Една година след идването на власт на правителството на ГЕРБ. Какво е изпълнено и какво предстои - гледната точка на политоложката Татяна Буруджиева.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

- Обещания и изпълнение – какво бе обещано, какво бе направено? Премиерът каза, че всичко, което беше обещано преди 1 година, е направено и е изпълнено. На вас отстрани как ви изглежда ситуацията?

- Не ми изглежда точно така, аз мисля, че и на хората не им изглежда точно така, защото ако беше така, нямаше премиерът да си пише петица, а щеше да си напише шестица, например. Той не страда от липса на самочувствие, не разбрах защо си пише петица, щом си дава тези оценки. След 100-те дни той каза, че тепърва започват, затова от едната скромност той си пише петица, но сега едната скромност не беше обяснена и според мен щеше да е ясно по рейтинга и по оценката, която дават социолозите, за какво става дума. Там нещата са много ясни като тенденция и тази тенденция съвсем не е позитивна. Така че има нещо, което води до някакви разминавания. Какво се обеща – да ви кажа честно, аз мисля, че на предизборната кампания нямаше твърде много неща, които да се откроят и да се запомнят. Две неща бяха открояващите се – едното е, че ще махнем това корумпирано правителство и това се случи и второто е, че ще се преборим с престъпността и това се случи. Що се отнася до икономическите обещания, мисля, че те много не се случиха и там е драмата на самото правителство. Помня, например, като се приемаше бюджетът, имаше голямо напрежение сред лекарите и тогава буквално фразата на г-н Борисов беше: „Вие харчете, ние ще оправим бюджетите, давайте и правете реформа”. Нищо от това не се случи, в болниците няма пари и нещата не са мръднали по никакъв начин относно реформите. Непрекъснато се говори за реформи, но реформите са в едно положение на застой. Някак си онова, което не беше обещано, но се случи, е един изключително силен PR, който за мен започва да граничи с един култ към личността, поне като реакции на хората. Възбуждат се едни такива забравени за мен спомени от времето на Тодор Живков, просто до такава степен прилича на това. Има едни профили във "Фейсбук", където към премиера тече една всенародна любов, една радост, точно както едно време се радваха да снимат и да пипат Тодор Живков и както каза един във "Фейсбук" в коментарите – и не се срамуваха от това, че той е прост.

- Но може би точно оттам идва тази оценка, която той си поставя, защото вижда каква е всенародната любов. От друга страна има още едно доказателство, което той използва, а именно изборите. Всички говорят, че ГЕРБ губи доверие и какво ли не, но взеха от раз изборите, като всички останали бяха много назад. И ако сега има избори, очевидно това ще се преекспонира и в национален мащаб.

- Ами нека го направи, нали все ни заплашваше с избори, защо се отказа да заплашва с избори и защо не иска всъщност властта... защо е доволен да зависи от решенията на депутатите на Атака, не толкова на Синята коалиция? Защото виждаме, че той там едва ли не ги нарита и обясни, че като толкова са искали, да са правили разни неща, като са били във властта. Вижте, година след избори, когато обсъждаме какво е направило едно правителство, обикновено винаги сме в ситуация да се опитаме да кажем какво трябва да направи и какво не е направило. Винаги правителствата след тази една година на управление са тежко изнервени, че нещо ги критикуват, че гражданите не виждат колко хубави неща са направили. Не е за първи път държавата да е в криза, а хората да нямат и да са в безпътица, включително и икономическа. Сега, друг е въпросът дали това за първи път ни се случва като измерения или не, но това е по-сериозен разговор и то икономически. Въпросът е, че накрая на първата година все още се говори на правителството. Лошото е, че и това правителство започва да проявява признаците на оглушаването. Това и на индивидуално равнище се вижда и както казват психолозите в семейството - това е избирателната глухота, която след около 2-3 години брак започват да проявяват един към друг партньорите. В случая на политиката правителството на първата година започва да проявява избирателна глухота. Чува само поздравления и оттам нататък престава да слуша каквото и да било. Лошото е, че идва следващата година, обикновено на втората година на хората им писва да обясняват и да говорят, експертите така или иначе са дали оценките и всеки започва да търси и да припознава някаква друга алтернатива. Аз си мисля, че колкото повече са самокритични и с чувство за недостатъчност правителствата и политиците, поне като гледам в другите страни, толкова по-добре вървят нещата и на дадената страна, и на даденото правителство, и на дадената партия. Има най-различни индикатори, по които ние може да направим оценките. Аз имам един такъв индикатор – сигурно ще си спомните, че колкото пъти посланик на САЩ е потупал някой министър-председател и е обяснил какви красиви неща прави, то следват едни неприятни неща за България и второ, изключителни неприятности се случват с кариерата на този политик. Аз бих плюла три пъти в пазва, ако съм на мястото на г-н Борисов, бих запалила свещ след толкова много потупвания по рамото от страна на Америка. Защото Америка има своите интереси и сигурно нещата, които те правят, са в полза на интересите на Америка, но това нито са интересите на Европа, нито винаги се покриват с интересите на България.

