Американският мирен план за прекратяване на войната в Украйна, чиито основни параметри изтекоха в медиите през седмицата, предизвика силен международен отзвук, раздор сред съюзниците и усещане за нарастващ натиск върху Киев.
Документът – 28 точки, съставен според различни източници от екипа на Доналд Тръмп и руския Кремълски съветник Кирил Дмитриев – предлага съществени отстъпки към Москва: предаване на територии от Донбас и дори такива, които Украйна контролира; ограничаване на украинската армия; отказ от членство в НАТО и сериозни ограничения за бъдещо влизане в ЕС. Планът включва и пълна амнистия за извършените руски военни престъпления — точка, предизвикала бурни реакции сред украинското общество.
Този проект, който Вашингтон представи на Киев като „основа за мир“, разкрива новата динамика в американската външна политика – динамика, която тревожи европейските столици.
Тръмп, който бойкотира срещата на Г-20 в Йоханесбург, същевременно настоява президентът Володимир Зеленски да подпише до Деня на благодарността. Посланието от американската администрация е еднозначно: „Ако Украйна не приеме плана сега, по-лоша сделка я очаква в бъдеще“.
Разцепление сред западните партньори
Докато САЩ изострят тона, Европа се оказва в положение да балансира между стратегическата си зависимост от Вашингтон и необходимостта да защити собствената си сигурност. На среща на Г-20 европейските лидери, заедно с Канада и Япония, заявиха в обща декларация, че американският проект „съдържа важни елементи“, но „изисква допълнителна работа“. Те подчертаха ключовото правило: граници не могат да бъдат променяни със сила. И добавиха, че ограниченията върху украинската армия ги тревожат, защото биха оставили страната уязвима при евентуално прекратяване на огъня.
Френският президент Еманюел Макрон бе сред най-критичните. Той предупреди, че Русия неизбежно би нарушила сделка, която отслабва украинския отбранителен капацитет, и че ЕС трябва да участва във формирането на всяко споразумение.
Финландия, балтийските държави и Скандинавия също реагираха остро, настоявайки, че Москва не е показала готовност за истински мир и че проектът е опасно едностранчив.
Позицията на Киев: избор между суверенитет и стратегически партньор
За Украйна планът поставя драматичен избор. Зеленски определи ситуацията като „един от най-тежките моменти в нашата история“, в която страната е изправена пред дилема: да запази достойнството и суверенитета си или да рискува да изгуби основния си съюзник.
В речта си украинският президент подчерта, че “достойният мир е възможен само при гарантирана сигурност и справедливост”. Той назначи екип за преговори, който ще се срещне с американската делегация в Женева, и заяви, че Украйна няма да отстъпи от конституционно определените си граници.
Украинското общество е дълбоко разделено, но доминира възмущение. Много украинци виждат в плана паралел с Мюнхенското споразумение от 1938 г. – компромис, който жертва една държава, за да бъде удовлетворен агресорът.
Журналистът Мустафа Найем предупреди, че амнистията за руските престъпления унижава жертвите и обезсмисля международното право. Младите украинци, интервюирани в Киев, настояват, че страната ще продължи да се бори, дори без подкрепата на САЩ, докато други – макар и малцина – са готови на териториални компромиси за да се постигне мир.
Задкулисни напрежения в НАТО и вътрешен хаос в САЩ
Разкритията, че Русия е участвала косвено в изготвянето на плана чрез Дмитриев, шокираха европейските съюзници. На среща в Киев американският армейски секретар Дан Дрискол е информирал НАТО посланиците, че „няма перфектна сделка“ и че „трябва да се приеме бързо“. Това предизвика тревога, дори гняв, сред европейските дипломати, които са били държани в неведение за водените от САЩ разговори с Москва.
В САЩ самият план разцепи политическите елити: сенатори от двете партии обвиниха администрацията, че документът е „руска пожелателна листа“. Държавният департамент опроверга тези твърдения и настоя, че проектът е американски.
Но вътрешното напрежение само засили съмненията на съюзниците относно стратегията на Вашингтон.
Г-20: липса на консенсус и криза на многостранната дипломация
Срещата на Г-20 в Йоханесбург показа още нещо: светът се намира в период на геополитическа фрагментация. Отсъствието на Тръмп, Путин и Си Дзинпин лиши форума от ключови фигури.
Макрон предупреди, че Г-20 „може да е към края на своя цикъл“, ако не успее да се справя с глобални кризи. Въпреки това домакинът Сирил Рамафоса защити форума като необходим механизъм за диалог.
Американският мирен план, представен като бърз път към прекратяване на войната, разкрива по-дълбока и по-опасна истина: съюзите са разколебани, доверието между партньорите е подкопано, а рискът от принуждаване на Украйна към едностранно поражение е реален.
Киев влиза в преговорите в Женева с ясни червени линии. Европа – с чувство, че трябва да защити не само Украйна, но и собствената си сигурност. А САЩ – с желание да приключат войната на всяка цена, дори с цената на регионална нестабилност.
Сблъсъкът между тези три логики ще определи не само съдбата на Украйна, но и бъдещето на евроатлантическата архитектура на сигурност.
