, за съжаление, звучат все по-плакатно и имат все по-малко значение.
Какво може да очакваме да се случи оттук нататък?
Лошият сценарий е институционално противопоставяне. Досега твърдях, че нямаме война между институции, нямаме противопоставяне на институционално равнище. Ако президентът Радев предприеме подобни действия, той най-вероятно ще бъде поставен в изолация.