- А различията през тази година? Защото аз си мисля за престъпността, доколко сме я преборили, не знам, но се вижда наистина една голяма воля. Другото, което си мисля, е, че това е кабинетът, който ще се запомни само за няколко месеца с много кардинални смени в по-голямата част от министерствата.

- Клюката е, че до 15 септември ще има още смени, но това е стил на работа в ГЕРБ.

- Тоест това, че няма политически чадър, можем ли да кажем – това правителство се откроява, и в мига, в който се заподозре, че дори хора от техните среди нещо са нагазили накриво, те директно биват отстранени?

- Това е много нормално в едно корпоративно действащо тяло. Корпоративно действащо тяло, където са много ясни интересите и са разписани функциите и нивата в момента, в който нещо започва да създава проблеми или създава риск за това корпоративно тяло, то веднага бива сменено. В политиката невинаги е така, защото отвъд интересите има каузи, има ценности, има някакви други по-стратегически неща. Това, че това правителство действа по този начин, на пръв поглед е прекрасно, обаче нали разбирате това какъв голям ужас е в средите първо на самия ГЕРБ, второ на администрацията и трето на цялата държава. Това води до парализа на действията на хората, защото ти знаеш, че в момента, в който се окажеш завъртян във въртележката, тебе ще те използват и максимум до около година ще те изплюят от тази въртележка и идва следващият, който ще бъде завъртян. Това е принципът на една фирма, която изсмуква всичко, но не може да бъде принципът на една партия. Това даже не е толкова добре, поради простата причина, че не са ясни критериите, по които са избрани тези, които сменяме, и второ, по какви критерии се избират следващите, които ги заместват. Иначе критерият – направил грешна стъпка, сменяме го, не прави една партия по-бяла или по-черна. Защото самият г-н Борисов, ако си спомним, пред две години каза – трябва ли от обществото да ви кажем колко крадат вашите министри, че вие да си ги смените. Сега бих отвърнала на тези думи – необходимо ли е обществото да казва какво правят и да се превръщат всички на следователи, за да се разкрива какво са направили техните хора, след като няма нито едно нещо извадено от самия ГЕРБ.

- А доколко това дава отражение като работа и решителност на самите министри? Защото вземам повод от това, което каза из медиите Борисов, че предишният министър на здравеопазването е бил нерешителен. Засега не виждам кой знае каква решителност у новия министър.

