Начало Водещи Ако имаше „доверие“ в Борисов и съответно в ГЕРБ, нямаше никаква логика...

Ако имаше „доверие“ в Борисов и съответно в ГЕРБ, нямаше никаква логика да ходим на избори

74
Тони Николов
на снимката: Тони Николов

От дни се питам как срамните политически игри, на които всички станахме свидетели, ще се отразят на и без това отвратените избиратели.

Пехливански мазни борби с процедурни хватки, паралелни маси в ЦИК, регистрирания онлайн и наяве, пререгистрирания и отрегистрирания в някогашното ДПС, както и сходни маньоври в БСП, приключили там сравнително бързо с отстраняването на Нинова.

Става дума все пак за две от основните партии в България,

през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него: структури от чисто клиентелистки тип със скрити лостове (в съдебната система и в медиите) си разиграват коня, както си искат.

Има смяна по върховете на олигархията: Доган „роди“ Пеевски като „феномен“, но „феноменът“, това Дете голомеше от родния ни фолклор, тъй се разрасна, че реши да прибере не само „имането“, но и бащината дружина ведно с трите заветни букви на знамето – ДПС.

Сега лагерът на Доган се тюхка и вайка и ще тръгва да мобилизира своя си народ, но „феноменът“ е прибрал не само сухия печат и трите букви, но и немалко кметове и структури, като контролира основно помаците и ромските махали.

По същия начин и Нинова се жалва, че консолидираната (и доста посвита) по нейно време партия сега отивала към олигархични кръгове около Кирил Добрев, които открадвали БСП и лявото.

А къде, простете, е лявото в днешното БСП?

Изборите (из големите градове) може и да са израз на лично волеизлияние, но по места са технология, финансово вложение и мафиотизирана корпоративна дейност.

Без да забравяме корпоративното рейдърство в съдебната система, подпечатващо резултатите от вота.

А какво още ни чака, щом виждаме този кошмар в ЦИК, как всичко това ще се пренесе в районните и секционните изборни комисии, където навсякъде има хора от „старото ДПС“, просто не е за приказване…

***

Споровете за „легитимността“ и „нелегитимността“ днес придобиват първостепенна важност. И така трябва да бъде. Кой обаче е „легитимен“ – Пеевски или Доган? Нинова или Зафиров, Гуцанов и Вигенин?

Съдът – с цялото ни уважение, но и с всичките ни съмнения – ли е този, който определя това? Или партийните структури, членовете и симпатизантите, на свой ред обвити в „първи“ или „втори“ мрежи от зависимости и интереси?

И има ли разплитане този възел в страна, в която дори

служебният премиер Димитър Главчев е проблемно „легитимен“

с оглед на това, че е бил в първия си мандат външен министър, сиреч не може „символно“ да се върне в Сметната палата, откъдето президентът Радев да го изтегли за втори път на най-високата позиция в изпълнителната власт.

И това е сериозен проблем в днешна България. При това той е сериозно „онаследен“ от времената на НРБ, където държавата (очаквано) трябваше да отмре, затова и законът не играеше основна роля.

Тази роля бе отредена на Партията, олицетворяваща самата държава.

Един пример. През 2004 г. избухна пожар в сградата на Министерския съвет, трима души пострадаха, изгоря библиотеката на първия етаж и някакви документи, но това са подробности.

Стана ясно обаче, тъй като търсеха схеми на електрическите инсталации, че папката с документи за Министерския съвет е празна. Оказа се, че няма никакво документация по изграждането му и най-важното – няма дори нотариален акт.

Представяте ли си – сградата-символ на изпълнителната власт в страната е „нелегитимна“!

Не знам дали вече е изваден такъв нотариален акт, но силно се съмнявам, познавайки начина на действие на държавната администрация.

Готов съм да се обзаложа, че такава е и ситуацията с президентството, като се има предвид, че нито някогашният мавзолей, нито паметникът на съветската армия разполагаха с нотариални актове и съответната документация.

***

Сега на дневен ред е и проблемът с „джентълменството“.

Бойко Борисов иска някакво „споразумение“ още в този момент, дори не след изборите. От ПП-ДБ, ближейки стари рани, откровено заявяват, че чу нямат доверие.

Не знаем каква е идеята на Бойко Борисов за „джентълменство“ и от какви високи образци е движена тя. От британската викторианска традиция за „човек на честните правила“ или е по-близка до представите за „крадеца-джентълмен“ (Арсен Люпен), запазващ си правото винаги да престъпи дадената дума.

Затова на преден план излиза вариантът с „техническото правителство“.

Ако имаше „доверие“ в Борисов и съответно в ГЕРБ, нямаше никаква логика да ходим на избори.

И както се казва, още утре можеше да бъде сглобен някакъв кабинет. Но това не може да стане по редица причини.

Как ще бъде създадено „техническото правителство“? С чий мандат? Кой ще предложи бъдещия премиер, който на свой ред ще представи състав на правителството?

Нали не е трудно да прогнозираме, че спорът с първия или с втория мандат от процедурен може да се окаже решаващ.

И второ, каква ще е фигурата на този експерт, който да бъде приемлив (равно отдалечен от всички)? Може би най-добре е той да се върне в България от позиция в чужбина, но кой при тези условия би поел подобен риск?

***

Кризата в България не е само криза на политическата система, както се повтаря най-често. Има сериозен разпад в социалната тъкан, в онова, което удържа едно общество.

Формулирал го е още Аристотел в неговата „Политика“: „Всяка държава представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо… Това именно е така наречената държава или политическата общност“.

Що за общност е България и какво е търсеното от нас благо?

Имаме ли въобще визия как да се измъкнем от блатото? Или като Самуиловите воини вървим напред, като съвсем незрящите са сложи ръце на рамената на полузрящите в тази объркана ситуация.

Най-страшното обаче е привикването с абсурда.

Текстът е публикуван в Портал „Култура“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.