Сподели
Александър Симов
Александър Симов е роден на 11 юли 1977г. в Стара Загора България. По професия е журналист.
Към момента е депутат от БСП в парламента и член на комисията по медии и култура. Участвал е и в предишното Народно събрание.

 

Днес Комисията по култура и медии ще разгледа предложените от ВМРО промени в Закона за радиото и телевизията, които уж целят да се ограничи разпространението на фалшиви новини. Ще подкрепи ли БСП този мракобесен закон за медиите, който ще ограничи свободата на словото?

Категорично не! Вие използвахте прилагателното „мракобесен”, а аз ще допълня вашето определение, че това е фашистки закон, тъй като в него липсват няколко фундаментално важни неща. Като например, качествено определение за това какво е невярна информация или фалшива новина. Такова определение не намерих, а няколко пъти четох предложенията, опитвайки се да го намеря. И какво се получава? В един момент ние ще започнем да тъпчем журналистите в България по неясни критерии. Тоест, ще дадем достатъчно основания на разни държавни отговори да тормозят журналисти с такива едни гъвкави определения за това какво е невярна информация или какво е фалшива новина.

Без реална дефиниция, с която да се съгласим всички, утре може да се окаже, че всеки един може да попадне под ударите на този закон. Ами ако премиерът утре каже нещо невярно като цифра, той ще подлежи ли на ударите на подобен закон или ще го използваме като инструмент за репресия срещу българската журналистика.

Също така не мога да разбера желанието да натоварим един абсолютно недействащ, абсолютно нефункционален орган като СЕМ с повече правомощия и да ги превърнем във „виртуално ченге”, което да дебне сайтовете, да ги регистрира, да започне да оказва някакъв контрол върху тях, да оперира в електронната сфера.

Ще кажа нещо като моя теза, не искам никой да се съгласява с нея, това е моя лична позиция и го казвам не като народен представител, а като журналист – по-добре да има фалшиви новини, но свобода на останалите журналисти, отколкото в името на битката за борба с фалшивата информация да тъпчем журналистите, които съвестно си вършат работата. Аз винаги съм бил убеден, че фалшивите новини са проблем на медийната среда, но не можем да ги преборим с наказания, няма как да ги преборим като се опитваме да размахваме камшика. Можем да ги преборим по позитивен начин, инвестирайки повече в качествена журналистика, осигурявайки по-добро развитие на качествената журналистика и на медийната среда у нас.

Така че, с такива закони, ВМРО абсолютно бъркат ситуацията. Опитват се с насилие да решат проблем, който няма как да бъде решен по този начин. И затова смятам, че текстът им е глупав и фашистки.

Защо, според Вас, ГЕРБ се срамуват да внесат този законопроект, а подкрепят предложенията на „Обединени патриоти” , които често са демонстрирали профашистко поведение, включително срещу малцинствата и бежанците?

Аз не съм сигурен за позицията на ГЕРБ, аз ще искам да я чуя, тъй като видях изявления на техни представители, че няма да подкрепят този текст. Но не съм сигурен за тяхната позиция, докато не видя в комисията по култура и медии.

Но вие поставяте друг казус във вашия въпрос, който е изключително важен – как ГЕРБ стават много често жертва на налудничевия популизъм, кръчмарското патриотарство, което често ни демонстрира техният по-малък коалиционен партньор. Тъй като кресливостта на техния патос по много теми, вместо да решава проблемите, по-скоро ги усилва по невъзможен начин и ГЕРБ са принудени да играят по свирката на своя коалиционен партньор, ако искат да запазят стабилността на коалицията. Казвам това с ясното осъзнаване, че всяка политическа сила, която се е налагало да управлява в коалиция, се е налагало да прави компромиси. Но съобразяването на ГЕРБ с кресливите нотки на патриотите вече минава границите на компромисите и започва да прилича на някаква странна садо-мазо комбинация, която не е понятна за българския политически живот.