- Няма и да има, защото това е на принципа - като работиш, може да направиш грешка и това да ти струва главата. Най-показателен е примерът с тези депутати, нали сега всички сме наясно, че тези редови депутати не са онези, които са взели решението. Най-вероятно и при министрите невинаги е било те да вземат решението. Тук започвам да имам усещането, че са чистени от хора, които са използвани да свършат някаква работа и хората се използват като пионки. Има няколко свещени крави и тези крави разместват всички други пионки, а пионки винаги ще се намерят. Истината е, че обществото трябва да е наясно наистина за какво става дума. Един не можел да чете, друг имал главоболие, ами той тогава не става за тази работа, защо тогава е сложен там? От една страна, е прекрасно това действие и всички са изкушени да ръкопляскат, от друга страна обаче, това е изключително зловредно за устойчивостта в политиката. Това е като в икономиката, нека да дам така примера – знаем, че има фирми, които правят бързи печалби и обороти, изглеждат супердобре и стабилно на пазара, но защо това се случва? – защото непрекъснато превъртат един персонал, който го държат на ниска работна заплата, постоянно под страх, че ще бъде уволнен и в момента, в който иска да тръгне да се развива, намират му цаката и го изхвърлят, като вземат следващия. Това е една система, която превърта и на базата на това превъртане печели, защото не плаща високи заплати и осигуровки и не създава кадри с високо реноме. Обратно, има фирми, които стратегически залагат на образование, развитие, квалификация и капацитет на кадрите си, за да могат те във времето да са устойчиви и печалбите, които получат, да бъдат печалби на качеството, а не печалби на количеството. Така че тук наблюдаваме същото, това е печалба на количеството – ще превъртим, ще уволним, ще докажем, ще накажем и ние сме прекрасните. Но това какво качество се създава всъщност... мръдна ли с нещо качеството на законодателния процес, на управлението, почувствахме ли се по-добре, излязохме ли от кризата? След като е обявено от министъра на финансите, че сме излезли от кризата трети месец, то нищо такова не се вижда и няма кой да го попита какви ги говори. Лъже ли ни или от глупост ги говори? Никой не го пита него, уволняват се или се махат някакви заместник-министри и какво ли още не. Министърът на правосъдието казва наред с премиера, че докладът за правосъдието бил ужасен, е този министър какво седи и хрупа зелена трева, та той дори не се изказва.

- Нали сега готвят стратегия?

- Те готвят непрекъснато, всички стратегии се пишат наново. Между другото това е част от изтичането на парите на тази държава. Не знам дали знаете, но всички възможни стратегии, които са ни искани от Брюксел, всички се пишат наново. Това са конкурси, това са пари, това са милиони, защото една такава стратегия обикновено е между 2-3 млн. лв. Питам аз като искаш нещо да промениш, ами стани и кажи, че в тази стратегия тези 3 пункта не са наред, дайте ще платим 200, 300, 1000 лв. да се оправят и да приключим. Защо се пишат наново?

- В този ред на мисли кои министри се открояват като министри професионалисти, бързо влезли в час, и кои според вас нямат място в това правителство?

- Аз бих откроила двама министри, поне по публичния образ на нещата, които вършат, и по начина, по който всъщност вървят проблемите, които те представят пред обществото. Тези, които показват някаква работа, която не е просто на парче, за да се покажем по телевизора, а показва явно някаква визия какво се прави в ресора. За мен това е министърът на земеделието и министърът на регионалното развитие. Видимо нещо се случи в министерството на икономиката, но аз там наистина започнах да се оплитам, защото министърът се движи по някаква писта без особено да се съгласува с премиера и там не бих могла да кажа точно кой е крив и кой е прав. Определено кой няма място в това правителство - това е финансовият министър, защото от него зависи на практика развитието на различните отрасли на икономиката и на държавата. От визията, която финансовото министерство има за разпределението на онези малко пари, които явно се изкарват в този момент в държавата, от визията за това как да стимулираме да изкарваме повече пари, нещо, което изобщо липсва в главата на нашия финансов министър, поне по мое впечатление. Поради факта, че той непрекъснато ми говори на мен като на данъкоплатец, той постоянно го повтаря. Той трябва да разбере, че ние сме граждани и не сме единствено в качеството си на плащащи пари, а сме едни субекти, които могат да развиват и стимулират тази икономика и без нас няма как да стане. И поради факта, че той преди няколко дена каза, че има визия за бюджет 2011, при положение че още не е казал как ще пълни бюджет 2010.

