Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003).
Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).
Доцент Гълъбов, 30 години след установяването на демокрация достигнахме ли до една от основните демократични ценности – четни избори?
„Летоброенето“ на демокрацията е сложен въпрос. Аз не споделям разбирането за това, че случилото се на 10и ноември в България е начало на демократичните промени. По-скоро на 9и ноември с падането на Берлинската стена стартират много важни, съществени процеси за целия свят. Онова, което е ясно, 29 години след като правим избори, е, че българските избиратели се справят добре със самите изборни техники. Проблемът не е в изборните техники. Проблемът е в отношенията между граждани и политици и в крайна сметка двете големи теми, за които ще говорим и тук: политическото представителство и легитимността на управлението. С други думи как се изгражда доверие и как се изгражда представителство. Това е било винаги проблемът, а не толкова изборните техники и състоянието на избирателните списъци и всичко останало. ”
Може ли новият тип национализъм, който забелязваме както в България, така и в Европа да разруши Европейския съюз?
Изборите за Европейски парламент, за които също ще говорим, тъй като отминаха два различни вида избори. Изборите за Европейски парламент показаха, че влиянието на национал-популистките партии и движения в Европейския съюз отслабва. Като цяло отслабването им е свързано с известно изчерпване на реториката им и, от друга страна, с факта, че на някои места в отделни страни те влязоха в управлението. Национал-популизмът е силен в опозиция, той е силен на кратки дистанции в предизборна кампания, но когато поема отговорността на управлението, той променя начина си на говорене. Не на последно място, всичко онова, което наблюдаваме с отделянето на Великобритания от Европейския съюз, незабавно повлия върху популистките лидери в Европа, които в началото говореха за отделянето и на собствените си страни. Марин льо Пен настояваше за отделяне на Франция по същия начин. След което те млъкнаха, те престанаха да говорят това, защото видяха, че всъщност негативните процеси, свързани с подобно отношение са много разрушителни и тежки за страните. Така че национал-популизмът загуби част от силата и привлекателността си, за сметка на това, навлизат нови поколения европейски граждани, които в по-малка степен разбират как работи Европейският съюз. Те продължават да смятат ЕС като някаква последна инстанция, а не като резултат на съвместни усилия.
Възможно ли е българското образование да възпита активни граждани, които, подобно на хората от другите европейски страни, да излизат на улиците и да отстояват правата си, които властите правят непрекъснати опити да отнемат?
Надеждата ни е, че да. През тази година се навършиха 140 години от Първата българска конституция. Американската и европейската традиция в сферата на гражданското образование показват, че в основата винаги е изучаването на Конституцията. Така че завършващите средно образование млади хора да имат базисни понятия относно ангажиментите им като граждани спрямо тяхната държава и техните права. За съжаление, засега това не е така. Имаме големи групи от млади хора, които практически трудно се ориентират както в конституционната материя, така и в собствените си права. Големият въпрос от тук нататък, разбира се, е не само познаването на тези права, а е и формирането на гражданска политическа култура, която да позволи активно участие в процеса на взимане на решение. Така че надеждата ни в това отношение е, разбира се, свързана с промяна в образователната политика, със задълбочаване на разбирането на качеството гражданин, включително за европейското гражданство, тъй като България е член на ЕС от 12 години, но ние си говорим твърде малко за качеството европейско гражданство. И всичко това може да се случва в средното образование и да продължи в университета само ако положим системни усилилия да преосмислим собствената си памет. ”