Този закон ще сложи ли началото на истинска цензура и има ли риск от задушаване на последните останки от демократични медии?

Ама разбира се. И, ако трябва да бъде честен, като погледнем в дълбочина процеса, то това е и целта му. Защото е ясно, че така или иначе една голяма част от медийната среда е похитена в България – всички знаят в името на кого е похитена и как – но има няколко островчета, които продължават съпротивата срещу тиранията на това безвремие в българската журналистика и сега с този закон, това е прекрасният начин да ги ударят, да ги пленим и тях, да ги натикаме в политическия концлагер, в който се е превърнала тази похитена медийна среда.

Така че опасността от държавна цензура е съвсем реална, тъй като в този закон се съдържат всички елементи за нея. Неясни квалификации, неясни определения, права и възможност за вкарване в затвора на хората върху тези неясни определения. Ето това е цензурата, това са елементите на цензурата. И затова, когато в първия момент видях този закон, си помислих, че нещо бъркам, че някой си прави гавра с мен, и като разбрах, че е истински…още не мога да се отърся от смущението, което изпитах, тъй като това минава под графата борба с фалшивите новини, а всъщност истинското заглавие на този закон трябва да е Закон за въвеждане на държавната цензура в България.

Вие очаквате ли Европа да ни покаже „жълт картон”, както се случи в Унгария и може ли медийният фашизъм в удобство на управляващите да лиши българите от много европейски средства?

Тук ще кажа нещо, с което може вие и вашите читатели да не сте съгласни. Но аз не очаквам помощ от Европа по този казус. За съжаление, ЕС има много други проблеми в момента, изправен е пред много други предизвикателства и по никакъв начин не вярвам подобно законодателство да го трогне. Първо, защото не е още прието. И второ – Европа обърна внимание, че Орбан се държи по този недемократичен начин, когато той започна да има претенции към същността на европейската политика. Ако като Бойко Борисов гласуваше, съгласяваше се с всяко решение и казваше, че правим каквото ни кажат началниците ни, той можеше да въведе и пълна диктатура в Унгария и никой нямаше да му обърне внимание.

Казвам това не като критика към ЕС, но просто той е твърде фиксиран към някои мащабни теми и не мисля, че ще ни обърне внимание по такъв казус, ако този закон бъде приет.

Голямата съпротива срещу тези безумия няма как да дойде отвън. Още Левски е разбирал факта, че ние сме тези, които трябва да си извоюваме нормалната среда, не можем да разчитаме на външна помощ. А може би е и по-добре така, защото българското гражданско общество трябва да се събуди и да разбере как бавно ни сваряват по метода на жабата.

Беше направен опит тези предложения за промени в Закона за радиото и телевизията да бъдат прокарани в Закона за извънредното положение. Тогава обаче не стана. Защо сега се прави отново опит и вие смятате ли, че този закон ще бъде приет?

Към момента очаквам този закон да не мине. Аз прочетох повечето пратени становища по закона. И трябва да ви кажа, за мое успокоение, повечето становища са отрицателни. Аз не видях положително становище. Всички институции, към които са се обърнали да дадат становище по закона, буквално са го разгромили. Някои от тях с много разумни аргументи. Аз така или иначе смятам, че законът няма да бъде приет. Чакам да видя как ще гласуват ГЕРБ.

Но другият проблем, поставен от вас, е много важен – защо постоянно има опити. Такава разпоредба бе сложена в Закона за извънредното положение, сега се изкарва в отделен текст. Според мен тук има цяла система от действия, които показват, че свободното слово и свободната журналистика много пречат на някой и някой много иска, под фалшивото було за борба с фалшивите новини, да нарита българската свободна журналистика и останките от нея, и да я подчини.

Надявам се, че това няма да се случи. Защото в момента хората, които искат да изразят себе си, разполагат и с други инструменти, с които да говорят. Така че мисля, че всякакви опити да направим „1984” на Оруел са обречени на неуспех.

Коментари