- Вчера и премиерът го каза, че и Ройтерс, и Блумбърг ни хвалят като стабилно стояща държава, която е в първата петица по стабилност – банкова система, най-малко дългове и т.н.

- Естествено, че ще ни хвалят и аз както винаги съм обичала да казвам, че макро показателите са едно, банките са ни много добре и те даже са на печалба. Но въпросът е гражданите как са, защото в една държава, ако гледаме само финансовите параметри на макроикономическо равнище, то за финансовия свят ние сме добре. Защото няма как да се сринем, тъй като единствените, които могат да се сринат, са самите граждани, но не и банковата система. Аз не казвам, че трябва да се срива банковата система, защото тогава и гражданите няма да са добре, но за да се похвали един политик със ситуацията, може да се хвали само когато хората се чувстват добре.

- Каквото ни обеща Симеон Дянков, той ни обеща за тази година, а сега си изтегли обещанието за догодина.

- Този човек се изживява на нещо от типа на Ванга, просто не знам как той си прави анализите и прогнозите. Чета някакви неща, които го представят в една светлина, включително и последните му действия в Световната банка. В същото време той говори някакви съвсем други неща и аз просто съм объркана на какво да вярвам. Аз не съм част от Световната банка, но истината за големите финансови институции е една и тя е да се запази финансовата стабилност и парите на тези институции. Политическата логика на едно управление е съвсем различна и тя е гражданите да се чувстват добре и икономиката на дадена страна да се развива. Докато не се обърнем към тези оценки, няма как, според мен, да се чувства добре едно правителство. Спомняте си, че това не е първото правителство, на което ни дават цитати за значителни финансови успехи, при това правителства, които доста по-добре се справиха. Тук визирам правителството на г-н Костов, там имаше изключително добри отзиви, при правителството на НДСВ също. Политическата съдба на тези правителства не е зла и лоша, защото българите са прости и тъпи, а защото просто живеят зле и трудът на българина дори не се оценява, имам предвид историята с отпуските, камо ли да се заплаща.

- Ако погледнем ситуацията днес и сега, каква прогноза може да се направи за изборите догодина?

- Много интересни ще бъдат изборите догодина. Аз не знам какво би се случило чисто икономически в тази държава, защото имам много негативно мнение към министър Дянков, извинявам се за тази субективност, но не ми внушава доверие този човек. Притеснявам се, защото колкото пъти той е казал, че нещата стават добре, те не стават добре и се надявам той да бърка и икономиката ни все пак да започне да се развива и да започнем реално да усвояваме пари от европейските фондове, а не просто проекти, които с години чакаме и парите им не са влезли в българската икономика, за да е подсилят. Тъй като не ми се очертава оптимистична картина, дори да дръпне икономиката, а в икономика за съжаление ефектите не се виждат веднага, няма да усетим този ефект към датата на изборите. Оттук нататък вариантите са два – единият е този, който наблюдаваме в частичните избори, а именно изключително смазващо действие към избирателите, защото такова купуване, такова притискане и такова мачкане на хора не е ставало по време на избори.

- Сега предстои да има нов изборен кодекс, поне така обещават.

- Дори да има нов изборен кодекс, като гледам как се забавят, той ще бъде пак в последния момент направен и освен това никой не е прокопсал с новите изборни кодекси. Ако погледнем традиционните тенденции, който е направил избирателен кодекс, е пострадал от него, така че би трябвало традиционно да кажем, че ще пострадат тези, които ще гласуват за този кодекс. Истината е, че местните избори се очертават с много по-висока активност заради президентските, с които най-вероятно ще бъдат съчетани. Истината е, че президентската битка няма да бъде толкова неоспорвана, колкото отсега по концертите на г-н Маринов се прави, защото той е тръгнал по страната и прави PR на едната от фигурите от ГЕРБ. И истината е, че по места вотът ще бъде доста разнообразен, защото на местни избори при всичкото натискане или притискане, хората са удържали собственото си решение и виждане за това как се развива тяхната община.